Как беше създадено издателство „Ясна книга”? Кой беше основният ти мотив за предприемането на тази крачка?
Интересното е, че „Ясна книга“ първоначално беше замислена като детска книжарница, която да селектира качествени детски книги. Такива, каквито ние бихме избрали за собственото си дете – с хубави и увлекателни истории на различни теми, в които не се прави компромис с илюстрациите и изработката на книжното тяло. Преди около десет години, когато това се зараждаше като идея, книгите, които съчетаваха тези критерии, не бяха много, а откриването им беше истинско предизвикателство. Впоследствие синът ни започна да си измисля смешни детски историйки, които аз с удоволствие развивах. Със съпруга ми вече бяхме „фенове“ на определени български илюстратори, а сме имали достатъчно разпадащи се детски книги, за да знаем какво искаме и по отношение на полиграфичната част. Може би основният ни мотив беше да проверим дали можем да създадем нещо, което да отговаря на нашите изисквания и да го направим по начин, който ни удовлетворява.
Мотото на издателството е „детски книги с ясна визия и послание”. Липсва ли й на българската детска литература точно това – ясната визия и послание?
Като издател и автор основното, което усещам да липсва на българската детска литература, е качествена критика и конструктивен разговор. Свикнали сме да четем хвалебствени рецензии, но критиката, и то професионална такава, липсва. А смятам, че тя би била полезна колкото на публиката, толкова и на авторите. Така се налага принципът „По-видимият, по-шумният печели“, който, за съжаление, не винаги е гарант за качество. Може би като следствие от тези две неща ще дойдат по-ясната визия и послания в детската литература.
В какво трябва да е най-много внимателен един издател на детска литература?
Конвейерното издаване е нещо, което лично не харесвам. Разбирам необходимостта му, но смятам, че е огромен компромис или по-скоро липса на концепция. Аз лично много внимавам да не направя компромис с принципите, в които вярвам. Трудно е, защото сме малко издателство, чийто фокус е създаването и издаването на авторски книги, а това е процес, който отнема време, ресурси и много творческа енергия. Но пък резултатът е много удовлетворяващ.
Рисунките са много важна част от книгите на издателството, доколко определяща е визуалната част за възприемането на една книга от малките читатели?
Отделяме много внимание на илюстрациите в книгите ни и силно вярвам в синергията между текст и картини. Време е да се промени схващането, че детските книги са просто „книжки с картинки“. Това е първият досег на едно дете до художественото изкуство и той е също толкова важен, колкото слушането и четенето на историята. Всички искаме да живеем в една визуално по-естетична среда, но може би малко хора се замислят, че този усет също се възпитава и началото може да се постави именно чрез детските книги. В страната ни все още се гледа снизходително на картинните книги, а те са изключителен ресурс за стимулиране на въображението, за улесняване на разбирането на сравнително сложни концепции и не на последно място предоставят възможност за визуално удоволствие. Аз самата съжалявам, че няма почти никакви илюстрирани романи. Преди време прочетох „Часът на чудовището“ и истински се насладих на илюстрациите в книгата.
„Съвременните деца не четат книги”, как би отговорила на това твърдение?
Бих го развила така – „Съвременните деца не винаги четат книгите, които родителите им искат да четат“. Но това не означава, че не четат. Все пак, „Пипи Дългото чорапче“ може да е любима на мнозина, но не са изключение децата, които ще открият себе си в историите за Емил от Льонеберя. Срещам много родители, а и учители, които отхвърлят някои детски книги като „безсмислени“, „бебешки“, „пълни с глупости“. Четенето е откривателство и ние като възрастни трябва да се освободим от стремежа си да наставляваме и назидаваме децата в това отношение, за да могат те сами да развият вкуса си, а и любовта си към четенето. Ако в ранните години ние като родители предлагаме различни книжки, четем редовно приказки и можем да имаме някакво влияние, в училищна възраст е ключова ролята на учителите, на библиотеките и библиотекарите в училищата, които могат с деликатност и усет да напътстват децата към подходящата за тях книга.
„Ясна книга” е издателство, базирано във Варна, има ли го все още в страната ни разделението „провинция – столица” по отношение на книгоиздаването? Как според теб може да бъде избегната централизацията?
Със сигурност се усеща разделението дори от гледна точка на контакти с други колеги издатели. Но основните трудности са свързани с каналите за разпространение, тъй като повечето книжарници и дистрибутори са съсредоточени в столицата; така достигането до книжния пазар и читатели е ограничен. Това е и една от причините да не сте чували за много от малките издателства и да не намирате техните издания в познатите ви големи книжарници. Значимите книжни събития също са съсредоточени в столицата, като участието в тях представлява значителна финансова тежест за издателствата от по-малките градове. Може би гарантирането на участия в големи събития на издателства, базирани извън столицата, би улеснило достъпа им до публиката.
Съществуват ли начини държавата да подпомогне малките издателства на детски книги? Какви конкретни предложения би направила в тази посока?
Със сигурност даването на предимство на малки издателства при финансиране на различни проекти от страна на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“ би било голяма помощ; насърчаване и подкрепа при участие в големи книжни събития не само на малки издателства, но и на самоиздаващи се автори; намаляване или премахване на ДДС, освобождаване от определени данъци за малки и независими издателства. Намаляване и на търговските отстъпки за книжарници, които реално „изяждат“ голяма част от печалбата от една книга, като това е и една от основните причини хубави детски книги да не се предлагат свободно по книжарниците.
Нека поговорим за твоите книги и за теб като автор на детска литература. Преди четири години излиза първата ти книга „Виждам те” – една трогателна семейна история за мечок в неизвестност, после следват „Истории от космоса” и „Упупа Утъркули”. Промени ли се в определена посока твоят стил през годните? Изпитваш ли понякога носталгия към героите от книгите си?
Не изпитвам носталгия по героите си, обичам ги, но съм ги оставила да си живеят живота. Не се връщам към тях и не искам да ги променям. В действителност първата книга, която написах, беше „Истории от космоса“, а малко след това се появи „Виждам те“. Избрах да издадем първо „Виждам те“. Давам си сметка, че тогава може би се притеснявах как би се възприела книга за дракон, който язди метеорити в космоса. Сега съм по-смела, което със сигурност развива и стила на писане. Старая се все повече да стигам до децата с уважение и любов, да предизвикам въображението им, да ги накарам да се замислят, а не толкова да се харесам на техните родители.
„Ясна книга” издава Моника Филипина, защо се спряхте именно на нея?
Много исках да издадем картинна книга за по-малки деца с хубави илюстрации. Харесаха ми историите, които не размахват непременно пръст и не викат „Така е правилно!“, а леко и с уважение поднасят темата. „Птици в косите“ и „Музиката на Хектор“ се оказа, че се харесват доста на децата заради милите илюстрации и възможността за интеракция с тях. До издаването им не бяхме работили по преводни книги и процесът беше интересен. Все пак в сърцето ми остава удоволствието от създаването на книга от първата буква до последния щрих и не съм сигурна дали скоро ще работим по нови преводни книги, но никога не се знае.
Разговор на ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ
