Разговор на Евгения Тетимова със Стела Джелепова за превода й на „Норвежки народни приказки“
Норвежките народни приказки са събрани и записани от двама интелектуалци и изследователи на устното народно творчество – Петер Кристен Асбьорнсен (1812-1885) и Йорген Му (1813-1882). Вдъхновени от величествената норвежка природа, едновременно сурова и приказна, и подобно на братя Грим в Германия, през 40-те и 50-те години на XIX в. Асбьорнсен и Му събират и записват норвежките народни приказки, отразяващи неразривната връзка на норвежците с тяхната великолепна природа и вярата им в свръхестественото. Безценен е приносът на Асбьорнсен и Му за запазването на норвежкия фолклор и за разпространението му по целия свят, включително и в България.
През месец декември 2022 г. на българския книжен пазар и за първи път у нас беше издаден том 1 на пълно двутомно илюстровано издание на норвежките народни приказки, събрани от Асбьорнсен и Му и с всички класически илюстрации от XIX век на художниците Теодор Кителсен, Ерик Вереншол, Ханс Гюде. Книгата е дело на издателство „Унискорп“, а преводач е изтъкнатата скандинавистка Стела Джелепова. Появата на този том беше отбелязана с рецензия в „Литературен вестник“ през месец март 2023 г. (бр. 9/2023).
През месец юли 2025 г. на българския пазар се появи втори том на „Норвежките народни приказки“, отново издание на „Унискорп“ и в брилянтен превод от норвежки език на Стела Джелепова. Томът включва вълшебни и битови приказки, както и отделно издадени сборници като „Норвежки приказки за тайнствени същества и народни сказания“. Разказите отразяват автентичния фолклор на Норвегия, сюжетите включват герои, надхитряващи тролове, крале, съдби, както и мотиви като добродетел срещу алчност и смелост срещу страх. В изданието са включени бележки и допълнителни илюстрации, които помагат на читателя да разбере културния и символичен контекст на приказките.
Езикът на приказките по принцип се отличава със своя стилистика – специфична мелодия и ритъм, съвкупност от устойчиви изрази, алитерации и рими. Норвежките приказки, записани от Асбьорнсен и Му на датско-норвежки език, но с олекотен стил, представляват живи истории, носещи специфичния колорит на норвежките диалекти и сдържаността на староисландските саги, които са техни предшественици. Тези стилови и езикови особености представляват нелека задача за всеки преводач, поставил си за цел да ги реконструира и пренесе в една друга култура и да ги направи достъпни и разбираеми и за деца, и за възрастни, като съхрани специфичния норвежки дух в тях. За целта са необходими редица умения – добро познаване на норвежкия език и култура, отлично владеене на българския език, достатъчно натрупан преводачески опит – умения, с които Стела Джелепова разполага. Ето какво разказа тя за своето образование, натрупан опит и отдаденост на преводаческата работа в интервю за ЛВ.
Е. Т.
Стела, завършила си скандинавистика и Магистърска програма по превод към специалност „Английска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кога взе решението си да станеш професионален преводач, как следването в Софийския университет ти помогна да направиш този избор и на какво те научи практиката ти в областта на превода?
Всъщност взех решението още преди следването си в Софийския университет. Бях в десети или единайсети клас, когато в учебника по английски прочетох няколко стихотворения – мисля, че бяха на Кийтс и Шели – в оригинал и в превод от Александър Шурбанов. Макар да се интересувах от превод и преди това, когато видях двата текста един до друг, особено силно се впечатлих от майсторството на преводача. (Между другото това показва и колко е важно винаги да се посочва името на преводача – практика, която тогава, а сигурно и сега, беше непозната в учебниците по литература. Все едно текстът се е самозародил на български.) Точно тогава сериозно се замислих каква хубава професия е това и колко е подходяща за мен, макар и да няма как някога да достигна висотите на проф. Шурбанов. Така че насочих цялата си подготовка за кандидатстването именно към тази цел – да вляза в подходяща специалност, за да стана преводачка на художествена литература. Първото ми желание беше скандинавистика, второто – английска филология. Имах щастието да се докосна и до двете – до първото в бакалавърската програма, до второто – в магистърската. И двете, разбира се, бяха изключително полезни за бъдещата ми работа и самият факт, че излязох от университета със същите намерения, с които влязох, показва, че висшето образование може да ти даде точно нещата, които търсиш. Само трябва да се постараеш да си ги вземеш. Разбира се, не бива да очакваш да излезеш напълно научен на всичко. Особено пък в специалност като нашата, в която започваш да учиш два редки езика от нулата и просто няма как за тези 8 семестъра да навлезеш в някакви тънкости на художествения превод. Усъвършенстването идва с практиката и това е още един пример за важността на работата с редактор – не само за създаването на качествени текстове, но и за създаването на качествени преводачи (и качествени редактори).
Разкажи ни повече за преводаческата работа и в частност за други твои преводи на норвежки произведения, които са зад гърба ти. С какво се отличава норвежката литература според теб? Каква част от общата ти преводаческа дейност е посветена на норвежката литература?
Въпреки че норвежкият беше вторият ми език, по стечение на обстоятелствата първите ми преводи бяха от него, а не от шведски. Тогава – около 2011-2012 г., все още нямаше чак толкова много литературни преводачи от скандинавските езици, може би защото скандинавистите лесно си намираха по-доходоносна работа. Така че издателите търсеха съвет от катедрата, когато им трябваха хора. Д-р Иван Тенев, един от преподавателите ни по норвежки, ме препоръча на някогашното издателство „Делакорт“, за което съм му много благодарна, направих пробен превод и оттогава не съм работила почти нищо друго. Норвежкият заема основен дял от преводаческата ми дейност, макар че чисто количествено шведските ми преводи са най-многобройни. Но някои от най-сериозните текстове, по които съм работила, са норвежки – двата тома на приказките, пиесата в стихове „Пер Гюнт“ на Ибсен, „Трилогия“ на нобеловия лауреат Юн Фосе. Норвежкият език притежава една особена мелодичност, която го прави много привлекателен и за четене, и за слушане, и за превеждане. Освен това исторически Норвегия има доста сходни черти с България (за съжаление, след това поемаме по различни пътища) – пет века под чужда власт с произтичащите от това езикови, битови, а и психологически особености, културно пробуждане и създаване на национална идентичност през XIX век, предимно селско население, но и силно отворено към Европа градско. Тези неща дават отражение върху литературата им и до днес и според мен я правят някак по-близка до българския читател, отколкото са шведската и датската. Това особено много личи във втория том на „Норвежките народни приказки“.
Кое беше най-голямото предизвикателство при превода на норвежки народни приказки – в първия том и във втория? Каква е разликата между двата тома? Какви еквиваленти избра за собствени имена, топоними и културни реалии от оригиналния текст, които трудно намират точен еквивалент на български? Можеш ли да ни дадеш примери? Как намери баланс между точността и верността спрямо оригинала и доброто звучене и четивност на български?
В първия том и в част от втория са традиционните вълшебни, битови и животински приказки. Във втория том основната част е посветена на т.нар. „Норвежки приказки за тайнствени същества и народни сказания“. Те са по-скоро разкази, съдържащи повествователна рамка, в която Асбьорнсен описва на съвременен литературен език срещите си с живите разказвачи на приказките – селяни, старци, ловци, слугини, деца и т.н. Тези хора говорят на собствените си диалекти, което създава една много жива картина, но и е страхотно предизвикателство за преводача. Освен че трябва да намериш гласа на всяко едно действащо лице, без да се увличаш и без да ги караш да звучат като (представата ти за) български селяни, най-често е изключително трудно изобщо да разбереш какво казват. Не стига, че говорят на специфични и редки диалекти, някои от които са направо като различен език, нямащ много общо с книжовния норвежки, но и това е реч отпреди два века. Нерядко ни е трудно да разбираме дори български отпреди два века. Имаше моменти, в които се отчайвах, че не мога да схвана смисъла, но тогава идваха на помощ колеги и носители на езика. Иначе основното предизвикателство и в двата тома беше да се въздържа от превръщането им в български народни приказки. Стратегията ми от самото начало беше да запазя „чуждостта“ на оригинала. Представяме на читателя норвежки приказки и затова те трябва да си останат норвежки и в превод. За целта запазих например норвежките мерки и теглилки, също и повечето имена. Лукавият лисугер си остана Микел, а не Лисан или нещо подобно. Както и чудните същества като нисета, тюфтета и т.н. – не съм ги замествала с по-познати неща като джуджета и гномчета например. Със значещите имена е по-различно – за тях измислях превод, примерно Bamse Brakar стана Мецан Добран. Само че вместо алитерация, която е традиционно естетическо средство и в скандинавската, и в английската литература още от средновековните текстове, аз избрах рима, която пък е по-обичайна за нас.
Не съм сигурна дали наистина съм постигнала баланс между точност и четивност. Особено при превеждането на първия том все още не бях натрупала чак толкова опит и сега малко се страхувам да го погледна, за да не се ужася. Но във втория, който завърших много по-късно, мисля, че се получи приятно равновесие между очуждаване и одомашняване без прекалени залитания в никоя от двете посоки. Така поне се надявам.
Кои мотиви от норвежките приказки според теб са най-близки до българските народни приказки? Забелязваш ли културни различия в начина, по който норвежците представят герои като тролове, крале, кралици и други герои и героини – сравнено с нашия фолклор?
Мога да дам един пример за основна разлика между северните и южните приказки – описанието на красивите девойки. Ние сме доста по-описателни и многословни, по-близки сме до „Хиляда и една нощ“, отколкото до норвежците – какви ѝ били румени бузите, какви ѝ били изписани веждите, пък очите, пък челото, пък устата, пък снагата – до безкрай. В норвежките приказки най-дългото възможно описание е: „Толкова била хубава, че нямало втора като нея“. Точка.
В повествователните рамки от втория том обаче срещаме хора, много по-близки до нас самите, отколкото изобщо съм очаквала да видя в северна книга. Интересно ми е дали и читателите ще стигнат до същия извод.
Има ли приказка или герой, който особено те впечатли и би искала да разкажеш защо? Ако трябва да препоръчаш една норвежка приказка на българския читател, която би го докоснала най-силно, коя би била тя?
Всички приказки са чудесни, стига човек да подходи с правилната настройка към тях. Ако очакваш захаросани сладки детски историйки с поука, със сигурност ще останеш разочарован. Ако обаче си представиш, че си в някоя самотна колиба в планината, че вятърът вие навън и те чакат месеци мрак, нощ и студ, троловете самички оживяват около теб. Ако все пак се налага да посоча една приказка, може би ще се спра на „Крал Валемон Белия мечок“ просто защото е емблематична за самите норвежци.
Какви са бъдещите ти проекти? Планираш ли да преведеш и други скандинавски народни приказки и/или произведения от съвременната норвежка литература?
Засега не предстоят нови приказки – двата тома на Асбьорнсен и Му бяха дългогодишен труд, след който трябва да си почина. Всъщност, доколкото ми е известно, ние сме първата страна извън Норвегия, в която излиза такова пълно издание. Почти едновременно с нашето се появи и английско, но мисля, че ние го изпреварихме с няколко месеца. Не че това е от кой знае какво значение.
Планирам обаче нова книга от Юн Фосе, защото от „Трилогия“ вече минаха няколко години, а читателите дадоха да се разбере, че искат още.
