Румяна Л. Станчева
Дори и във време, когато българската литература е все по-често превеждана на чужди езици, оценявана и награждавана международно, усещането ни, че сме недостатъчно познати извън граница изглежда непроменимо. Когато става дума за поезия сме още по-„тревожни“ заради трудността да се постигне двойният хоризонт на очакване: преводът да бъде адекватен, близък на оригинала и по смисъл, и по съответствие с поетичния стил на оригинала. Спомням си как преди години гостуващият у нас френски славист Леон Робел шокираше младоците, каквито бяхме, с твърдението си, че преводът на едно произведение трябва да бъде разглеждан като съставен от всички, при това различни негови преводи. Казвам го, тъй като съвсем неотдавна поезията на Пейо Яворов на френски език се появи в ново и обемно томче (повече от 80 стихотворения) на издателство „Сирсе“. Издателството, взело за свое името на древната магьосница Цирцея, омайва с богат каталог в различни жанрове, като много от поетичните сбирки са преводни, класически и съвременни, от руски, немски, китайски, сръбски, английски: Анна Ахматова, Осип Манделщам, Гьоте, Хайне, Бей Дао, Миодраг Павлович, Джон Дън, Емили Дикинсън, Е. А. По, Елизабет Бишъп…, а вече и преводи от българския поет Пейо Яворов.
Откроява се решението на издателя и на преводачите за двуезично представяне. Всъщност това е идеалният начин да се покаже поезия на чужд език. Не всеки ще може да сравни с българския оригинал, но усещането за автентичност става много силно при такъв подход. Често ни е трудно да повярваме, че една поезия може да зазвучи пълноценно на друг език. За Яворов, каноничен автор, когото всеки учи дори наизуст още в училище, е вероятно да сме още по-взискателни. Оценката за общото звучене все пак е справедливо да се остави на французите, които ще четат новата антология от стихове на Яворов, с по нов начин преведено вече класическото му заглавие „Подир сенките на облаците“ (Marchant derrière l’ombre des nuages). Изданието е оформено графично сдържано, с откъс от стихотворението А ти умираше, изведен отпред на корицата и с портрет вътре в томчето, огледално на титулната страница.
Заслужава най-напред да бъдат представени инициаторите на новата стихосбирка. Съставители и преводачи са: първо Биляна Михайлова, за която мнозина не подозират посвещаването ѝ на превода на българска поезия на френски език, тъй като я познават като езиковед, доцент д-р в специалност „Балканистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалист по общо и сравнително индоевропейско езикознание и етимология. Тя работи в съавторство с френския поет Брис Пьоти, автор досега на четири стихосбирки, създател, заедно с поета Седрик Дьоманжо (Cédric Demangeot) на литературното списание за съвременна поезия Moriturus (2001-2005). В списанието си той е публикувал както свои стихотворения, така и преводи от съвременни чуждестранни поети като италианците Сандро Пена и Джорджо Капрони и американеца Робърт Крийли. Ето че Брис Пьоти вече е преводач в съавторство и на българска поезия.
Предговорът въвежда в творчеството на Яворов с няколко основни акцента. Подчертано е особеното място на поета в българската литературна история, характерната за него тревожност и умението му да изрази лутанията на модерния човек от началото на ХХ век. Очертана е средата, благодарение на която поетът успява да се усъвършенства, кръгът „Мисъл“, четивата му, преводите му, връзката с френските модернисти и с белгийския символизъм. През цитираната оценка за тази поезия от друг поет, Атанас Далчев, е откроено характерното за Яворов „усъмняване“ и неспокойно търсене на излаз от душевното страдание, от ужаса да бъдеш самотен, а никога – сам. Преводачите привличат вниманието и към други изказвания на Яворов, направени пред Михаил Арнаудов, за генезиса на стихотворенията му, за музикалното състояние, в което изпада, когато започва да твори. С цитати от стихотворения са очертани основни теми в творческия му свят. На сайта на издателството четем за Яворов, че е „първият голям представител на българския модернизъм“, който „променя радикално българската поезия“. И също така, че „Творчеството на Яворов не може да бъде отделено от собствената му трагична съдба, която разрушава границите между личното и общественото, за да превърне съществуването на поета в мит, най-драматичния и траен мит в българската литературна история“.
Изборът на стихотворения за въплъщаване на този мит съдържа както ранните творби на поета, така и неговите Безсъници, и цикъла му Прозрения. В книгата на края присъстват и няколко невключвани от самия Яворов приживе стихотворения. Към поетичния подбор са добавени две писма до Дора Габе, писмо до Мина Тодорова, предсмъртни писма на Яворов до д-р Кр. Кръстев и до Тодор Александров, както и незавършена автобиография, разказана от самия Яворов на Владимир Василев. Това разширение вмъква пряко френския читател в битието на твореца, показва отношенията му с други поети, с другарите му от македонското движение, а също така очертава родословието му и пътя му от мълчаливо дете на търговско семейство до увенчаните столични литературни кръгове.
Без да анализирам преводите подробно, ще отбележа, че стихотворенията звучат пълноценно на френски. Поначало пренасянето на българска класическа поезия към френския език и културна традиция неизбежно се сблъсква технически с прехвърлянето от силаботонична към силабична система. Преводачите търсят максимална адекватност по отношение на идеите и образите у българския поет. Двуезичието задължава и това вероятно е идеята – френският читател да има достъп до пълния смисъл на творбите, без компромиси заради формалните аспекти на стиха. Преводите дори се заиграват с френската лексика, за да бъдат съответни на Явровото словотворчество: например „враг врагувам“, „благ благувам“, „Бог богува“ намират свои френски двойници.
В стихотворенията, които най-общо са определяни като символистични, е постигната дълбочината, фината нюансираност на мисълта и израза на нежен копнеж или раздвоение, усетът към игровите повторения в структурата на стихотворенията. Така в творби като Въздишка, Две хубави очи, Вълшебница, Ела!, Среща, Идилия, Напразно, майко, Копнение и други от цикъла „Безсъници“ е намерен верният речников и поетичен дух. В „Прозрения“ също е постигната скръбната и безнадеждна Яворова мисъл, например особено в Аз страдам, Пръстен с опал, Шепот насаме, В часа на синята мъгла. Раздвоението на българския поет в сложни душевни състояния е предизвикало преводачите да търсят решения, близки до френската символистична лексика, мелодика и образност. Яворовите стихове в новата преводна книга, повече от сто години след създаването си, зазвучават хармонично за днешната френска публика.
Peyo Yavorov. Marchant derrière l’ombre des nuages. Poèmes. Traduit du bulgare et présenté par Bilyana Mihailova et Brice Petit. Circé: 2024, 271 p.
