Авторката на „Портокалите не са единственият плод“ разказва как се чувства като добър хазяин на заядлив призрак и споделя оптимизма си за изкуствения интелект
Шон Кейн
Дебютният ви роман „Портокалите не са единственият плод“ беше публикуван преди 40 години. Как го оценявате сега?
Не мога да повярвам! Това е удивително! Непрекъснато трябва да се занимавам с тази книга, защото хората не спират да ме питат за нея. Следващото ѝ превъплъщение ще бъде в мюзикъл и се надявам това да е краят. Просто искам да ме остави на мира! Очевидно обичам тази книга и се върнах отново към нея в „Защо да бъдеш щастлив, като можеш да бъдеш нормален?“ [нейните мемоари от 2011 г.] и в работата си по мюзикъла. Отсега нататък ще мога да живея спокойно и да садя картофи.
Това ли е представата ви за спокоен живот – отглеждане на картофи?
О, да. Обичам да отглеждам зеленчуци и плодове. Имам голяма градина. Това е моето щастливо място. Аз съм твърде обикновен човек: харесва ми да стоя вкъщи, да се грижа за градината, да разхождам кучетата и горе-долу това е всичко. Надявам се, че времето за тези занимания ще дойде. Мислех си – преди светът да се срути, Тръмп да дойде отново на власт и всичко да се прецака, ще се оттегля на спокойно и тихо място. Но зная, че едва ли ще се случи така. Ще трябва да се боря заедно с моите съмишленици и да не напускам сцената, докато не падна мъртва. Всъщност картофите са готови за засаждане точно в момента – ще се посветя на тази дейност този уикенд.
Спомняте ли си понякога момента, когато много хора се разгневиха, защото бяхте застреляли заек в градината си?
Застреляла съм много зайци оттогава. Сигурна съм, че в Австралия биха казали: „Защо вдигат толкова шум за един застрелян заек?“. Не може да живееш в къща в провинцията и да се впечатляваш от подобно нещо. След като го застрелях, го одрах – беше красив, като излязъл от картина на Вермеер, – и го сготвих с ябълково вино и розмарин. Накълцах одраната кожа и оставих навън парченцата за птиците – те обичат да укрепват гнездата си с такива неща. Вътрешностите му дадох на котката. Но това шокира всички! Хората казваха: „Повече никога няма да прочета книга на Уинтърсън“. А аз си мислех: дали четете само книги, написани от вегани?
Това беше случай, който говори за умопомрачението, ширещо се в социалните медии, където нещата напълно излизат от контрол. Всички полудяха, защото изгорих и мои книги. Не харесвах кориците, бях в ужасно настроение и си казах: да вървят по дяволите. Бяха мои книги. Не бих изгорила книгите на никой друг; дори такива, които не харесвам – би било нередно. Дори книгите на Джордан Питърсън[1]. Но това бяха мои книги, а те ми принадлежат. Така че го направих и писах за това в Туитър. Всички от издателство Penguin Random House са чели този туит, докато обядват в неделя и са били потресени. Вече нищо не можеш да направиш в този живот.
Къщата ви още ли е обитавана от призраци?
О, да, но не тази къща. Това е територия, свободна от духове. Те населяват къщата ми в Лондон. Може би прибързвам да говоря така, защото призракът в момента може да е на почивка. Все пак мисля, че си е отишъл оттук. Трудно е да кажеш дали едно същество напълно е изчезнало и какво прави един призрак, когато не ви безпокои. Моят обаче престана да включва радиото през нощта и да сяда на леглото. Няколко приятели ми бяха на гости и той изключи алармата за пушек – никога не е харесвал посетители вкъщи! Някой каза, че трябва да извърша ритуал за прогонването му, но не мога да направя това! Аз съм либерал, който чете „Гардиън“ – къде ще отиде да живее? Трудно е да намериш квартира, когато си жив, а той как ще се справи? И сега навсякъде има мебели от ИКЕА и килими по пода; горкият призрак се нуждае от къща от XVIII век.
Наскоро изразихте възхищението си от разказ, написан от изкуствен интелект, който беше публикуван в нашето издание. Чувствате ли се сама сред писателите заради оптимизма си по отношение на ИИ?
О, да. Това беше чудесен текст. Темата за изкуствения интелект отдавна ме вълнува и пиша текстове по този въпрос от десетилетия. Не мисля, че песимизмът и мрачните прогнози около ИИ ни помагат, защото насочваме изцяло публичния дебат към дистопията; в това време специалистите от технологичната индустрия продължават да правят каквото си искат и по-важният разговор с по-широк кръг хора не се случва.
Едно от нещата, които дори светски настроените хора мразят, е допускането, че животът приключва, че няма път напред. Абсурдно е! Създадени сме от плът, притежаваме забележителен интелект и умираме – чия беше тази глупава идея? Смятам, че харесваме възможността да надхвърлим зададените ни граници – нещо, което ИИ ще ни позволи по различни начини. Реално не обсъждаме нито едно от предимствата на технологичния непредък – както обикновено, смятаме, че ще засегнат твърде малко хора и ще предизвикат огромно страдание и бедност, както е било по време на първата индустриална революция. Сякаш не сме добили опит от историята, а трябва да научим този урок. Така че не съм песимист. Мисля, че това е най-добрият ни шанс да се измъкнем от множеството проблеми и неразбории, в които сме затънали. Обезсърчена съм обаче от начина, по който се развива дебатът по тази тема.
Кой е най-известният човек в списъка ви с контакти в телефона?
Найджела![2] Ще бъде в Австралия, когато отида там. Често пътищата ни се пресичат и винаги ме води на обяд – на фантастични места, които не бих могла да открия сама. Там храната е превъзходна.
Кое е най-старото нещо, което притежавате?
Къщата ми в Спайтълфийлдс. Построена е преди Френската революция, в началото на 80-те години на XVIII век. По това време било обичайно да принасят в жертва котки, като ги погребвали живи. Когато копаехме в основите, открихме погребана котка. Казах на работниците: „След като стигнем нужното ниво, нека върнем котката на мястото ѝ, завивайки я с подходящо покривало. И така направихме. Не смятах, че е добре да я изхвърлим от къщата. Това е моето суеверно „аз“.
Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?
Когато наближих 40-ия си юбилей, моята скъпа приятелка, писателката Рут Рендъл, ми каза: „Джанет, оттук насетне ще ходиш на фитнес три пъти седмично“. И това правя през последните 25 години. Вярвах ѝ безусловно и не спрях да спортувам. Упражненията поддържат здравето и физическата ми форма, подобряват тонуса ми и ме зареждат с енергия. Не съм качила нито един килограм, мога да пробягам 5 км, без да се задъхам, и се чувствам силна. Така че, благодаря на Рут Рендъл, защото можех да чуя някоя глупост от сорта: поддържай духа си. И какво от това?
Къде предпочитате да напуснете този свят – на дъното на океана или в космоса?
Предполагам, че никой от нас няма да умре спокойно в леглото си. Днес наистина се съмнявам в това. Ако имам избор как да умра в напредналата си старост, бих излетяла в космоса и пожелала просто да ме избутат от космическия кораб. Искам да видя Земята от високо. Мисля, че това би било най-вълнуващото и красиво преживяване. И после да ме изритат от кораба. Ще умра внезапно, тялото ми ще се разпадне и частици от мен ще се разпръснат във Вселената. Отново ще се превърна в звезден прах и ще се върна там, откъдето всичко е започнало.
Кое е най-странното нещо, което сте правили от любов?
Тази къща е като Тадж Махал, защото винаги изграждам нещо в този имот за моите сериозни партньорки. След това обаче те или ме напускат, или аз си тръгвам! Кухнята, в която сме сега, беше създадена за моята бивша съпруга Сузи Орбах, защото е еврейка от Ню Йорк и обича да готви. Когато завърших тази ужасно голяма кухня, се разведохме. Но няма значение – сега имам този фантастичен американски хладилник с диспенсер за вода. След това се събрахме с театралната режисьорка Дебора Уорнър – построих голямо студио в градината, за да може да репетира пиеси с актьорите. Тя ме напусна, но сега притежавам това фантастично студио, което е добра придобивка. Настоящата ми партньорка е много скромна: единственото, което искаше, беше кокошарник, защото обича пилета. Вероятно съм най-практичният човек, когото сте срещали – ето защо показвам любовта си по този начин. Ако мога да изградя нещо за вас, ще го направя.
Ако можете да промените размера на някое животно, което да отглеждате като домашен любимец, кое би било то?
Ще направя котката по-голяма, с размера на куче. Няма ли да е чудесно? Винаги съм мечтала да се кача на гърба на голяма птица и да полетим над дърветата. Кълвач, с червено оперение в долната част на корема.
Превод от английски: РУЖА МУСКУРОВА
Източник: „Гардиън“, 26 април 2025
[1] Джордан Питърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто, автор на книги за самопомощ. – Б.пр.
[2] Уинтърсън има предвид Найджела Лоусън, една от най-известните британски кулинарни писателки и водещи на кулинарни предавания. – Б.пр.
