Разговор с Яна Елис
Английското издателство “Heloise Press” преди дни публикува „Резерват за хора и вълци“ на Здравка Евтимова с английското заглавие “The Wolves of Staro Selo”. Преводът е Ваш и беше удостоен с Наградата за превод на PEN Великобритания за 2024 г. Каква беше мотивацията на журито?
Не мога да отговоря съвсем точно на този въпрос, но мога да ви дам критериите. PEN Translates отпуска финансиране на издатели за превода на цяла книга. Критериите за оценка са: литературно качество (40% тежест), сила на издателския проект (30% тежест) и принос към библиоразнообразието на Обединеното кралство (30% тежест).
Защо се насочихте към Здравка Евтимова и този неин роман?
Вече бях запозната с магическия свят на Здравка от нейните разкази. Това, което ме привлече към романа, беше гласът на Дамянка. Изображенията бяха толкова ярки, че ме подтикнаха да си представя света в нови измерения, които никога не съм смятала за възможни – това беше нещо, което наистина харесах като читател, когато за първи път прочетох книгата.
Какви бяха предизвикателствата при превода?
Може би най-трудното за преодоляване, но и най-струващо си предизвикателство беше преводът на богатия език в романа. Открих, че трябва да преживея отново и да почувствам образите, създадени в думите на Здравка, така да се каже, в мой собствен въображаем свят и след това потърсих думите, за да ги пренеса на английски като мои собствени преживявания. Само тогава е възможно така необходимото сливане с текста. Повече от всякога отдалечаването от буквалния превод беше от съществено значение за доближаване до идеите на авторката.
Имахте представяне в рамките на Лондонския панаир на книгата. Има ли вече някаква рецепция романът? И изобщо каква публика смятате, че ще привлече? С какво?
Досега имаме три рецензии, които са много добри и ясно показват, че читателите с удоволствие четат книгата. Получих и обратна връзка от колеги, които купиха и прочетоха романа и всички го харесват. Читателите са особено привлечени от съвременните теми, предадени обаче в традиционния за приказното регистър, както и от пищното пано от истории и герои, което е изтъкала Здравка. Наративният глас и стил са поразителни, пълни с игра на думи, хумор и експериментиране с променящите се гледни точки. Това са качества на романа, които привличат разнообразна читателска аудитория в Обединеното кралство и по-специално по-младата публика (30-40 години), която определено предпочита начини на разказване, различни от канона.
Как подбирате книгите, които ще превеждате? Ако имате думата при подбора, сюжетът или изказът са водещи за него? Какъв трябва да е един текст, за да Ви грабне? Посочете примери за най-скорошни случаи.
Привличат ме повествования, които дават глас на маргинализираните, на идеите и хората, които не чуваме често в мейнстрийм романите. Така че винаги ще се насочвам към текста, който прави това, но също така и към този, който е красив сам по себе си. Ако винаги четем онова, което винаги сме чели, рискуваме да останем изолирани, самотни и късогледи. Ако трябва да избирам между сюжет и изказ, изказът винаги ще спечели. За мен като читател и преводач е важно текстът да е написан красиво, да ме заинтригува като лингвист начинът, по който авторът е използвал предоставените му средства, за да сътвори повествование, което да ме покани да вляза в този разказ или роман и да го изживея заедно с героите от страниците. Това не означава, че текстът трябва да е пълен с плоски метафори, напротив, по-простото писане в повечето случаи е по-трудно и по-привлекателно. Последните три книги, които прочетох и останаха в съзнанието ми именно заради горепосочените качества са “Voracious” на Малгожата Лебда (превод от полски от Антония Лойд-Джоунс), “Mammoth” на Ева Балтасар (превод от каталунски на Джулия Санчес) и “Normal People” на Сали Руни.
Как Ви изглежда съвременната българска литература? Кое би могло да я направи интересна в чужбина?
Българската литература вече е интересна. За съжаление, не много англоезични читатели са запознати с нея. Това, което трябва да направим сега, е да дадем видимост на брилянтните автори, които имаме.
Понеже сте преводач и от немски на английски, нека Ви попитам и какви немски автори превеждате. Има ли някакви специфични тенденции в немската литература днес?
Сред немските автори, с чиито текстове съм работила и работя в момента, са Емине Севги Йоздамар, Карл Маркус Гаус, Волфганг Бюшер, Самира Ел-Маауи, Анемари Андре. Много съвременни немски автори експериментират с формата и езика, което прави литературната сцена много вълнуваща.
Според Вас валидно ли е наблюдението, че все повече се налага писането, което се цели в една глобална публика и бяга от локалните маркери?
Всичко зависи от това как се разказва една история. Аз лично намирам, че ако един разказ няма своята основа в местната култура, той губи идентичността си и се превръща в един от многото. Глобалната аудитория иска да се свърже с хора, които имат същите или подобни на нейните изживявания, но също така да научи повече за другите. Това е начин за изграждане на съпричастност и премахване на бариерите.
Доколко са важни стереотипите за една култура при износа на литературната й продукция зад граница? Кое помага и кое пречи?
Мисля, че е важно да се отклоним от стереотипите и когато представяме ново произведение или писател на англоезична аудитория, да се съсредоточим върху качеството на произведението, върху това, което може да предложи, а не върху това как отговаря на стереотипа. Не трябва да се опитваме да четем всичко през призмата на познатите ни клишета.
Как се насочихте към професията на преводача? Съществуват мнения, че за нея са достатъчни владеенето на чуждия език и личният усет. Според Вас важно ли е целенасоченото обучение по превод?
Винаги съм работила и живяла с езици. След като работих като учител по чужди езици в продължение на много години, беше естествено да се насоча към превода, когато решихме да се преместим във Франция, където вече не можех да практикувам учителската си професия. За мен лично е от първостепенно значение да изучавам превода като занаят. Разликата между говоренето на език и превода е същата като да можеш да използваш чук, за да забиеш два пирона в парче дърво и да изработиш шкаф по поръчка. Исках да науча градивните елементи на превода като занаят и да мога да вземам информирани решения за избора си. Според мен това е професия, която човек няма как да научи веднъж завинаги. Трябва да продължаваш да четеш по темата, а също така и различни автори, да участваш в работни срещи и семинари, защото езикът се развива, както и преводът като дисциплина.
Какви са следващите Ви планове?
Да продължавам да работя с български автори и да представям работата им пред англоезичната публика. През декември ще бъда отново в Къщата за литература и превод на скаутска резиденция и очаквам с нетърпение да открия нови автори.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
