Харуки Мураками – съвременен гений или мизогинист под прикритие
Мария Златинова
От десетилетия, а може би и векове японската литература впечатлява автори и читатели със своята дълбочина, непринуденост и особен поглед върху съдбата на човека като личност и като част от цялото. Част от традициите при писането са се предавали през времето, като продължават да бъдат употребявани от авторите на миналия век като Нацуме Сосеки, Осаму Дазай, Юкио Мишима, макар и под една идея по-различна форма. Спокойствието, специфичното за Япония недоизказване и много други части от японското светоусещане са се превърнали в неотменна част от литературата им. Но ръка за ръка с това върви и особеният начин на представяне на женските образи. Подплатени от традиционната за Азия патриархалност, жените са представяни като нелогични, неразбиращи и на моменти крайно емоционални същества, чиято обществена роля рядко излиза от границите на дома и семейството.
Що се отнася до съвременните писатели, със сигурност трябва да обърнем специално внимание на Харуки Мураками. Той умело съчетава модерното с традиционното, източното със западното, създавайки произведения, които са печелили престижни награди неведнъж. Въпреки това неговите творби търпят и две основни критики – крайно графичните интимни сцени и предметизираните женски образи.
Мураками като литературно събитие
Много може да се каже за човека Харуки Мураками. Роден през далечната 1949 година, той печели вниманието на критиците още с първия си роман „Чуй как пее вятърът”. Съчетаващ джаз сюжети с класически мотиви, той е едно своеобразно събитие за японската литература. Множество пъти се нарежда в редиците с претенденти за Нобелова награда в областта на литературата, но поради една или друга причина все още не е бил удостоен с честта.
Мураками вплита в привидно простите ежедневни битовизми странни случки и небивали ситуации, чрез които прави наративите си, меко казано, необичайни, създавайки един доста различен стил. От хора, говорещи с котки и падаща от небето риба („Кафка на плажа“), през необикновени жени със свръхестествени способности („Хроника на птицата с пружина“), до необичайни сънища, обвързани с чудати хотели („Танцувай, танцувай, танцувай“), геният на японския белетрист не спира да впечатлява, а на моменти дори и да смущава читателите. Чувствата, които човек би могъл да изпита при четене на роман, писан от Мураками, също варират. От адреналин, щастие и емоционален катарзис, през тъга и смущение, до ужас и истинско отвращение. Не може да се спори, че въпросният човек притежава способността да кара хората да съпреживяват романите му, превръщайки всяка книга в събитие.
Проблематичната страна на книгите на Мураками
Именно непредсказуемостта на наративите на Мураками го прави и толкова често критикуван. Основна черта на романите му е мъжкият образ в главна роля и разказът през изцяло мъжката гледна точка. Разбира се, това само по себе си не представлява проблем, но в много от книгите му се прокрадва тънката нотка на представяне на женските образи по-скоро като предмети и обекти на мъжко внимание, отколкото като отделни хора със свои постижения, цели и стремежи. Разбира се, жените на Мураками имат цели, но те в повечето случаи се изчерпват до момента, в който главният мъжки образ бъде удовлетворен. Поради гореспоменатите специфики в стила на писане на автора ние читателите трудно можем да получим реална представа за същността и характера на въпросните дами.
Като примери за такова отношение можем да посочим „Кафка на плажа” и майката на главния герой, чиято единствена задача е да сбъдне Едиповото предсказание, дадено на сина ѝ. Подобна е случката и с може би най-познатото произведение на Харуки Мураками – „Норвежка гора”. Двата женски образа в книгата, Наоко и Мидори, биват обект на желанието на главния герой. След дълги избори, Тору избира Мидори, а Наоко отнема живота си (разбира се, поради най-различни причини, една от тях смъртта на бившия ѝ приятел). След като навлязохме в любовните драми при Муракамиевата белетристика, няма как да не споменем и изключително графичните интимни сцени, които на моменти престъпват всяка граница на приличието. От Едипов комплекс до връзка с така наречената „социална работничка”, пейзажите на интимните отношения на персонажите не спират да „удивляват” читателите.
Заключение
Женските персонажи са една есенциална част от всяко произведение на Харуки Мураками. Сюжетните линии винаги се завъртат около определена дама и нейните „перипетии”. Въпреки това те винаги сякаш биват разглеждани по-скоро като вещи, отколкото като живи същества. Именно те са тези, които забъркват главните герои в ексцентрични неприятности от най-различно естество. Нима това не е един своеобразен оксиморон? Истината е, че четейки творбите на гения Мураками, е невъзможно да не се забележи неглижирането на женските образи. Самият факт, че все още не е бил удостоен с почетната Нобелова награда, подсказва за нещо в литературата му, което е недостатъчно. Всяко негово произведение стои като напомняне, че дори и най-брилянтният творец има своята проблематична страна.
И тук би се появил въпросът – трябва ли да разграничаваме твореца от творението? Затова нека задам друг, последен въпрос – а нима произведението не е отражение на душевността, морала и вярванията на собствения си „производител”?
