Далия Делибалтова
Лунна светлина, бяла мечка, стълба към небето, непознатото, но и приемането на преходното – всички те се съединяват, за да разкажат вълшебна история, която унася най-младите читатели и разплаква по-възрастните.
„Пазителят на луната” е първият самостоятелен проект на английската писателка и илюстраторка с полски корени Зошенка. Започнала като стопмоушън аниматор, през 2018 г. артистката тръгва по пътя на илюстрацията на детски книги, докато две години след това не решава да предприеме написването на собствена история. За радост на българската публика, произведението става достъпно по повод Международния ден на детската книга 2 април от издателство „Рожко”, в превод на поетесата Петя Кокудева, придружен от калиграфията на Дамян Дамянов.
Освен чистата образователна страна, творбата е част от онази детска литература, която поставя големите въпроси по разбираем начин за малките, които тепърва ще се сблъскват с тях. Но понякога и зрелите имат нужда от припомняне на уроците на действителността. Централната тема за мимолетността и нещата, които идват и си отиват, е трудно приемана от възрастните, чийто свят се гради на рутина и постоянство. Следователно е важно да се обърне внимание и да се покаже на децата красотата на променливото и ефимерното. Постигането на това е подпомогнато от невероятните илюстрации на предимно вечерни картини, в преобладаващо успокоително синьо и искрящо бяло. Всъщност точно те са главната причина за силното въздействие на книгата, като придават атмосфера на приказност на вече силната история. Понякога изключително детайлни, друг път минималистични, рисунките, направени с гваш и цветни моливи, изграждат света на нощните обитатели не като страшен, а като безметежен. И разбира се, център на повечето картини се явява луната, чрез чийто образ се въвежда водещата проблематика на произведението. Главният герой Емил, който е бяла мечка, е в постоянно взаимодействие с луната като неин пазител и по-късно приятел. Когато той се сблъсква с непостоянството под формата на различните фази на месечината, реагира както всеки друг – изначално се безпокои, докато постепенно не го приеме като факт от живота. Поради всеобхватното влияние на небесното тяло върху човечеството, темата за уникалната връзка между съществото и космоса се разгръща и тук. Винаги хората са се интересували от вселената и необятното, придавали са им всякаква характерност и форма. Съвременната интерпретация на този античен мотив в творбата разглежда нуждата от пазител за луната, тъй като обитателите на нощта са осъзнали жизнената ѝ важност. Когато към това се добиви и другият централен въпрос за цикличността и повторяемостта, в резултат от тяхното сливане може да приемем водещия принцип на кръговостта във всички и всичко като единство, засягащо както природата и човека, така и цялата вселена.
Но противопоставен на непостоянството на луната, Емил се отличава със своята методичност, всеотдайност и силно чувство за отговорност. През усърдната му грижа и непразно желание да намери решение на проблема прозира друга тема – какво се случва, когато усилията ни в определена посока се оказват недостатъчни. Героят всяка вечер изкачва стълбата от 93 стъпала, за да се доближи до желаното, отдава се изцяло на мисията си и когато забелязва напускането на това, което вече осмисля цялото му съществуване, с всички сили се опитва да го задържи. Така луната може да се разгледа и като метафора за преследване на мечтите. Сигурно тази история звучи познато на всеки. Не са малко хората, почувствали се разочаровани от себе си заради своите провали, въпреки постоянните си стремления към желаната цел. Трудно е да приемем, че усилията, положени за нещата, на които държим, понякога се оказват безрезултатни. По тази линия се прокарва друг урок към децата – не всичко зависи от нас и невинаги всичко е под наш контрол, някои неща се приемат такива, каквито са.
Ала точно в моментите на най-безутешно притеснение се появяват приятелите. Персонажът на голямата зелена птица се появява като просветител за загрижения бял мечок. Вече прозряла в същините на живота, мъдрата птица е тази, която разяснява случващото се с един полет и едно просто изречение: „Нещата идват и си отиват, ще видиш”. Пример за това, че често най-кратките думи даряват най-голяма утеха. Обаче не само чрез птицата се показва необходимостта от подкрепата на добрите приятели. Целият колектив на нощните обитатели крепи мечока. Светулките помагат по един начин, леопардът по друг, но същественото е, че винаги дават нужната опора.
Но за Емил в най-добър приятел от всички се превръща луната. Макар да не води диалог с него, присъствието ѝ се оказва достатъчно. Той вижда в нейния сърп другарска усмивка, в нейното отсъствие – фениксово прераждане, в преходността ѝ – красотата на промяната, а в бледото ѝ сияние – светлината на живота. Тя е смисъл за съществуване. Затова за нещата, които обичаме, няма напразни усилия…
ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА
Зошенка, „Пазителят на луната”, прев. от английски Петя Кокудева, изд. „Рижко”, С., 2025
