Десислава Неделчева
3 април и без да очаквам
рамката на прозореца хваща върхарите
иначе от тази страна къщата гледа слънчогледа
и после само гора
отварям очи на небето сиви облачета
следи оставени от животно едно две три четири
след малко следите са се разраснали
синини от побой
мръсна страст с печат на небето
следващите петнайсет минути са решителни
следи от следите просто зацапано
никой няма сили за нищо повече
идва мрак пада завършва
може би нищо наистина повече
тъмнина небе и гора
това не са ли
стръкове с цветовете на крушата
звезди
след тъмнината никой не е очаквал звезди
то понятие за звезди нямаше
а ето звезди
бях там и видях
с рогчето на овена едно мое отражение
село Бела речка
за топла жена знам че
от двете ни ще избереш мен
ще бъде кратко за теб силно
с ъгълче аз ще удължа нищото
привлечени сами в това село
на брега на всички гори и гари
до козите звънците сиренето
чашите вино на бай Георги
настоява да ни подарява всяка вечер
а нашите ръце са все така празни
не държим на прегръдки пердета кревати
и накрая външната тоалетна
на бегом сред цветята и вазите
поредно съвсем безяростно лято
понеже пиша искам
нещата да се променят
да крача в тревата и да прекъсвам
мисълта на скакалците
каква мисъл
просто намерение
и това те нямат
а храна оставена от някого
на определеното разстояние
зелено гущерче къде
водата го тегли
по цветове различавам семейства
пеперудите не летят
в права линия
и дават вид на парцаливи слугини
лапад и непознат корен за супа
са оставени на разстояние
Когато се махнах оттам
отидох да чакам рейса
седна до мен жена и каза
нищо хубаво нямаше в предишния режим
но вашето поколение е обидено
повтарям нямаше нищо хубаво
затова всички сте инвалиди
само ядете пици в Морското казино
Леля Марга питат
има ли двайсет стотинки, имам
а торба за продукти, не искам
да ги сложим отгоре, може
имат цената си думите
то аз също съм дума
леля Марга я обичат
някъде у тях си
кротка готви безкомпромисно
тиха само радиото вечер
няма на кого да пречи
но и никой не я подценява
казах ти веднъж
няма нужда да го пишеш
Йосиф ми разказва войната
в първия ден на първата седмица
влизаме в приказна сграда
палат с огромни прозорци
спим на пода с войнишки чували
по едно време започнаха
да ни обстрелват
след час спряха
момчетата взеха да се шегуват
после даннн
страшна бомба удари покрива
чух фелдшер фелдшер
и хукнах нагоре с чантата си
видях Ишрим по лице на земята
и го обърнах
лице нямаше кървава маса
просто тръгнах нанякъде
бях в полусън колко ли време
в килер с инструменти
после се чух да казвам
какво правиш тук
вън викат носилки носилки
върнах се горе
Ишрам без половин гърло
висеше на косъм ръката му
кракът му имаше две кости
на колибка
и оцеля
от Ню Йорк му звънях да се чуем
