Миглена Дикова-Миланова
От 2014 г. Миглена Дикова-Миланова
преподава български език и култура в Университета в Гент, Белгия.
В днешната си редакционна статия Le Monde отбелязва[i], че въпросът за Тръмп като заплаха за демокрацията става все по-належащ. След речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Мюнхен на 14 февруари 2025 вече няма място за съмнения – Вашингтон се превръща в противник на Европа не само в икономически и геостратегически план, но и в политически и идеологически. Отказът от подкрепа за Украйна, критиката към НАТО и изненадващата защита на Владимир Путин срещу Володимир Зеленски очертават новата линия на противопоставяне между САЩ и европейските демокрации.
В същото време, в културната и медийната сфера, една нова ос на противопоставяне кристализира: технологичните милиардери срещу публичните фигури, отстояващи либералните ценности. „Изглежда, че всеки ден научаваме за поредния необясним, хаотичен ход, който изглежда е насочен към подкопаване на всичко, което ние, като американци, ценим“, каза Стивън Колбърт, водещ на The Late Show. Колбърт критикува Мъск за това, че действията му изглеждат все повече некомпетентни и хаотични. Това не е просто личен антагонизъм, а символ на една глобална битка между технократичното управление и демократичния идеал за общество, основано на социална справедливост и етично лидерство. Ако тази тенденция продължи, ще бъде ли демокрацията в Европа способна да устои на надигащата се вълна от авторитаризъм и популизъм?
Един възможен отговор идва от Белгия, където се изпробват нови модели на гражданско участие – реален пример за демокрация, израстваща от долу нагоре. В края на 2024 излезе книгата “De Trekzakrevolutie: de speeches (An De bisschop en Ludo De Brabander-редактори)”, съдържаща речите на участниците в протеста[ii].
Случаят „Гент“: Акордеонната революция
На 13 октомври 2024 г., неделя, във фламандските общини на Белгия се проведоха местни и провинциални избори. Жителите на тези общини имаха възможността да изберат своите представители в общинските и провинциални съвети. Един от важните резултати от изборите бе изборът на кмет и общински съветници в Гент. Победител в тези избори стана политическата коалиция на либерали и социалисти „Voor Gent“ (За Гент), която спечели почти 35 процента от гласовете. След тях се нареди Зелената партия с около 25 процента, а на трето място остана фламандско-националистическата дяснолиберална партия NV-A (Новофламандски алианс), с почти 18 процента от вота. Интересно е, че докато останалата част от Фландрия се ориентира все повече към десните политически сили, Гент запази своя ляволиберален и прогресивен характер. Тези резултати показват определена победа на ляволибералните партии и коалиции в Гент.
Това значеше и че старият кмет на Гент, Матиас Де Клерк (Matthias De Klerk), който е член на либералната партия Оpen – VLD, запазва позицията си и може да започне преговорите със Зелената партия и Новофламандски алианс за общинския съвет на града. Заедно трите водещи партии имат около 67 процента от гласовете. Избирателите в Гент традиционно гласуват за леви и прогресивни партии и коалиции. На предходните общински избори, проведени през 2018 г., победители са представителите на коалицията на социалистите и Зелената партия, следвани от либералите. Това води до първия мандат на Де Клерк като кмет на Гент.
Преговорите за управлението на Гент през 2024 г. започват в средата на октомври под ръководството на Матиас Де Клерк и „За Гент“, които определено заявяват предпочитанията си към коалиция със Зелената партия. На масата за преговори е меморандумът на коалицията „За Гент“, който поставя акцент върху подобряване на съществуващите планове за мобилност, говори се за безплатен обществен транспорт за лица под 18 години, за опростени граждански административни процедури и избягване на увеличаването на общинските данъци. Това е прогресивна програма, която влиза в остро противоречие с някои от предизборните обещания на дяснонационалистическата партия Новофламандски алианс. На 21 октомври преговорите се прекъсват по неочаквани причини и не заради опозицията на Новофламандския алианс. Появяват разногласия между Зелената партия и коалицията „За Гент“ .
Какво води до това напрежение? Недоразуменията между социалистите и зелените, а също и между и либералите и Зелената партия не са нови и съществуват още от изборите през 2018. Тогава става въпрос и за разпределяне на постовете в градската управа. През 2024 Зелената партия настоява за строителство на социални жилища, които според либералите са неоправдано скъпи и лукс в условията на икономическа криза. Зелените се противопоставят и на проекта за строеж на нов подземен паркинг за 3000 коли в една от централните зони на града (Gent Zuid). Зелените са загрижени за щетите върху околната среда и за това, че такава огромна инвестиция не е насочена към социалното благоустройство на града. Започват усилени преговори на „За Гент“ с Новофламандски алианс за сформиране на градска управа. Това означава, че първоначално спечелените избори от лявата либерално-социалистическа коалиция „За Гент“ и Зелената партия са заплашени от политическа сделка с Новофламандски алианс. Това развитие на преговорите предизвиква широко недоволство сред гражданите и довежда до масови протести.
Нека споменем, че предизборната програма на Новофламандския алианс включва премахването на член 23 от Конституцията, който гарантира основните социални права на гражданите. Партията също така иска да премахне политиките в подкрепа на малцинствата, включително целевите групи, преводаческите услуги и местата за настаняване на търсещите политическо убежище, като обвърже социалните и гражданските права с изискването за владеене на нидерландски език. Освен това партията настоява за ограничаване на културната толерантност в образованието и забрана на носенето на хиджаб в училищата и на обществени места.
На 27 октомври 2024 г. над 5000 души излизат на улиците на Гент, настоявайки за запазване на демократичните принципи на социална справедливост и граждански свободи. Протестът, продължил от 21 до 27 октомври и наречен „Trekzakrevolutiе“ (или „Акордеонна революция“), се отличава с участието на граждански организации, профсъюзи и културни дейци, които използваха музиката като средство за политическо изразяване. Символ на протестите стана местният музикант Вим Клейс (Wim Claeys), чиято песен „Nee, kapoen, dat doen we niet“, написана през 1880 г. от гентския музикант Карел Ваери (Karel Waeri), отново вдъхна живот на социалната борба.
Гентският протест събитие бе съпроводен от публичен дебат между всички участващи страни. Дебатът бе провокиран от речите на представителите на различни граждански организации, които се включват в протеста. Говорещите подчертават важността на постигането на балансирано социално споразумение за бъдещето на общинската политика. Споразумение, което отчита не само гласовете на силните на деня, но и на „тихите“, невидими граждани, чийто глас често остава извън политическата сцена.
По думите на един от участниците в протеста, политическия анализатор и преподавател в Университета в Тилбург Ико Мали (Ico Maly):
„Разбира се, разбираме, че Voor Gent може да влезе в коалиция с N-VA. Ние сме демократи, осъзнаваме, че тази коалиция има мнозинство. Но точно защото осъзнаваме това, се събираме тук. Не смятаме, че този вариант е добра идея. Да осъзнаем, че може да се направи коалиция, не означава, че не можем и не трябва да призоваваме партиите към ред. Или че не трябва да оказваме натиск върху тези партии. Все пак това също е демокрация. Демокрацията не означава, че имате задължението да мълчите, след като сте гласували. Но те искат да повярваме в това“[iii].
През ноември 2024 г. новият общински екип, състоящ се от „За Гент“ и Зелената партия, постигна административно споразумение за периода 2025-2030 г. Под мотото „Към проспериращ, социален и устойчив град, който включва всички“, споразумението определя курса на политика, която е близо до хората. Очакваме с интерес конкретните резултати от подновеното управление на гентската левица.
„Trekzakrevolutiе“ демонстрира как демокрацията може да бъде възстановена чрез активно участие на гражданите в обществените процеси. Гент отново потвърди, че е град, който се гордее със своите принципи на отвореност, толерантност и социална солидарност. Връщането към основополагащите ценности на гражданското общество е един от пътищата за завръщане към балансирана либерална демокрация.
България, както и останалият свят, е въвлечена в културни и политически конфликти, които изискват рефлексия и адекватни действия. Разминаването между либерална идеология и социална ангажираност създава вакуум, който улеснява възхода на крайнодесните и консервативните националисти. Българските социалисти остават консервативна центристка партия с популистичен уклон, а прогресивните формации не предлагат решения за социалното неравенство. Демокрацията изисква грижи и участие, но липсата на надпартийна съпричастност задълбочава разделението. В този контекст гражданските организации стават особено необходими като фактор за баланс и социална солидарност. Протестите по света показват, че завръщането към идеите на гражданското общество и демокрацията от долу нагоре е сериозен отговор на сегашните политически заплахи.
[i] https://www.lemonde.fr/en/opinion/article/2025/02/21/trump-s-united-states-is-now-a-threat-to-democracy-in-europe_6738413_23.html
[ii] https://epo.be/shop/de-trekzakrevolutie/
[iii] Виж: https://www.dewereldmorgen.be/artikel/2024/12/03/de-trekzakrevolutie/
