Данаи Сиозиу
Данаи Сиозиу (Карлсруе 1987) е гръцка поетеса и преводачка. Завършва английска и гръцка филология, история на Европа и мениджмънт на културата. Авторка е на три книги с поезия: „Полезни детски игри “ (2016), „Възможни пейзажи“ (2021) и „Писма“ (2024). Удостоена е с наградата „Янис Варверис“ на Съюза на гръцките писатели и с Държавната награда за дебютиращ писател. Поезията й е широко представяна в Гърция и в чужбина.
Карта
Нека разгърнем картата.
Припомнете си какво знаете
от географията.
Какво се крие зад подробностите?
Плъзнете пръста си до края.
Не е нужен отговор.
Безпорядъкът на света постепенно
се разкрива:
светлинни резервоари, мащаби, уравнения,
верижна реакция на тектоничните плочи,
покачване на нивото на водата,
светулка, която попада в ръцете на Бог
и той ги затваря.
Нурхан
Едно момиче се плъзга изящно със скейтбордa
от единия край на рампата до другия
сякаш се търкулва в светлина и се смее
наричат я принцеса
ала тя се казва Нурхан
знае най-добрите трикове с дъската
присвива колене
докосва леко цимента
с пръсти
и всички я гледат
косата й е къдрава
забранила им е да я докосват
понеже белите деца на площада все искат да я галят
на нея обаче това не й харесва
тя обича да бъде милвана от най-добрата си приятелка,
от лимоновия сладолед,
от ръцете на майка си, докато я сплита на плитки,
от следобедната светлина, училището, скейтборда
един ден, сигурна е, ще бъде свободна
един ден ще излети от ръба на рампата
до вулканите в Чили
до бреговете на Африка
до ледниците
до колониите от пингвини
до цъфналите лалета в Холандия
ще полети над горите в Русия
ще лети към слънцето
и никога полицията няма да й иска документите
и никой никога не ще докосва косата й
освен онези които обича и мелтемът
никога повече няма да е
капка сред капките
при все това чужда
един ден няма да се страхува
че ще изгуби равновесие
че ще падне
един ден ще поеме дълбоко дълбоко дъх
един ден тя ще излети от ръба на рампата
чак до луната.
Пейзаж
Казвам името му
и се образува хребет
село изплува от мъглата
и се връща в историята.
Той целува булката в деня на сватбата си
и гражданската война спира.
Овцете се множат
като облаци
няма открит хоризонт само
планини и земя
един хвърлей по-нататък в малкия градец се виждат
киното
пристанището с корабите и пристанището
със самолетите.
Отче, казвам, както казвам Минотавре
Минотавре, казвам, както казвам нация
Повтарям името му
и градът гори.
Една кървава диря само остава.
Стихотворение за Антигона
Знаем от историята
че Антигона и Даная били принцеси.
Бащите им първо си изболи очите
после малко или много продали девойките
накрая го ударили на бяг.
Майките им направили
каквото могат
и малко или много се подчинили на съдбата си.
Небесната им участ също била трагична.
Боговете първо ги използвали
а после ги изоставили.
Знаем, че Антигона се самоубива
като майка си, докато Даная оцелява
с цената на горчивина.
Не знаем каква съдба
са им отредили в подземния свят,
какви са били мислите им в сетния миг.
Какво щеше да се случи ако Антигона
разполагаше с меч и кон за да избяга
ако Даная бе успяла да сграбчи с все сила
главата на Медуза и я бе разбила
та да не видят очите й повече Аргос ако ще и нарисуван.
По всяка вероятност
след понасянето на толкова много беди
може би накрая те решили да отхвърлят боговете
може би поставили Медуза най-отпред
и за известно време напредвали без хоризонт.
Модалности
Има една градина, но тя
не се разпростира
има едно стълбище, но няма никаква промяна
във височината
има вентилатор на тавана
но няма постоянна температура
има нощно време, сутрешно
време
перфектното функциониране на фотоклетката
ключалката на вратата, алармата
и моя собствен преход от огън към лед.
Деспина Кайтадзи-Хулюми
Деспина Кайтадзи-Хулюми е родена и живее в Серес. Завършила е Училището по приложна психология към Университета в Упсала, Швеция. В годините работи като психолог-психотерапевт в различни звена за социално образование, рехабилитация и психично здраве в Швеция и Гърция. Деспина Кайтадзи-Хулюми е авторка на пет книги с поезия и сборник с разкази, както и одобрен преводач от Шведския съвет за култура. Превела е три антологии с шведска поезия. Нейни стихотворения и разкази са преведени на английски, шведски, немски, италиански и други езици.
Из „Казвам се Ева“ (2023)
Казвам се Ева
Казвам се Ева и съм наполовина
– все пак съм част от реброто му –
нарекоха ме зловреден елемент
изядох главата на змията Уроборос
тя изяде опашката си
Адам ябълката
след това светът се осъзна
измислени бяха значими понятия
миазма хюбрис предателство изгнание
помазахме съдия приучихме го да мами с кантара
определихме като виновно съкровеното желание
аз бях назначена да го олицетворявам
лявата ми гърда потръпващата задница
оная трапчинка на тила ми напомняха за него
разбира се изгубихме невинните отливки
но спечелихме в търсенето
че как инак би се изтърпяла подобна скука подобно съвършенство
най-важното все пак се случва нощем
когато мигът се превръща във вековно дърво
и аз му се кланям отдадена
излизам от себе си
превръщам се в крило на Икар топя се в гърдите на мъжа
само като помисля че всички се пръкнаха от моята утроба –
и първородните и Авел и Каин и боговете и демоните
Превръщам се в синдром на Персефона[1]
На Jila Mossaed
не това не бе отвличане а бягство
то се знае с благословията на майка ми
зората се разпуква в утробите на нощта
когато слънцето се смалява
пътищата се затварят в началото
сланата изгаря устните
когато млади хора падат като зрели плодове
и площадите се давят в кръв
когато брегът не рисува хоризонти
а морето бълва трупове
аз бивам спасена като невеста на отвъдния живот
и чезна през фунии от чуждост –
превръщам се в синдром на Персефона
Аз щерката на Анахит
прокудена от люлката
търся в пещерата изгубените знаци
гравирам дири в скалите
размотавам кълбото на Ариадна
разговарям с гората
събирам светлина с думите
увивам стихотворението в бялата си фуста
връзвам на кордела крайчетата й със сълзи
танцувам върху главата на Näcken[2]
и се завръщам в пролетен воал
в нацъфтелия бадем върху бузата на момиче
разпалване
потъвам на дъното
в края на края
торсът ми е водолазен скафандър
корените – лъчи светлина
излъчват междузвезден прах
пътувам из космоса
бионичен рефрен от древни разломи
нося електрифицирани листа
цветовете ми – серни изпарения
смесвам се с неона
в слаб отблясък
изгубвам се в необята
падаща звезда в хаоса
блещукам ритмично в пукнатината –
небесно тяло в черна дупка
горящ камък
разпалване
Векове наред Ариадна аз търся нишката
векове наред Ариадна аз търся нишката
дали не подарих кълбото в объркването си
или пък си го присвои Тезей
за всеки случай то никога не ми бе върнато
и сега като Ифигения отново и отново лягам на жертвения олтар
превръщам се в попътен вятър за неговите походи
тъка и разплитам нелюбена като Пенелопа
като Емили търся екстаза в думи
затворен
студено ми е не мога да понясям вече завръщанията на пролетта
яйцето се излюпва в тъмнина
аз съм кокошката и аз съм яйцето
време е да открия скритата си пещ
да се пречистя в басейна на удоволствието
отново вагината ми да стане източникът
на съвкуплението
да се разхладя да се потопя като бивол в езерото
като летяща риба която преде водорасли на приятелството
да дам тласък на текстилната индустрия в света
излязох на улиците преобразена на мъжкарана
а бях разтопена в асфалта на булеварда
чуйте тъжната песен на славея
това е моят задавен глас
Превод от гръцки: ЕКАТЕРИНА ГРИГОРОВА
[1] Dunkas, N.D. & Nickelly, G.: The Persephone syndrome: a study of conflict in the adaptive process of married Greek female imigrants in the United States. Social Psychiatry, 7, 1972. (Б.а.)
[2] Näckens polska: произведението на шведския скулптор Bror Hjorth е великолепен химн на любовта, народната музика, художественото творчество. (Б.а.)
