МЛАДЕЖКИЯТ ТЕАТЪР на 80 години

Популярни статии

бр. 13/2025

Разговор с неговия директор Михаил Байков

Михаил Байков (директор), Делян Тодоров (зам.-директор) и Йордан Тинков (режисьор) получават награда „Икар“ 2025 за куклен спектакъл за „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада“ на Младежки театър „Н. Бинев“. Снимка САБ

(Продължение от миналия брой)

 

Имате много богата и много интересна програма, мислили ли сте например след представлението децата да останат и да се запознават с това как се прави кукла или как се води кукла?
Тук засягаме големия разговор за бъдещата сграда на кукления театър в рамките на Младежкия театър, чийто ремонт и преустройство сега завършихме. С други думи, ние преструктурирахме помещението и в него вече има зрителна зала, театрална сцена, многофункционално фоайе, гримьори, репетиционна зала. През май 2022 г. имаше желание помещението, което е собственост на Младежкия театър, да бъде отнето в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране, но ние успяхме да го запазим. През последните две години и половина вложихме усилия заедно с екип от архитекти и строители да го преустроим от банка (за каквото помещението е било отдавано дълги години) в малък, но модерен куклен театър. Решихме той да бъде посветен на големия Валери Петров. Младежкият театър има свой патрон в лицето на талантливия актьор Николай Бинев и не беше удачно кукленият театър да бъде кръстен Валери Петров, за да не стане струпване на имена. Проведохме разговори с наследниците на Валери Петров и те дадоха съгласието си кукленият театър да носи името на една от неговите най-емблематични приказки „В лунната стая“. Успяхме в стари негови записки да намерим изписването на текста „В лунната стая“ от ръката на самия Валери Петров, което дигитализирахме и реално превърнахме в емблема на бъдещия театър. Така тя е изписана от неговата ръка, както и шрифтът на името на Николай Бинев, което стои на козирката на нашия театър, всъщност е с почерка на самия актьор. През последната година и половина строителите работиха по целия корпус и преустройството на помещението, в т.ч. и изграждането на ново фоайе, в което ще се реализират различни работилнички за провеждане на малки уъркшопи и други дейности за най-малките. Там ще се учат да правят кукли, ще се учат да пишат приказки и т.н. Така че този бъдещ корпус ще стартира в мига, в който Министерството припознае проекта ни за оборудване със звук и осветление като значим и необходим, за да ни има. Силно се надяваме в юбилейната година на Младежкия театър да бъде открит и кукленият театър в неговия нов дом.

Разбира се, голяма част от цялата тази огромна работа, за която говорихме дотук, е заслуга и на директора на театъра, на неговата визия за развитието му, на неговите усилия, изискващи често лични жертви. Какво беше предизвикателството, каква беше мотивацията ти да поемеш този пост?
Основната мотивация беше да проверя дали Младежкият театър и хората, които работят в него могат да живеят по-добре, да имат по-добри условия на труд, по-добро възнаграждение и дали може театърът да има по-висока публичност, оттам и легитимност, както сред останалите театри, така и като цяло в гилдията, или нещата са такива, каквито са. Това беше причината, поради която реших да се кандидатирам за директор. Разбира се, съвсем друга е перспективата, когато седнеш на директорския стол, съвсем други са отговорностите, макар че аз имах добра основа, тъй като осем години преди това бях заместник-директор на театъра и познавах добре неговите проблеми, но и реалните му възможности. Трябва да кажа, че ежедневните неща, с които ти се налага да се предизвикваш са много – от една страна, Министерството на културата като принципал; от друга страна, чисто административните дела, които се случват всеки ден – динамиката, с която отреагираш на случващото се, определя до известна степен и колко си успешен; от трета страна пък е поддържането на художествения репертоар, защото директорът в България спрямо нашето законодателство е административен директор, но носи и цялата финансова отговорност, а заедно с това е и художествен ръководител. Т.е. той изпълнява три отделни сами по себе си функции, които се събират в една длъжност. Разбира се, нищо от това, което прави директорът, не е възможно без екип. Тук ще отбележа името на Делян Тодоров – заместник-директора на театъра, човека, с когото заедно движим всичко и без когото нищо не би било същото. Тук са и всички художествени и технически служби, ателиетата в театъра, както и администрацията, които са също с изключително важна функция във всеки един театър. С политиката по доходите, върху която много работихме, с подобряването на битовите условия и социалните придобивки успяхме да намалим рязко текучеството в театъра. Нещо повече, ние се огледахме много внимателно във всяка една от службите и видяхме къде е необходимо да се извърши промяна, къде е необходимо да бъде добавен човек към екипа, къде някой е добре да бъде пренасочен към съответстващия му профил и умения. Направихме различни трансфери, с които оптимизирахме работата. Увеличихме с по една-две бройки хората, работещи в осветление, звук, завеждащ постановъчната част, технически директор и т.н. Т.е. всеки един в момента си е на правилното място и на практика заедно решаваме всеки ден различни казуси, които се случват. Колкото по-малко директорът се меси в строго профилирани професионални дейности на отделните служби и ателиета и ги оставя те да взимат правилните решения, толкова повече резултатът е в полза на спектакъла и на проекта. Делегираме права, а с тях идва и личната отговорност на всеки. Всъщност опитвам да минимизирам своето присъствие в частта, в която не е необходима непрекъсната намеса, за да опитам да създам по-голямо самочувствие и доверие в това, че ръководителите на звена и отдели могат да се справят сами. И те могат и го доказват всеки ден. Там, където не могат, знаят, че винаги могат да разчитат на нас в разрешаването на казуси или във вземането на финални решения. Именно това смятам, че сплотява екипа, защото те знаят, че могат да разчитат във всеки един момент на ръководството, но заедно с това знаят, че имат самостоятелност при вземането на решения. В Младежкия театър работят едни от най-добрите технически екипи и ателиета в българския театър и те, заедно с артистите, са най-големият му капитал!

Накрая бих искала да те попитам на теб лично какво ти дава длъжността директор на Младежкия театър като човек със сериозно театрално образование, като театровед. Има ли значение това, че твоята докторантура е по куклен театър, а този профил съществува и тук в театъра. А какво ти взима тази работа в личен план?
На мен, в личен план, нищо не ми дава. Да не кажа, че често ми взима. Но определено има известни предимства за театъра, когато неговият директор по образование е театровед. Театроведът сам по себе си не е изкушен нито да поставя в собствения си театър като режисьор, нито пък да играе на сцената, което е общият случай и може да бъде видяно в много от другите театри. Заедно с това той има една доста солидна теоретична и историческа подплатеност за епохи, автори, заглавия и т.н. и този т.нар. портфейл никой не може да му го вземе. Докторантурата по куклен театър ми помага по-лесно да изпълнявам дейностите, които са пряко свързани с кукления ни профил, но трябва да кажем, че всъщност не правя нищо извънредно. Младежкият театър е драматично-куклен и това, че той през последните 16 години не е правил куклени постановки, е въпрос на културна политика, водена от предходния директор. Правенето на куклен театър от мен и екипа ми е в изпълнение на онова, което по закон министерството очаква от мен в концепцията за развитието на един драматично-куклен театър.
Работата в театъра изисква много от теб. Ако искаш да я вършиш съвестно и решиш да си отговорен както към екипа, така и към историята на този театър, то ти трябва да си ангажиран с тази работа 24/7. От години не знам какво е събота и неделя – тогава са нашите премиери на детските спектакли. Няма такова нещо като авария, която може да изчака до понеделник; няма такова нещо като справка, график или месечна програма, които да делегираме на някой друг. Това ти отнема от личностното развитие, отнема ти от времето, което споделяш с приятели; от времето, което отделяш за научна дейност или времето за почивки и пътуване. Ръководенето на театър изисква извънмерна отдаденост и ако не си готов да я дадеш, или по-лошо – смяташ, че можеш да управляваш от разстояние или по телефона, – то по-добре за всички е да не поемаш подобна отговорност.

Въпросите зададе КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img