Пламен Дойнов
Излишно е дори да си представяме колко безбройни са отговорите на въпроса: За какво се води войната на Путинова Русия срещу Украйна? Те се люшкат от инструментализацията на войната като рационално геополитическо прекрояване на Европа и света до покъртителните измерения на форма за масово човешко унищожаване. Войната може да бъде сведена просто до завоевателно нашествие на една държава срещу друга, а нейният смисъл да се разшири към амбициите на новия (квази)император в Кремъл да възстанови под някаква форма руско-съветската империя. Версиите наистина са неизброими.
Съществува обаче един постоянен, но понякога изплъзващ се от вниманието смисъл на тази война. Той е толкова очевиден и въпреки това често остава незабелязан. Особено за отдалечените наблюдатели той изглежда някак „слаб“ или аргументационно неубедителен, удобен за постоянно релативистично омаловажаване. А смисълът е пред очите ни: тази война се води за свободата на Украйна, за отстояването на свободата, за усъвършенстването на свободата.
Това е прозрачният граждански смисъл на украинската съпротива срещу путиновските нашественици. Когато те окупираха Крим през 2014 г. и после нахлуха през февруари 2022 г. от североизток, не просто нарушиха международното право и посегнаха на територията на съседна страна, а се опитаха да въведат директно – със силата на оръжието – автократичен режим, който отменя човешки права и убива свободата.
И неслучайно завоевателят Путин идеологически маркира управлението в Киев като „неонацистко“. Така той поиска не само да оправдае агресията си чрез историческа аналогия, но и да се представи за демократизатор, за политически освободител, който „освобождава“ етнически руснаци, но и украинците, уж намиращи се под „фашистко иго“. Казано иначе, Путин тръгна да налага своя власт над чужда територия с явното намерение да разпространи и наложи над Украйна пропутински режим – не толкова „руско робство“, колкото вариант на Путинова диктатура.
Разбира се, когато чужда армия нахлуе в една страна, няма как това да не предизвика национално самоосъзнаване и сплотеност. Затова украинците (много от тях и рускоезични!) се вдигнаха, за да защитят и себе си, и свободата си. Но това е свобода поне в три измерения:
Национална свобода – отстоявене на избора на украинската национална общност да живее в своя непоробена, неокупирана държава;
Политическа свобода – укрепване на правото на ненакърним граждански избор, на плурализъм, на уважение към всички поколения, слоеве и обществени групи;
Човешка свобода – издигане на индивидуалния избор на всеки украинец във всекидневно кредо.
В това се състои смисълът – в свободата на Украйна. Ако тя бъде погазена, ще бъде отсечена голяма територия и от европейската свобода.
Чрез Втората световна война Хитлер не успя да отнеме пространството на свободата в Европа. Сталин обаче се възползва от ролята си на победител във войната и след 1945 г. съкрати част от това пространство, окупирайки страните от Източна Европа. Сега Путин чрез нова война отново посяга на свободни земи. Примерът на съпротивляваща се Украйна е толкова близо до него, че диктаторската му кръв изстива при мисълта, че на руската нация може да й хареса тази украинска свобода и да поиска от властелина на Кремъл да си търси убежище в Северна Корея или при друг свой приятел диктатор, за да бъде постигната най-после и свободата на Русия.
Днес може да звучи пресилено и дори фантасмагорично, но ако свободата на Украйна бъде защитена, има шанс и Русия един ден да постигне своята свобода.
