Георги Илиев
Бях силно впечатлен от твоя текст за Стендал и ти пиша в опит да проясня своето очарование и да го свържа с един случай в самата Флоренция от по-миналата година и с един текст на Бродски, който много харесвам. Амбициозна задача, тъй че провалът би бил повече от достоен…
Та преди две години с Богдана посетихме Флоренция за втори път по време на нашия едномесечен и прекрасен престой в Болоня. Поради някаква своя прищявка успях да я кандърдисам да посетим гроба на Данте. Обясних си го със свой младежки порив да се поклоня на гроба и да започна да разбирам повече от поезия, да захлебя малко поезия, реторика, природна пъргавина, посадена в самия език. Дали харесвам Данте? Да, харесвам го!
Сновяхме надлъж и шир по цяла Флоренция, но не сколасахме да отидем в „Санта Мария дел Фиоре“. Пък и Богдана знаеше, че в гроба няма никакво Данте! Ти също го отбелязваш. Аз обаче имах и друго обяснение за своя стремеж и това беше „Писмо до Хораций“ на Бродски. Не знам дали си го чела, то е доста неприлично и затова ще го пресъздам накратко, тъй като не за това ми е думата. Бродски сънува, че се забавлява с една своя позната венецианка в ритъма на Хораций. Събужда се, открива томче на Хораций до леглото си и сяда да пише. За венецианката има допълнителна информация в „Кеят на безпризорните“.
Това е най-нахалното писмо на тоя свят и в тази посока върви второто ми обяснение, също така младежко: завидял бях за нахалството. Защото какъв е поводът за писмото освен венецианката? Бродски се опасява, че като се озове в Inferno-то, ще налети на съвременната на Данте Флоренция, за която самият Бродски е чувал, че се описва в книжката. И в тази флорентинска врява как той да разпознае къде са поетите. Хораций, Овидий, Вергилий, Проперций, Данте. Тези. Не съм сигурен, че Проперций го има в Ад, но със сигурност го има в Писмото. По какво Бродски да познае поетите, своите хора? Овидий е с голям нос, Nazon и т.н. Хораций, Овидий, Вергилий, Проперций, Данте, Бродски… Такова нахалство възжелах и аз!
От позицията на сегашната ми зимна старост нахалството не ми изглежда чак толкова възмутително – а тогава беше май… Бродски безспорно е забележителен поет, но може би той все пак не се провъзгласява за равен на Данте. Според мен старостта прави далечината по-лесно поносима – прагът на неживото, космосът все едно… Той всъщност е искал да бъде сред своите хора, независимо от това дали е велик поет. Преждевременно състареният от 300 болести Бродски си е представял, че седи до петимата и си мълчи. А те говорят шумно, разправят вицове, смеят се и не забелязват, че са мъртви. Бродски значи е искал тяхното нахалство, а то може би се полага на всеки.
