Пламен Дойнов
Тази книга наистина е преоткриване, а не откриване. Защото д-р Николай Димитров Стойчев (1925–1983) не просто се появява и утвърждава в своето време, но и става една от ярките интелектуални фигури сред общността на българските медици през 60-те и 70-те години на ХХ век. Тогава той е обичан лекар и приятел, ценен поет и журналист. Същевременно житейският му и творчески път преминава през завоевания и разочарования, през премеждия и колебания, които оставят усещане за не докрай реализирани възможности, за недооценяване на създаденото от него.
След късния си, но обещаващ дебют на 37-годишна възраст с книгата „Лампа край пътя“ (1963), д-р Николай Димитров успява да се открои сред най-добрите нови автори – лирици и сатирици, да стане редактор в столицата, да се утвърди в граничното поле между медицината и литературата, но до края на живота си така и не стига до ново „официално“ издание в някое от държавните издателства на НРБ, ако не броим един публикуванан в съавторство публицистичен сборник. Втората му книга „Зиг-заги“ от 1966 г. всъщност е „ведомствено“ издание на Дома на културата на здравните работници в София – на циклостил, разпространявано безплатно извън книжарската мрежа. По-късно, въпреки че очевидно прави опити да предложи свои нови ръкописи, Николай Димитров не успява да преодолее неотзивчивата среда в социалистическото книгоиздаване. Така той остава по-скоро сепариран в нишата на литераторите медици, активно публикуващ статии, стихове и епиграми предимно в съсловния вестник „Здравен фронт“, получавайки частично публично признание. Преждевременната му смърт (ненавършил 58 години) отпраща името му в пространство, където паметта за лекаря поет постепенно започва да изтънява – почти до изличаване.
Ето защо днес – един век след рождението му – говорим за преоткриване на д-р Николай Димитров Стойчев и неговото творчество. Тази книга се опитва да събере и оцелости на едно място неговата лирика и сатира, да представи най-доброто от поезията му, по-точно – онова от най-доброто, което до този момент е стигнало до нас.
Кой е авторът на тази поезия?
*
Николай Димитров Стойчев е роден на 27 юни 1925 г. в София, където през 1954 г. завършва медицина с отличие. Специализира фтизиатрия (специалност, която се занимава с болестите на дихателната система) и през 50-те и началото на 60-те години работи в противотуберкулозните диспансери в Кубрат и Велинград. След преместването си в София става редактор – първо в Държавно издателство „Медицина и физкултура“, а после в органа на Министерството на народното здраве и на Централния комитет на Профсъюза на здравните работници „Здравен фронт“, където е завеждащ отдел „Лечебно-профилактичен“ и отговорен секретар.
На работните си места е известен като д-р Николай Стойчев. С това фамилно име той подписва публицистичните и повечето от сатиричните си текстове. Своите книги и лирически творби публикува с името Николай Димитров. Членува в Съюза на българските журналисти. Един от основателите на литературния клуб „Медикус“ към Дома на културата на здравните работници и постоянен член на неговото ръководство.
Издава книгите „Лампа край пътя“ (Държавно издателство – Варна, 1963) и „Зиг-заги“ (Дом на културата на здравните работници, 1966). Съавтор е на публицистичната книга „Край белите легла“ („Профиздат“, 1964). След случая с „Люти чушки“ на Радой Ралин и Борис Димовски от 1968 г. негови сатирични ръкописи не намират място в издателските планове. Постепенно той се отказва да предлага в издателствата стиховете си за печат.
Публикува лирика, сатира, публицистика и научнопопулярни статии в множество периодични издания, сред които вестниците „Литературен фронт“, „Стършел“, „Поглед“, списанията „Пламък“, „Септември“, „Здраве“, „Жената днес“, „Наша родина“, годишника „Спектър“, сборниците „Смяна“, „Простори“, „Утро над Тракия“ и др. Основното място за публикуване до края живота му остава вестник „Здравен фронт“.
Умира от рак на белия дроб на 2 май 1983 г.
*
Тази книга представя за първи път най-значимото от стигналото до нас поетическо творчество на д-р Николай Димитров, създадено в областта на лириката и сатирата. Общо – 93 стихотворения. Тук са предпочетени текстове, които можем да определим като стихотворения, а извън книгата останаха стотиците епиграми на хумориста, пръснати в сборници и вестници, както и огромната му по обем публицистика.
Първият дял събира почти всички творби от първия цикъл на дебютната книга на Николай Димитров „Лампа край пътя“ (1963). Вторият дял изцяло възпроизвежда книгата „Зиг-заги“ (1966). Третият включва стихотворенията на лекаря поет от колективния сборник „Кардиограми“ (1971). Четвъртият дял се състои от ръкопис, подготвен от д-р Николай Димитров, под заглавие „Девалвация на илюзиите, или Обратната страна на любовта. Интимна антилирика“ (1979); ръкописът стигна до нас в препис, извършен от д-р Теменуга Братанова. Петият дял събира няколко ранни и късни (предсмъртни) стихотворения, пръснати в периодиката. Приложенията съдържат библиография на публикуваните в тази книга стихотворения; снимка на екипа на в. „Здравен фронт“ от 1965–1969 г.; снимка и автошарж на д-р Николай Димитров Стойчев, както и некролога, публикуван от неговите колеги след смъртта му. Изданието завършва с „Критическо приложение“ – литературноисторически поглед върху творчеството и специфичното присъствие/отсъствие на д-р Димитров в българската поезия през втората половина на ХХ век.
*
За да се появи тази книга, дължим много на няколко души, които през годините не позволяват името на д-р Николай Димитров Стойчев да потъне в абсолютната забрава. Сред тях на първо място се откроява писателят и журналист д-р Тотко Найденов, който периодично публикува спомени за своя колега и приятел. Специални благодарности дължим на Дарина Стоева, главен редактор на вестник „Форум Медикус“ (приемник на в. „Здравен фронт“) и на сътрудника на вестника Снежана Василева, които съдействаха за намирането на документи и контакти, свързани с личността на д-р Димитров. Особено ценен принос в подготовката на това издание има д-р Теменуга Братанова, която около 1979 г. преписва на ръка в отделна тетрадка проекто-книгата на лекаря поет „Девалвация на илюзиите“. Тази тетрадка е възпроизведена в един от дяловете тук именно защото е съхранена в личния архив на д-р Братанова. Към всички тези хора отправяме искрена и дълбока благодарност!
Най-силният подтик за издирване и представяне на поезията на Николай Димитров Стойчев дойде от един негов далечен приятел от младежките години – моя баща Иван Дойнов (1938–2022), който през целия си живот пазеше стихове и спомени за своя по-голям събрат. Те стоят в началото на усилието за съставянето на този том. Баща ми беше истински радетел за осъществяване на идеята творчеството на Николай Димитров да бъде представено колкото е възможно по-цялостно пред читателите от ХХІ век.
Сигурно е, че тази книга не събира всичко ценно, създадено от нейния автор. Вероятно в неизвестни за нас архиви се намират негови ръкописи на книги или листове с отделни творби, които биха добавили още съществени щрихи към портрета му на значим поет и сатирик. Но нека гледаме на това издание като на първо отваряне на подминавана врата в запустяла къща. Вярвам, че онова, което ще видим след отварянето ще ни обогати с двойно знание. Първо, ще разпознаем една надарена лирическа личност, която излъчва магична симбиоза между доброта и ирония, утвърждаващи традицията на едно прозорливо човеколюбие. И второ, ще си дадем сметка за недооцененото присъствие на д-р Николай Димитров Стойчев като един от фините лирико-сатирици в епохата на Народна република България. Присъствие, което с най-проникновените си послания прекрачва в епохите след това.
Из встъпителните думи на съставителя
