Разговор с Елена Георгиева, координатор на българското участие в изложението
Асоциация „Култура и книжовност“, в чийто екип сте, подготвя българското участие в тазгодишния Международен панаир на детската книга в Болоня, който ще се състои в началото на април. Бихте ли разказали какво предстои, кои са основните акценти в програмата на българския павилион?
Българското представяне на Международния панаир на детската книга в Болоня за трета поредна година се организира от асоциация „Култура и книжовност“. Тази година освен традиционното присъствие с павилиона Bulgarian Books for Kids подготвихме нови елементи в програмата, които ще допринесат за по-доброто познаване на българските книги, издатели и творци от страна на международната професионална публика.
За първи път, по покана на организаторите на форума, ще проведем събития, посветени на българската книга, които са част от официалната програма на панаира. Ще представим преводаческата ни сцена с възможностите за подкрепа на чуждестранни издателства и преводачи, които искат да издават наши заглавия. Планирали сме дискусия за съвременната българска литература за възрастни и новите гласове в нея. Панаирът в Болоня е посветен на детската книга, но от няколко години има и секция за литература за възрастни, така че там ще проведем второто събитие. Участници в тези събития са Юлия Рафаилович от „Къща за литература и превод“, Гергана Панчева от литературна агенция „София“, Яна Генова като независим експерт, Гергана Георгиева от издателство „Жанет 45“, преводачките Нева Мичева, Джорджа Спадони и Зорница Христова (също издател и автор). Не на последно място, доц. д-р Капка Кънева, преподавател в НХА, ще бъде ментор на млади илюстратори в програмата на панаира Illustrators’ Survival Corner.
В павилиона Bulgarian Books for Kids ще бъде разположена изложбата „Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги“, която е своеобразно продължение и надграждане на миналогодишната изложба „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, отново представена в Болоня. Новата и миналогодишната селекция илюстрации ще присъстват едновременно на българския щанд и по този начин ще успеем да представим работата на над 40 български илюстратори на панаира. Целта ни е да направим актуална, макар и субективна снимка на съвременната българска илюстрация и да запознаем международната публика с богатството и разнообразието на художествени почерци. В новата селекция, направена отново от кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова, участват представители на няколко поколения художници – някои от тях са утвърдени автори, други тепърва градят кариера. Сред тях са Дамян Дамянов, Елена Жаблянова, Ива Сашева, Ина Христова, Капка Кънева, Катрин Ефтимова, Кремена Ягодина, Кирил Златков, Кристина Тужарова, Люба Халева, Мария Гюлеметова, Мария Налбантова, Мила Янева-Табакова, Невена Ангелова, Росица Ралева, Сияна Захариева, Сотир Гелев, Ясен Григоров и Ясен Гюзелев.
Разбира се, павилионът ще бъде пространство за срещи между български издатели и литературни агенти и техните колеги от чужбина. Тъй като панаирът на детската книга в Болоня е преди всичко бизнес форум за обмен на права, тази година се радваме на нов формат за подкрепа на българските издатели. По наше предложение Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия за първи път организира търговска мисия за посещение на панаира на книгата. Благодарение на мисията над 10 издателства ще получат финансова подкрепа от държавата, за да посетят форума.
Както споменахте, Вашата асоциация организира българското участие на панаира в Болоня за трета поредна години. Какъв опит натрупахте, развива ли се концепцията за българското участие през тези години?
Всяка следваща година представянето става по-обширно и задълбочено. През 2023 г. започнахме с малък щанд от 16 кв. м, просто присъствахме на форума. През 2024 г. надградихме пространството до 64 кв. м, реализирахме изложба на български илюстратори, представихме различни селекции книги. Тази година продължаваме с растежа на българското участие – запазваме всички досегашни елементи, а към тях добавихме три събития на панаирните сцени в официалната програма на форума, както и търговската мисия, която споменах, организирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Като организатор на участието в панаира на книгата в Болоня асоциация „Култура и книжовност“ има 5-годишен план за развитие и надграждане на българското представяне.
Българската литература и илюстрация за деца са на много високо ниво. Успяват ли качествата им да впечатлят публиката в Болоня? Успявате ли да привлечете вниманието на чуждите издатели към българските заглавия?
Да, определено се чувства интерес към българската детска книга на панаира в Болоня. Миналогодишното ни представяне беше много силно и привлякохме вниманието на международната професионална общност. Натрупахме голямо количество контакти, сред които продължаваме да промотираме българските детски книги, а някои от заглавията, представени на щанда, бяха издадени и преиздадени в чужбина.
Едно от първите неща, които чухме от организаторите на панаира от италианска страна, беше техният заявен интерес към българските книги, но едновременно с това десетки въпроси и признанието, че не знаят почти нищо за нашата детска литература и илюстрация. За детското ни книгоиздаване е важно да се заявяваме, да участваме в подобни форуми като този в Болоня, за да подкрепяме както националната ни култура, така и книжната индустрия.
Разкажете малко повече за самия процес на подготовка за панаира – със сигурност е дълъг и започва много преди самото събитие. Какъв е процесът на подбор на участващите в изложението и в съпровождащите го прояви творби, как определяте акцентите, формàта на проявите…?
Подготовката за участието в следващото издание на панаира на книгата започва още преди да е завършило предходното. Работим с екип от професионалисти, които правят различните селекции от книги, за да бъдат представени в павилиона. Сред тях са Свобода Цекова и Антон Стайков, Вал Стоева, Зорница Христова, Анна Хаджимишева. Съветваме се с експерти като Яна Генова, Юлия Рафаилович и Нева Мичева. Определяме акцентите в представянето спрямо най-голямата нужда на сектора у нас и спрямо необходимостта за познаване на различните аспекти на българската детска книга от страна на международната професионална общност.
Кои са най-големите трудности при подготовката за панаира? Разчитате ли на сътрудничеството на други институции, организации?
Без институционална и финансова подкрепа от страна на държавата участието във форуми като Панаира на книгата в Болоня е немислимо. За щастие, за поредна година Министерството на културата и Столична община подкрепят представянето, което правим.
Най-голямата трудност за нас, а мисля и за самите институции, е липсата на стратегия и последователност за представяне на българската книга в чужбина. Подкрепата се решава на проектен принцип година за година, което ощетява всички нас – създава несигурност, ограничава възможностите за представяне, налага компромисни решения в последната минута и ни лишава от възможността да планираме дългосрочно. Искрено се надявам, че въпреки несигурната политическа обстановка ще има разрешение на този въпрос, тъй като воля за това в книжния сектор определено има.
От наблюденията Ви на панира в Болоня, кои са основните тенденции в съвременната литература за деца и изобщо в книгоиздаването за детска публика?
Една тенденция, която набра скорост в последните години, е свързана с издаването на комикси. Тази мода като че ли подмина България, но в чужбина се превърна в огромна вълна и привлече масово читателите.
Друга тенденция, която е устойчива и дългосрочна, е обвързването на детските книги с други художествени произведения и продукти на индустрията – филми, електронни игри, интерактивни забавления. Все по-често на книгата се гледа като на изходен продукт, от който може да се създадат нови предложения за пазара. Неслучайно и панаирът на книгата в Болоня има учредена награда за cross-media project.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
