Пламен Дойнов
При изписването си думата „гении“ трябва да бъде обуздавана в кавички дори когато кавичките не могат да бъдат открити върху клавиатурата за писане. Множеството от „гении“ подменя самата идея за гениалност, която се осъществява в индивидуалното открояване. Геният е по дефиниция изключителен, обособен спрямо другите в своята извънредна творческа способност. Наставници може да има много – на едно място и в един и същ момент, но гениите имат навика да се разминават във времето и пространството и почти никога не застават един до друг. Когато влязат в множество, те просто се превръщат в тълпа от „гении“ или в организирани „гении“, невидими, превърнали се в съдружници на средно надарени или направо посредствени хора, домогващи се до престижа на колективно споделената „гениалност“.
Както гласи едно прозрение на Иван Цанев – „тълпа от избраници“. Сред тях особено се натрапва главният държавен тенор, който „пее заради централната ложа“… Всички тях обаче ги обединява високото самомнение, усещането за превъзходство над публиката и над самото предназначение на изкуството – общосподелената мисъл за избраност, гарантирана в рамките на зависима общност, на привилегирована „тълпа“. В крайна сметка колективът от „избраници“ презира автономията на изкуството и винаги е готов да пожертва свободата на изкуството.
Така той – геният – се стопява в масата от „гении“. Изчезва. Защото геният е винаги в единствено число.
Иван Цанев
Ние от афиша
Аз не чета, аз препрочитам себе си.
Ти си гений, спри за рисуваш – изкуството не
те заслужава, щом е окичило с лаври толкова
бездарности преди твоята ера.
Той пее заради централната ложа. Ония,
дето идват пешком в операта, нямат слух, за да
оценят един главен държавен тенор.
Тя ще танцува само за отбрани погледи.
Възхитете се от вундеркиндчето – то е съвсем
особен случай, надраснало е с цяла таткова глава
най-способните си съученици.
Ние си закупихме пълна библиотека
с избрани романчета от супервносна марка.
Азтитойтятоние! Тълпа от избраници.
