Разговор с Тодора Радева, програмен директор на фестивала „Литературни срещи“
В края на април се състоя поредното издание на „Литературни срещи“, този път на тема „Археология на паметта“. Защо се спряхте на тази тема и как тя свърза множеството различни събития в рамките на фестивала? Разкажете повече за акцентите в програмата му.
Създаването на програма за литературен фестивал е дълъг процес, в който трябва да се съобразят много и различни компоненти. Има идея в началото, но после тя се трансформира и търси точната си формулировка според писателите, които приемат поканата за гостуване, мястото на провеждане, актуалните тенденции, отделните събития, които искаме да включим. „Паметта“ е много писателска тема по принцип и не говорим, разбира се, само за обръщане и съхранение на миналото, а за процес на постоянно преоткриване и преосмисляне, самото писане е памет. Мария Степанова беше една от първите писателки, които потвърдиха участието си във фестивала, а всички знаем за нейната книга „В памет на паметта“. Избрахме темата „Археология на паметта“ и заради желанието да разчетем разкъсания палимпсест на града, да разровим пластовете на времето, да потърсим начините, чрез които литературата (и изкуството изобщо) помагат за съхраняването на паметта, за изграждане на колективна памет през личните истории. Също и като повод да поговорим за властовите позиции, чрез които се конструира разбирането за памет, за история, а оттам – за настояще и бъдеще. Дали литературата и изкуството имат силата да пробият официалните „режими на истина“, да извадят забравените и забранените истории, да станат повод за друг разказ и друго възможно бъдеще. Всички десет събития по време на „Литературните срещи“ даваха своя ракурс към темата, разглеждаха паметта от различни ъгли – като документ, като фикция, като отсъствие, като травма, като поле, на което се водят войни, като провокация, като въпрос какво е значението на нашите индивидуални стъпки за големия ход на историята. Имахме желание цялата програма да е като археологически терен, по който вървим внимателно и откриваме различните пластове на разказа – и личния, и за цялото общество – който ни удържа цели.
За първи път по време на „Литературни срещи“ направихме професионалната програма Mind the Literature, с участието на програмни директори и организатори на литературни фестивали в България, Словения, Хърватия, Полша и Нидерландия. По време на срещата се родиха нови идеи, приятелства и възможности за бъдещи партньорства. Със сигурност професионалната програма ще се разраства и ще стане неизменна част от „Литературните срещи“.
Ако се съди по пълните зали, това бе и едно от най-успешните издания на „Литературни срещи“. Такова ли е впечатлението и на вашия екип, организирал фестивала? Очаквахте ли например големия интерес на публиката към срещата с китайския писател Ю Хуа и на какво според Вас се дължи той?
Да, може да се каже, че тазгодишното издание на „Литературни срещи“ беше едно от най-успешните, макар че всички помним онези близо 500 души, които дойдоха в дъжда и препълниха залата за срещата на Олга Токарчук и Георги Господинов през юни 2022 г. и последващия седемчасов колаж от четения, пърформанс, разговори, изложби, инсталации в цялото пространство на „Топлоцентрала“. Сегашното издание се получи изключително силно не само като програма, но и като енергия, присъствие и диалог с публиката. Пълните зали на всички събития бяха знак, че темата е „проговорила“ на много нива, че участващите писатели, както и различните ни формати – инсталацията „Под центъра на тежестта“ на творческия тандем „Съпромат“, концертът на групата „Kottarashki & The Preachers“, идеята на Яна Букова за „Втора премиера“, поезията в движение – са заинтригували много хора с различен профил и интереси.
Срещата с Ю Хуа беше особено емоционален и запомнящ се момент. Разбира се, очаквахме голям интерес – все пак Ю Хуа е една от големите литературни фигури в съвременен Китай и автор с международно признание, – но като че ли подценихме броя на китайската общност в България и беше предизвикателство да овладеем препълнената зала на Археологическия музей, особено накрая, когато близо два часа Ю Хуа раздаваше автографи. Ю Хуа спечели всички с чувството си за хумор и способността да поднася тежки теми с човечност и лекота. Шехан Каранутилака също сподели, че цени „болезнени, копаещи дъното на отчаянието книги, които обаче са смешни“ и говори увлекателно и с ирония за смъртта и политиката през призмата на фантазията. А разговорът с Мария Степанова носеше дълбочина и вглъбяване и толкова нужното на всички ни подсещане, че е нужно да търсим радостта от живота като съпротива срещу злото.
Най-важното за нас е, че „Литературни срещи“ не само предлагат добра програма и срещи със значими писатели от цял свят, но и че създават усещане за споделеност и общност.
Вероятно най-трудното в планирането на събитие като „Литературни срещи“ е участието на чуждестранните автори, така ли е? Как подхождате към избора на чуждите гости на фестивала, кое е водещо в избора ви? Споменахте трима от участниците в тазгодишното издание – Ю Хуа, Мария Степанова и Шехан Карунатилака, трима известни и много различни писатели. Какви връзки се очертаха между тях, както и между тяхното творчество и това на българските автори, включени във фестивала?
Действително, най-трудната част в организацията е участието на чуждестранните автори – това изисква планиране почти година по-рано, координация със световни агенти, издателства, преводачи, а понякога и адаптиране към сложен международен контекст. Но за нас това усилие е напълно оправдано, защото вярваме, че истинската стойност на „Литературни срещи“ идва от възможността да поставим българската литература в жив и равностоен диалог с глобалната сцена.
Изборът на чуждестранни гости никога не е случаен. Търсим автори, които не само са важни имена в съвременната литература, но и имат какво да кажат по темата на конкретното издание. За нас е водещо не просто „колко известен е един писател“, а как и защо той говори за теми като памет, идентичност, история, загуба, език – и как този негов поглед може да отекне в българския контекст.
Ю Хуа, Мария Степанова и Шехан Карунатилака са автори от три много различни литературни и културни традиции, но между тях се очертаха неочаквано силни връзки. И тримата работят с историята – не като архив, а като живо и често болезнено преживяване. И тримата използват езика по начин, който се противопоставя на официалните разкази – било чрез хумор, поезия или гротеска. А като прибавим и участието на изгряващите писатели от Европа и българските автори, се видя как писатели от напълно различни географии мислят за смъртта, паметта, идентичността и бъдещето по сходен начин.
За мен наистина беше удивително как отделните събития си „говореха“ едно с друго, допълваха се и се продължаваха. И това всъщност е част от стремежа ни – не просто да подреждаме индивидуални участия, а да дадем пространство за неочаквани срещи, от които може да се роди нещо ново.
За „Литературни срещи“ са много важни местата, на които се провежда, те са различни във всяко издание на фестивала и са свързани с неговата тема. Разкажете малко повече за местата, на които се случи това издание и как ги въвлякохте във взаимодействие с литературата?
Местата, на които се провежда „Литературни срещи“, винаги са съзнателно подбрани – не като неутрални локации, а като активни участници в разговора, който фестивалът води. За нас пространството не е просто фон, а част от разказа. Ето защо всяко издание на фестивала се стреми да излезе от конвенционалната сцена и да „говори“ с града, с неговите пластове, следи и напрежения.
Темата тази година – „Археология на паметта“ – почти сама посочи своите естествени терени. Проведохме откриващата дискусия в Античния комплекс Сердика – Софийското Ларго – място, в което миналото буквално е под краката ни. Там беше и инсталацията „Под центъра на тежестта“. Националният археологически музей също беше най-естественият избор и сцена за темата на тазгодишните „Литературни срещи“. Наблюдавах публиката между различните събития как разглежда артефактите. И (макар и несъзнателно) този контекст придаваше дълбочина и отекваше в разговорите. От друга страна, пространството „Щрак“ донесе по-съвременна, едновременно градска и интимна обстановка. Изборът на тези локации не беше само естетически или логистичен. Те бяха продължение на темата – разкриха как паметта живее едновременно в камъка, в книгата, в тялото и в града. Надяваме се, че публиката също е усетила тази „археология в движение“, в която София също стана участник в литературните срещи.
„Литературни срещи“ се провежда от четири години. Промени ли се с времето концепцията ви за тяхното съдържание и начин на провеждане? Досега имаше по три издания годишно, но изглежда намерението на екипа Ви е да ги намали. Защо тръгвате към подобна промяна и кога да очакваме следващото издание? И най-вече – какво да очакваме от него?
Започнахме „Литературни срещи“ с идеята да създадем място за жив диалог между българската и световната литература, да представим литературата във взаимодействие с други изкуства и науката, да създадем необикновено литературно преживяване. В първите години заложихме на по-голяма честота – по три издания годишно – като начин да експериментираме с формати, теми, публики. Това беше важен и изключително ценен период на търсене, изграждане на общност и утвърждаване на поредицата като важна част от културния живот на София. От 2025 г. решихме „Литературни срещи“ да се провеждат само веднъж годишно. Причината е, че организацията на три големи събития през годината изисква много по-голям финансов и организационен ресурс. Но от това публиката няма изобщо да загуби, защото ние ще продължим да предлагаме добре обмислени програми по теми, които вълнуват всички, с възможност да каним повече международни гости. Ще предлагаме различни формати и ще развиваме още повече връзката с другите изкуства. Вече казах, че професионалната програма също ще стане неизменна част от фестивала.
Следващото издание ще се състои между 22 и 26 април 2026 г. Вече работим по него, но е още рано да издаваме какво подготвяме.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
