Амелия Личева
Откъде това насилие
Тази моя родна култура,
която щедро прехвалват и бурно отричат,
която стремглаво стреми се към образците,
но като охлюв напредва,
тази моя родна култура,
в която толкова искам да се позная,
за да получа опора, да заспя и сънувам,
изобщо не прави опит да ме намери,
не иска подслон да ми дава, не ме приласкава
Към книгите, киното, вестника
тя поглежда и сочи към мен, за да каже –
ти си жената, която ще чукат, ще млатят,
ти си жената диво животно,
ти си жената боксова круша,
която не галят, не целуват, а хапят,
ти си жената, която захвърлят
след консумиране бясно пореден повреден отпадък
Този страх, този страх от езика,
който все не намира и даже не търси
меките, нежните думи, с които
да обвие жената, копнееща
да забрави позорното знаене
как с думи се чупят неща
Екологично
По-топло става топлото,
студът е по-студен,
дъждът удавя хора и погребва къщи,
моретата уголемяват акватории,
снегът не е от пух и реже като с нож,
в борба е жегата със тялото човешко
и се стреми към свой последен триумф,
връхлитат неочаквани аварии,
природата се радикализира, плаши,
и пасторал все повече е дума, която нямаме причина да научим,
идилии дори да се четат звучи излишно,
макар и класиката да е важна за мнозина.
Настава ново време, за да можем,
ако успеем, да разкажем
за раждането ново на трагедията,
не този път от музика, а от човека,
който е съучастник и начало
и провокация на всяка катастрофа.
И пак войната
Откакто има памет за света
повтаряме, повтаряме историята,
уроците й няма кой да прочете,
а и да прочете, не научава
и всеки век диви се, че миналото идва пак, и пак,
и никое летоброене не е ново,
годините са огледални, фактите еднакви,
какъвто и да е напредъкът на технологиите,
смъртта е все една и съща
и по еднакъв начин поразява –
при силните – в единственото уязвимо място,
което ще издири и гнездо ще свие
и ще успее да приспи бдителността,
да удържи победата си сладка,
без да й пука дали това Ахил е, или човек успял
от век такъв, в който богатите за Марс се стягат.
При слабите, при слабите дори не ще и пита,
там като с нож ще отсече и ще отмине сред скелети и кръв
по път от стряскащи числа, с които се отчита
пред статистиците на ада.
