Мария Златинова
Обсесията в изкуството е една от най-често експлоатираните теми в света на литературата. Тя циркулира в пространството още от времето на Античността и продължава да вълнува читателите и писателите на съвремието. Точно такава е и тематиката на произведението „Три музи” (Three Muses) от Марта Ан Тол. Дебютният роман на американската романистка, литературен критик и активист за човешките права, спечелил наградата „Петрикор“ (Petrichor Prize for Finely Crafted Books) за 2022 година, за съжаление все още не е преведен на български език.
Сюжет
„Три музи” се явява като един своеобразен манифест на човешката трагедия, травми и душевни рани, които в някои случаи остават неизлекувани. Действието се развива на няколко места по земното кълбо, като основна сцена на действието се явява шумният мегаполис Ню Йорк. Годината е 1963. Изгряващият психиатър Джон Къртин (John Curtin) получава като подарък билет за балетния спектакъл „Три музи”. Все още преследван от болезнените спомени от детството си и годините, прекарани в концентрационен лагер, пеейки за хората, убили родителите му, той влиза в салона и заема мястото си. Всеки звук от музиката му причинява неизмерима болка, връща го в бездната на мъките, той не издържа дори звука от пианото… Докато на сцената не се качва световноизвестната прима балерина Катя Симанова (Katya Symanova). Това поставя началото на една дълга и изпълнена с трагедия любовна история, задаваща един основен въпрос – колко точно би могъл да понесе един човек?
Символика на заглавието – три музи, три персонажа
Заглавието на произведението далеч не е случайно избрано – то репрезентира основната символика на книгата в няколко аспекта. На първо място, името на спектакъла, който играе съдбовна роля в животите на всеки един от героите в творбата. Той дава началото на романа, задава тона на тази преизпълнена с болка история за трагедията на човечеството.
Но разбира се, „трите музи” имат и едно малко по-дълбоко значение – всеки от основните трима герои репрезентира една от музите, съответно Песен (Song), Дисциплина (Discipline) и Памет (Memory). Джон Къртин – музата на песента – образът на „блудния син”; спасил се от смърт в газова камера, противно на всички очаквания, пеейки за Коменданта (Herr Komendant). Музиката сама по себе си връща Джон в далеч не идиличното му детство. Тя носи със себе си всяка една душевна болка, всеки един притъпен спомен и изкарва наяве най-дълбоко стаените му чувства.
В образа на Дисциплина както в балета, така и в символиката на произведението влиза Катя Симанова. Родена като Катрин Силман (Katherine Sillman), тя губи майка си в ранна възраст. Никой сякаш не споделя тежестта в сърцето ѝ, животът продължава със същата скорост, а скоро след това открива балета. Малката Катрин се впуска в света на пируетите и безкрайния стремеж към съвършенство, което впоследствие се превръща в повратна точка в живота ѝ. Тя притъпява болката и спомените си чрез дисциплината, която самото изкуство изисква, но в същото време напълно се обсебва от него. Катрин сменя името си, започва връзка с хореографа си, започва да живее през ролите, които изпълнява и губи способността си да разграничи реалност от фикция.
В ролята на Памет влиза самият хореограф – Борис Янаков (Boris Yanakov). Паметта е тази, която стои между Песен и Дисциплина. Хореограф както на спектакъла, така и на живота извън него, Янаков стои като един събирателен образ на твореца, самоопределил се за Бог и вманиачил се в собственото си творение. Контролиращ и взискателен, той сякаш си присвоява живота на Катя и определя всеки неин ход.
Травмата и изкуството в литературата на съвремието
В света на съвременната литература, читателите все по-често се сблъскват с темите за травмата и психическата зависимост на твореца към собственото му изкуство. Появяват се все повече несъвършени образи, в които четящият би могъл да се припознае. Въпросната тенденция не подминава и „Три музи”. Двамата основни персонажи се борят с определени болки. Те имат своите недостатъци, представени са по един не толкова „героичен” начин. Джон – отказващ да адресира травмата си, Катя – неможеща да разграничи изкуството си от реалния живот. Авторката доста умело поставя в центъра на събитията безплодните усилия на образите да игнорират миналото и болезнените спомени.
В подобен контекст е представена и темата за изкуството. Някога носещо забрава и блаженство, в течение на живота се превръща в болест, която изисква огромна доза отдаденост. Пристрастявайки се към балета, Катя започва да живее чрез него. Въпреки че мотивът за „лудия учен” присъства в литературата от незапомнени времена, той добива нов облик в днешно време – този на изтерзания творец, неспособен да усети истинска емоция, творец, нуждаещ се от собственото си творение, за да се нарече жив, не осъзнавайки, че тази зависимост води до загубата на собствената му идентичност, отвъд границите на изкуството, което създава.
Заключение
„Три музи” е едно своеобразно изследване върху границите на човешката болка и издръжливост. Тол поставя персонажите си в една изключително емоционална среда, в която сякаш всяко движение носи със себе си спомен за отдавна зараснала рана. Въпреки това те остават сравнително емоционално ограничени, което всъщност е тяхната защитна реакция. Героите са неспособни да осъзнаят, че притъпявайки болезнените чувства, те всъщност затварят себе си за красотата и преходността на самия живот. Именно това се превръща и в основната причина за по-нататъшните им борби не с когото и да е, а със самите себе си.
