Мишел Георгиева
„Homo Sapienne“ е дебютният роман на гренландската писателка Нивиак Корнелиусен, написан на гренландски и преведен на датски от самата авторка, като и двете издания са от 2014 г. Когато пише романа, тя е само на 23 години, но привлича вниманието на мнозина – романът става бестселър в Гренландия и Дания и тя бива номинирана за литературната награда на Северния съвет. Книгата е преведена на български през 2024 г. от Росица Цветанова (изд. Колибри).
Нивиак Корнелиусен учи социални науки и психология, но прекъсва обучението си, за да се отдаде на писането. Тя отказва да бъде определяна като „писател активист“, макар че нейният роман предизвиква огромен дебат за литературата в Гренландия, все още силно повлияна от колониалното си минало, свързано с Дания. Много хора я критикуват заради начина, по който изобразява какво е да си гренландец – един от героите ѝ, Инук, чувства острова като „затвор“, вместо да се гордее с културата си. Ето какво казва той относно Гренландия:
Човек е гренландец, когато е алкохолик.
Човек е гренландец, когато бъхти партньора си.
Човек е гренландец, когато малтретира деца.
Човек е гренландец, когато са го неглижирали в детството му.
Човек е гренландец, когато се самосъжалява.
Човек е гренландец, когато има ниско самочувствие.
Човек е гренландец, когато е натрупал гняв.
Човек е гренландец, когато лъже.
Човек е гренландец, когато се има за голяма работа.
Човек е гренландец, когато е глупак.
Човек е гренландец, когато е зъл.
Човек е гренландец, когато е хомо.
Авторката споделя, че гренландците са свикнали да бъдат критикувани от датчани, но не и от други гренландци, а за нея е важно да може да критикува страната си, защото така има шанс за промяна. За разлика от критиката на родовата идентичност, описанието на ЛГБТ+ героите изобщо не скандализира така обществото, в което гей браковете са легални от 2015 г.
Освен гренландски и датски оригиналът включва и много изрази на английски, който е силно разпространен сред младежите в Гренландия. Росица Цветанова коментира употребата на английски в преводаческа бележка – това е един „своеобразен протест срещу налагания от властите датски език“. Тя е превела английските изрази, но е избрала да остави някои гренландски думи, които са обяснени в бележка под линия.
Романът е провокативен заради оригиналния стил на писане, тип „поток на съзнанието“. Той представя една сложна картина на съвременния живот на младите хора в Гренландия. В книгата се редуват вътрешни монолози на героите с диалози, писма, текстове от песни и дори sms-и и хаштагове. Текстът е изчистен от излишни детайли, а природни описания на арктическия свят изцяло липсват, което е може би изненадващо за хората, които, като чуят Гренландия, очакват история за сняг, борба за оцеляване и лов на тюлени.
В гренландската литература, която се корени в устната традиция на инуитите, природата винаги е заемала централно място. През 18-и век в Гренландия пристигат мисионери, което влияе и на литературата – въвежда се латинската азбука, започва писмено събиране на местните разкази, появяват се преводи на Библията, пишат се химни и истории на християнска тематика. През 20-и век обемът на гренландската литература драстично се увеличава. Писателите изследват теми като колонизацията и обществената промяна – преобладава социалният реализъм. Матиас Сторч описва сблъсъка между датските колонизатори и гренландците с надеждата за една свободна Гренландия. Темата за отношенията с Дания е основна и в първия роман на жена писател в Гренландия Малиарак Вебек – „Búsime nâpínek“ (Meeting on the Bus), издаден чак през 1981 г. 20-и век е период, в който много гренландци са заминавали за Дания, за да получат образование, но често са ставали обект на расизъм от страна на датчаните. Гренландската литература все още не е особено богата и така „Homo Sapienne“ изпъква още по-ярко като новаторска книга. Вместо да описва природата, писателката поставя акцент върху мислите и чувствата на героите. Действието се развива в различни барове и апартаменти в столицата Нуук, която е доста малка (под 20 000 души). Преобладава усещането за клаустрофобията в малкия град.
Книгата е написана от гледните точки на петима гренландци, опитващи се да намерят своята сексуална, родова или полова идентичност – Фия, Инук, Арнак, Ивис и Сара. И петимата са част от ЛГБТ+ общността, както и авторката впрочем. Героите са много различни, но има общо между тях – всички те правят грешки, рискуват, опитват се да опознаят себе си, купонясват, страхуват се, предават се един друг и си прощават. Историята започва от гледната точка на Фия и веднага ни сблъсква с нейните нефилтрирани мисли – разбираме, че иска да напусне приятеля си, с когото е от три години, защото ѝ е омръзнало еднообразието. Фия е изключително жизнена и безпардонна и няма как да останем незасегнати, когато четем мислите ѝ. Заглавието на всяка глава е песен, описваща най-добре героя, за когото се разказва. При Фия това е „Crimson & Clover“ (Пурпур и детелина) – символ на късмета и желанието ѝ да бъде с жената, в която се влюбва – Сара.
След това се срещаме с брата на Фия – Инук, който напуска Гренландия след скандал, страхувайки се, че слухът, че е гей, ще сломи репутацията му. Той не може да приеме нито себе си, нито новата връзка на сестра си. Макар че бяга от острова, той не се чувства на място и в Дания. Самата Корнелиусен също отива да живее в Дания, но бързо се завръща в Гренландия, чувствайки носталгия по дома.
Третата глава ни отвежда при Арнак – най-голямата купонджийка от всички, „лошото влияние“, съблазнителка и алкохоличка, но след като разбираме миналото ѝ, гледаме на събитията с повече съчувствие, когато сме ги видели от нейната гледна точка. Последните две глави са за Сара, търсеща себе си, и за нейната приятелка Инук, бореща се да разбере своята полова идентичност.
Героите на „Homo Sapienne“ са млади, импулсивни, изпълнени с живот, потискат емоционалните си проблеми, като се напиват и се отдават на връзки за една нощ. Това не е много по-различно от нещата, които правят останалите младежи по света, което придава на книгата универсалност. Корнелиусен създава една откровена история на търсенето и себеоткриването, нещо, което изцяло липсва в гренландската литература, както самата тя казва. Книгата ѝ е един смел съвременен роман, който описва идеално какво е да си млад, да се съмняваш в себе си и пътя, по който трябва да поемеш, за да станеш човекът, който искаш да бъдеш. Една вихрушка от емоции, която си струва да се прочете!
Нивиак Корнелиусен, „Homo Sapienne“, прев. Росица Цветанова, изд. „Колибри“, С., 2024
