Румяна Л. Станчева
Монодрамата „Йона“ от известния румънски драматург, поет и писател Марин Сореску беше част от програмата „Сцена без граници“ и играна на японски език със субтитри на български и на английски в две поредни представления на 7 юни 2025. В ролята на Йона на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ можах да видя как библейското и балканско нещастие среща японското и как изглежда сливането на две естетики. Голямата заслуга за интригуващия спектакъл идва първо от играта на международно известния актьор Кураносуке Сасаки, който показа овладени контрасти между покой и динамика в камерната театрална форма и през сценичното си поведение, и през интонациите на гласа.
Режисьорът Силвиу Пуркарете, известен в Румъния с оригиналните си постановки още преди 1989 г., поддържа днес постоянни сътрудничества в световния театрален свят и е създател на собствена театрална трупа. В работата си с японския театър и с актьора Кураносуке Сасаки режисьорът е успял да подтикне към особени, донякъде екзотични решения при представянето на „Йона“. Румънският режисьор и преди е работил с актьорите от токийския Театър Метрополитън, впрочем един сравнително млад театър, основан през 1990 г. и разположен в красива модерна сграда.
В интервю японският актьор описва режисьорския стил на Силвиу Пуркарете от предишни творчески сътрудничества като стимулиране на експеримента и надграждането. „Последния път – казва Сасаки – когато работихме заедно по „Ричард III“, всеки път, дори и вече да бяхме организирали героите и сцените от пиесата в главите си, Пуркарете правеше редица нетрадиционни режисьорски предложения, които напълно преобръщаха представите ни. Главният герой Ричард III, игран от мен, често е изобразяван като гърбав и грозноват, а г-н Пуркарете поиска той да бъде красив, строен и стилен. Така че всичко, което можех да направя, беше да чета и интерпретирам текста от неговата уникална гледна точка, нещо, което правеше ходенето на репетиции забавно. Проектът беше привлякъл талантливи актьори и всички бяхме мислили какво се надяваме да направим по време на репетициите; но всеки път той казваше: „Наистина ли го четеш по този начин?!“ Беше като тактика „събаряй и строй отначало“ – създай нещо, после го разруши, после създай отново нещо и накрая пак го разруши. Това превръщаше всеки ден в ново и вълнуващо преживяване“ (повече на: https://tokyo-festival.jp/2022/en/special/syusendo).
Сегашният „фюжън“ от румънски драматургичен текст и румънски режисьор с планетарен опит от една страна, японски актьор, сценография, озвучаване и осветление, пред публиката в българския Народен театър „Иван Вазов“ те изважда от комфорта на познатия текст и очакване за географско разпознаване. Горкият Йона в ограниченото пространство в корема на кита – но на голямата театрална сцена, със съответния ѝ мащаб! – този библейски пророк, но и човек от две съвременности за нас, отпреди и след 1989, звучеше с резките японски интонации, които човек е чувал в исторически филми. Но все пак актьорската дикция не отекваше твърде отсечено и търсеше да внуши съвременни идеи. Озвучаването с пестеливите тонове на капеща вода или на протяжна песен, а в драматичните моменти – с вой на война, на Хирошима или Украйна, създаде подобно актуално внушение.
Сцената в част от представлението е с аскетичен вид, преградена от горе до долу с оризова хартия, пред която, в поза лотос, седи и размишлява за живота си Йона. Развитието обаче разрушава това първо впечатление. Актьорът къса хартиите. Напразно е усилието – първата риба, в чийто корем се е озовал, е погълната от по-голяма риба. Борбата на Йона да излезе от затвореното пространство, първо с нож, после дори само с нокти, продължава. Някога четях тази пиеса като алюзия за ограниченото при комунизма общество. Сега човек повече си мисли за човешката съдба изобщо, нещо, което поначало също е заложено като смислов пласт в драматургичния текст. А в постановката именно по-широкото обобщение е изведено на преден план като за днешна публика. В пълен контраст с лаконичната сценография в началото, старостта на персонажа в последната картина на монодрамата е поместена в буквалистично претрупан с покривчици и одеяла старомоден дом с легло, гардероб и отмерващ времето часовник. Внушенията са силни, усещането за съвременния преплетен свят, с носещи се през границите тревоги и трагедии, доминира.
Марин Сореску (1936-1996), авторът на монодрамата, е известен у нас още отпреди 1989. Особено голямо внимание привлече в онези години монодрамата му „Йона“ (1968). Тя беше представена в Букурещ през 1969, но скоро след това спряна като неудобна за комунистическия режим. Затова пък – забелязана и преведена на френски, италиански и на други езици. Преведох „Йона“ на български през 1979 г. – един от първите ми преводи. Предложих текста на тогава реномирания Бюлетин на Съюза на писателите за чуждестранна литература. Наивно похвалих многозначността на текста пред тогавашния редактор. И нали и ние бяхме в корема на кита, Соресковият „Йона“ толкова стресна въпросния редактор, че пиесата се озова в някакъв секретен бюлетин, а аз не можех дори да я видя. Получих служебна бележка, която удостоверява, че съм направила въпросния превод.
С какво толкова плашеше камерната творба на Сореску? Както и в другите произведения на румънския писател, в „Йона“ се съдържат поне два смислови пласта. Борбата на Йона да излезе от коремите на поредицата риби, в които се оказва затворен, носи отчетлив екзистенциален заряд. В онези години обаче, когато и без това търсехме скрит смисъл дори където го нямаше, драмата на героя се разбираше главно като съпротива срещу ограничените свободи. Йона на Марин Сореску има дързостта да се бори срещу забраните. Като си пробива път в поредицата кореми на китове и като разбира, че хоризонтът също е затворено пространство, той решава да търси път през себе си. Пронизва собствения си корем с думите: „Ще излезем някак си на светло“. В постановката обаче нямаше финал със сепуко (това очаквах с любопитство, тъй като познавах текста). За режисьора е било достатъчно: прегърбеният вече старец Йона да излезе от стаята. Йона не е самурай, а просто човек.
Творчеството на Марин Сореску не само в тази монодрама носи в себе си дух на противопоставяне. Както срещу втвърдените литературни моди и шаблони, така и срещу обществената уравниловка и ограничените свободи. В гостуващата постановка, с преплитане на различни театрални естетики, парадоксалната ситуация на Йона бодро отвежда към трагизма на човешкото съществуване.
