Габриела Иванова
В историята на европейските университети има стачки, има революции, има и епидемии. Но през 1848 г. студентите в Мюнхен са принудени да напуснат аудиториите, заради едно по-особено явление – влиянието, което испанската Лолита оказва върху краля на Бавария Лудвиг I.
Лола Монтес е сценичното име на Елизабет Розана Гилбърт, родена на 17 февруари 1821 г. в Ирландия, въпреки че по-късно ще твърди, че е испанка от Севиля. Детството ѝ е разкъсано между няколко държави, като това скиталчество няма да я напусне през целия ѝ живот, наред с непокорния нрав и опълчването срещу зададените норми.
Когато е на 16 години, тя се омъжва за британски офицер – Томас Джеймс, като заедно заживяват в Индия. Този брак – първият от общо три в живота на Лола – се разпада бързо. Това злощастно събитие сякаш не се стоварва с твърде голяма тежест върху младата жена, а напротив, дава ѝ необходимата свобода да намери своето поприще, а именно танца, и така се ражда известната през XIX век Лола Монтес.
Не без премеждия и лутания из различни държави преминава живота на екзотичната танцьорка, но основен двигател на тези пътешествия се явяват любовните авантюри на Лола и всички изгоди и несгоди, произлизащи от тях. Едно съвестно вглеждане във всички истории за мъжки сърца, пленени от нея, би запълнило страниците на този вестник, а ако привнесем и слуховете за непуританското ѝ поведение, вероятно бихме възродили забравения трепет от очакването на поредния подлистник. Една от най-интригуващите истории обаче несъмнено е тази за престоя на танцьорката в Баварската столица.
Лола пристига в Мюнхен заедно с кучето си Зампа на 5 октомври 1846 г. Три дена по-късно моли за аудиенция при крал Лудвиг I, който не се поколебава да я приеме, предвид слабостта му към хубавите жени и испанските неща. По време на разговора им слугите чуват искрен смях, испанска реч и закачливи възгласи, а из улиците на Мюнхен се ражда и заживява слухът как Лола разрязва своята рокля пред краля, след молбата му да разбере дали гърдите ѝ са природа или изкуство. Така започват и техните отношения, които Монтес няма да се свени да назове, представяйки се занапред като любовницата на краля.
В писмо до свой близък приятел Лудвиг споделя своя възторг от това, че е пленил младата Лола Монтес: „Какво ще кажете, ако ви споделя, че шейсетгодишен мъж събуди страст в една красива, интелигентна, одухотворена, добросърдечна двадесет и две годишна жена, с благороден произход от Юга – и то за първи път в живота ѝ!“.
От писмото на краля разбираме не само колко пламенно е влюбен в Лола – до състояние, в което нито може да яде, нито да спи, – но и как неговата избраница умело прикрива биографичните факти, че всъщност е на 25 години, родена в Ирландия и зад гърба си има един брак и няколко любовни авантюри.
Така Лола заживява в Мюнхен – в нов дом, с ново куче, на име Тюрк, и няколко придворни. Кралят започва да изплаща на Лола издръжка от 10 хил. флорина годишно и допълнително ѝ отделя два пъти повече за поддръжка на къщата, която е купена на нейно име. За съпоставка годишната заплата на най-добре платените преподаватели в Мюнхенския университет по онова време не надвишава 2 хиляди. Но не само тази явна несправедливост става причина Лола Монтес да не се радва на добро приемане от гражданите на Мюнхен. Със своето поведение Лола предизвиква не един скандал и провокира редица слухове за отношенията си с краля и с тези преди него. Лудвиг – и това вероятно не може да ни изненада предвид младежките чувства, които изпитва – не се трогва от общественото мнение за любовницата си, а напротив, защитава своята Лолита в личната си кореспонденция: „Чужденка, която иска да се засели в Мюнхен, при това красива и обичана от краля – какво повече е нужно, за да бъдат възпламенени омраза, лъжи и преследвания“.
Самата Лола – дори да усеща всеобщата ненавист към личността си – бива погълната далеч по-силно от изгодите, които ѝ носи положението, в което се намира. В своите писма тя изтъква новите си притежания, статуса си в обществото (макар и реалността да е различна) и силната привързаност на краля, която е напът да ѝ донесе дори повече облаги. Не липсват обаче намеци, че Лола преживява определени състояния на липса, защото не може да има „нито приятел, нито… [многоточие в оригинала]“.
Въпреки забраните, които великолепието налага, по всичко личи, че Лола Монтес обича и се радва на своята свобода, често в мъжка компания. И ако кралят не вярва на слуховете за любовницата си, били те простонародни или благороднически, то докладите, представени му от шпионина в дома ѝ (времена, достойни за роман!) – разкриващи кой я посещава и в какви часове – са достатъчни, за да сринат безрезервното му доверие, а и самия него. Доказателствата изглеждат неопровержими, замесените по случая лица желаят екстрадирането на Лола Монтес, но Лудвиг, верен на принципите си, решава първо да изслуша своята Лолита. Ако в този момент някой очаква от Лола смирение и молба за прошка, то тя е разбила този сценарий на парчета, заедно с всички чаши, намиращи се около нея. Испанската танцьорка изпада във всепомитащ гняв срещу всичко и всички, в това число и срещу краля, като заплашва, че моментално ще напусне Мюнхен, огорчена заради нанесената обида. По всяка вероятност тази заплаха би очаровала целия град, но Лудвиг, който сякаш забравя покрусата си, чувайки тези думи, се противопоставя на подобна възможност, прощавайки на любимата си извършените прегрешения.
Но пламъкът на съмнението вече е запален. Лудвиг I започва да се замисля относно правата, за които настоява Лола. Това става ясно от дневника на краля: „Тя се меси в лични държавни дела… отстъпките, които са ѝ направени, тя иска още… докъде ще доведе това?“ Той не е забравил и обещанието си към своята любовница – да я направи графиня, и знанието, че така ще разбуни духовете в Бавария дори още по-осезаемо.
Самата Лола, изглежда, не споделя това опасение, нито по този повод, нито когато става въпрос за рецидивисткото ѝ поведение. Буйният ѝ нрав и патологичното несъобразяване с установения ред в частни домове и държавни институции ѝ навличат сериозни проблеми и с полицейските власти. Монтес се измъква от подобни неприятности по различни начини – с оплакване до краля или с неспособността на прочете връчената ѝ на немски призовка. Лудвиг също не се поколебава да оправдае Лола и да заплаши всеки, който се осмели да тръгне срещу нея, бил той и главният полицейски началник. С право местното население замисля шегата, че вместо полицията да изрита Лола Монтес от Бавария, Лола Монтес изритва полицията.
Последват масови преследвания на госпожица Монтес, които напомнят лов на вещици. Домът ѝ под обсада, валят викове и писма – опозоряващи и заплашващи я със смърт. В този период Лудвиг I не е лишен от тревоги, свързани с Лола. От една страна, стои социалният натиск срещу нея и техните отношения, от друга – нейните отношения с по-млад любовник, на които кралят безуспешно се противопоставя.
Не на последно място стои въпросът с баварското гражданство на Лола Монтес. През февруари 1847 г. такова ѝ бива отказано, защото няма документи, които да удостоверят нито самоличността ѝ, нито възрастта, вероизповеданието или каквото и да е друго. Междувременно Лола решава да зашлеви шамар и да влезе в схватка със собственика на хотела, в който е отседнала, което не помага за потушаването на общественото напрежение около нейната личност. Дори нещо повече – заради тази своя проява на непредизвикана агресия, Лола е заплашена от съд и задържане. Единственият начин Лудвиг да спаси любимката си от тази съдба е тя да получи гражданство в страната, а с него и право на гаранция. Уви, и вторият опит за това остава неуспешен, но кралят решава да използва правомощията си и самоволно да направи Лола гражданка на Бавария.
Това решение повлича лавина от политически и обществени проблеми след себе си. Министри на важни позиции подават оставка заради неблагоразумието и заслепението на Лудвиг I и правителството – консервативно, католическо – бива разпуснато. В създалата се ситуация Лола сякаш тества границите на своето влияние върху краля, като му предлага собствения си списък с хора, подходящи да бъдат назначени от него, но той отказва. Назначава за министри хора, чиито убеждения са по-скоро центристки. Част от гражданите на Бавария са склонни да дадат шанс на новия парламент, но други чувстват, че фигурите на консерватизма в Бавария биват онеправдани.
В редиците на вторите се нареждат някои от преподавателите в Мюнхенския университет, които желаят да се даде трибуна на лидерите на движението. Въпреки че това не се случва, се изпраща благодарствено писмо за направеното за университета през годините. Лудвиг не толерира подобно незачитане на неговата власт – последват уволнения, които разтърсват академичната общност. Студентите излизат на протестно шествие към къщата на Лола Монтес, слабото място на владетеля. Протестът обаче не преминава мирно – към Лола се отправят заплахи и се хвърлят камъни. Кралят научава за това и решава да отиде на място, но когато застава пред тълпата, той остава смутен и ядосан. Малцина от младежите свалят шапките си пред него, а когато го правят са заплашени с камъни от останалите. Тези душевни сътресения разболяват краля, но болестта, на свой ред, сближава него и любимата му. Скоро предстои да я издигне като графиня на Ландсфелд, удовлетворявайки нейното отдавнашно желание.
Няколко месеца по-късно, през юни, група студенти – отличаващи се със своите либерални възгледи – посещават дома на Лола Монтес, но този път те са гости, държащи се закачливо и очаровани от своята домакиня. Тази тяхна постъпка и поведение обаче не се приемат радушно от академичната общност, която ги осъжда за грешните им пристрастия. Така Мюнхенският университет се поделя на два лагера – от едната страна стоят преподавателите и студентите с консервативни възгледи, а от другата – либералите, назовали групата си Алемания, изразяващи подкрепата си към Лола Монтес. Самата тя поддържа близки отношения с въпросните студенти, като за поне един от тях, Фриц Пайснер, се знае, че живее в дома ѝ като неин любовник.
През януари 1848 г. напрежението между двете групи осезаемо се засилва, като нападките към Лола и нейните поддръжници се ожесточават след опитите на някои министри да популяризират възгледите на алеманите. На 27 януари Пайснер внася петиция за съдействието на краля за потушаване на напрежението (която Лола предава), чийто резултат са строгите наказания за студенти, тормозещи своите колеги. Предполага се, че тази мярка би имала благотворен ефект, ако на 31 януари, на погребението на уважаван университетски преподавател, Лола не се отнася неуважително към процесията и не заплашва, че ще затвори университета. Яростта към нея и нейните поддръжници се засилва, а с това и проявите на агресия. Хаосът расте, инцидентите също, а лекции биват отменени заради извънредните обстоятелства, безредиците се прехвърлят на площадите, а последната капка е раняването на самата Лола Монтес. Кралят, с мисъл за запазване на обществения ред, но с повече тревога за опазването на своята Лолита, на 9 февруари решава да затвори университета до зимния семестър на следващата година.
Пробужда се масово обществено недоволство по повод решението на краля, което изглежда пагубно за града и се оказва пагубно и за управлението на самия Лудвиг I. На 11 февруари заповедта е отменена, а Лола е отведена извън пределите на страната – така внезапно, както се е появила. Месец по-късно кралят се вижда принуден да абдикира в полза на сина си, Максимилиан II.
Montez, Lola. Autobiography and Lectures of Lola Montez. James Blackwood, 1858.
Seymour, Bruce. Lola Montez: A Life. Yale University Press, 1996.
