Разговор с Марин Трошанов
Кога фентъзи писателите ще се отърсят от влиянието на Толкин, възможно ли е изобщо това? Как ти самият през годините успя да създадеш свой разпознаваем стил на писане?
Разбира се, че е възможно и отдавна се е случило. Тъкмо сега чета „Хрониките на Амбър“. Още през седемдесетте Зелазни развива идеята за паралелни светове, наречени сенки, из които пътува семейство макевиалистки настроени полубожествени аристократки, способни да общуват и да се телепортират със специални карти, а символът на светостроенето е репликиращ се лабиринт. Наследството на Толкин, като един от най-разпознаваемите бащи на фентъзито, ще продължи да вдъхновява много фантастични вселени, сами по себе си превърнали се в неизменни попкултурни явления, но днешното жанрово разнообразие е толкова богато, че има по нещо и за най-изтънчените вкусове. Напоследък са много модерни така наречените силк фентъзи истории, които развиват мотиви и тропи от източноазиатската митология и култура. В момента очаквам един от първите български стийм-пънк романи с автор Елена Павлова. Моят стил се изгради с течение на времето благодарение на сериозен труд и доста самокритика. Вярвам, че вече е донякъде разпознаваем.
Къде нареждаш съвременното българско фентъзи в сравнение със световните образци?
Добрата новина е, че започваме да набираме инерция. Когато през 2016-а стартирах трилогията си „ЛАМЯ ЕООД“ (тя навярно влиза в категорията „градско фентъзи“, макар че можем да я наречем и свръхестествен трилър с романтични елементи), никой не щеше и да чуе за българска фантастика. Сега имаме плодовити автори като Емил Минчев (поредицата за детектива Бънк Ромеро), Милен Хальов („Кало Змея“), Васко Попов („Мамник“), Благой Д. Иванов („Крехар“) и много други. Всички ние сме съвсем различни и стилово, и по отношение на творческите си търсения. Някои от книгите вече догонват различни световни образци като качество на проза, въздействие и идеен заряд. Естествено, че е нужно време за пробив от малкия ни локален и езиково ограничен пазар до полето на световната литература. В България дори не е развита концепцията за литературни агенти.
„Многогрешни писарушки”, сподели ми повече за тази история и за българската фентъзи писателска среда.
Това е една незначителна история, която се случи, докато подготвяхме чудесния сборник „Възкресения“. Може би защото антологията излезе около Великден, някакъв случаен онлайн коментар ни определи като „многогрешни писарушки“. Само че с младежите, изброени по-горе, не обичаме да се вземаме много на сериозно и си го откраднахме за име на личния ни чат канал. Да, може би е хубаво да спомена, че се стремим да допринасяме за една среда на приятелство и благородно съревнование, защото си общуваме редовно, помагаме си и ценим своите качества не само като автори, но и като личности. Това сякаш не е типична характеристика за българските творчески среди, но нали споменахме, че гледаме много-много да не робуваме на чуждо влияние.
Мислиш ли предварително за каква аудитория ще е всяка нова твоя книга?
Налага се, особено откакто почти случайно навлязох в полето на детската литература. Когато на автор с известен опит в остро сюжетните жанрове му се наложи да пише и книги за малчугани, които тепърва опознават четенето, той трябва да е внимателен. Аз обичам историите ми да носят пълната палитра от емоции между страх, хумор, авантюризъм и романтика, но ги дозирам, включително и стилово, според предполагаемата аудитория. Хубаво е, че всеки млад или по-зрял читател може да открие любимо произведение спрямо личното си развитие и търсения към даден момент и в този смисъл не бива да се ограничаваме.
Имат ли прототипи героите ти в реалния живот, или са плод изцяло на фантазията?
Да, обичам да си набелязвам образи, но често ги изменям според нуждите на историята, която разказвам. Като сценарист, режисьор, оператор, монтажист, отговорник по реквизита и специалните ефекти, както и всичко останало в собствената ми творба, мога да си позволя каст и от суперзвезди, и от съвсем непознати актьори. Колко достоверно ще се превъплътят в героите от произведението зависи от собствените ми умения да използвам всички налични езикови инструменти.
Вълшебство, приключение, романтика, смях, страх, всичко това го има в последната ти книга „Сказание за Карина и Габриел“. Разкажи ми повече за нея.
Книга, съчетаваща традициите на класическите приказни образци и съвременните фентъзи романи – разкошно луксозно издание с 40 графични илюстрации на легендарния майстор Петър Станимиров. Очаквайте пътешествие из свят на шумни ренесансови градове и китни селца, тайни подземни лаборатории и портали към скрити светове. Хитри магьосници и самодоволни благородници плетат политически интриги. Отвсякъде изскачат плъхове, спотайват се зловещи котки, търчат своенравни магарета, дебнат невъобразими чудовища, двуглави великани точат брадвите си и даже куклите не са това, което са… А сред целия хаос две млади души отчаяно търсят себе си и любовта.
Правил си много срещи с български ученици, би ли казал, че децата се делят на два типа – такива, които четат много, и такива, които изобщо не четат?
Бих казал, че децата са най-изискващата, претенциозна и взискателна публика. Учим се един от друг, споделяме и ги убеждавам с много житейски примери и истории, че си заслужава да преследват неотклонно и упорито мечтите си, защото няма невъзможни неща. Някои деца четат, други почти не са отваряли книга. Но аз не посещавам само елитни гимназии, бил съм и в най-дълбоките кътчета на провинцията, и в гета, и къде ли не. Децата са деца – страхотни немирници, които се нуждаят от напътствия и добър, но разбираем пример.
Постапокалиптични книги за деца – може ли това да се окаже бъдещето на детската литература?
Нашето иновативно издание с добавена реалност „Чудният нов свят“ се оказа едно от първите подобни произведения в България. Сред пустинни бури и киселинни дъждове няколко малки същества от метал, обитаващи изоставена фабрика, се опитват да разберат какво се е случило с изчезналите хора. Бъдещето на детската литература ще е на все по-разнообразните, близки до мирогледа на младите читатели сюжети, които ще преоткрият, осъвременят и доразвият класическите тропи на широко известните приказни образци. В момента имаме страхотни автори на детска литература – Катя Антонова, Весела Фламбурари, Радостина Николова, Петя Кокудева, Слави Стоев и безброй други. Самобитни илюстратори като Елена Жаблянова, Ралица Мануилова, Марияна Кръстева, Мая Бочева и по-младите Яна Попова, Ина Кьорова, Мира Мирославова или Цвета Петрова. Те са разкошни и на абсолютно световно ниво. Ако човек следи дори само ежегодния международен фестивал на детската книга в Сливен, добре ще си свери часовника за актуалните тенденции в тази сфера.
Извън писането ти си IT специалист, как високите технологии се отразяват на желанието за четене при децата?
Винаги съм възприемал книгата като произведение на изкуството. Тя трябва не просто да е красива, но и създадена от професионалисти със задълбочени познания и опит в творческата естетика и светостроенето, с цялостно разбиране върху стиловите елементи, нужни за изграждането на една добра история.
От известно време светът заживя със страха от изкуствения интелект, ти как го приемаш? Реална заплаха ли е той за литературата?
Съвременните генеративни ИИ модели представляват нов етап от технологичното ни развитие, който ще е част от живота, без значение дали това ни допада или не. Разбира се, някои хора ще се опитат да го пренебрегнат или ограничат, както е възможно и да не ползват смартфони, но битът ще се моделира на базата на тази нова, по своята същност индустриална революция, и най-доброто е да се адаптираме и да впрегнем ИИ в наша помощ. ChatGPT вече е в състояние да създава по-адекватни текстове от доста литературни самодейци и бездарници. Не изключвам един ден да се справя по-добре и от професионалисти, но смятам, че ювелирната творческа работа, както и днес, винаги ще се цени повече от „масовото производство“, дори броят на занаятчиите да намалее. По-притеснително е текущото създаване на имитационни книжни продукти, особено в сферата на детското книгоиздаване, към които някои родители посягат или защото им липсва вкус и усет за качество, или защото подобни издания са много по-евтини.
Разговора води ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ
