Омана Кацарска (р. 1994, София) е дизайнер, пътешественик, любопитен човек. Завършила е Художествената гимназия в София. После специализира в НХА към катедра „Книга, илюстрация, печатна графика” и „Шрифт”. Част е от световната платформа за илюстрация и дизайн The Greats и от световната типографска кампания Fight For Kindness. През 2024 г. е един от българските дизайнери, селектирани за Панаира на книгата в Болоня и Франкфуртския панаир на книгата с оформени издания. Има опит в работата с големи агенции и клиенти, малки студиа за дизайн, както и като фриленсър. Носител е на наградите „Златен лъв” (2017) и „Христо Г. Данов” (2018) в категория „Изкуство на книгата” за работа по детска поредица.
Илюстрирали сте поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ на издателство „Лист“, художествено оформление на книги и корици към издателствата „Жанет45“ и „Ерго“, печелили сте наградата на Международен форум „Булгарика“ през 2016, споделена награда „Златен лъв“ през 2017, „Христо Г. Данов“ през 2018… Тази година бяхте на „Таймс Скуеър“ като един от селектираните международни дизайнери. Смятате ли, че вече не сте млад, а утвърден автор със свой собствен път и стил?
Здравейте и благодаря за тази неочаквана покана! Трябва да направя поправка в информацията Ви за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” – аз направих библиотечното оформнелие, рамката, в която всичко мои колеги да се чувстват добре да илюстрират. Свободата, с която някои я интерпретират, ми подсказва, че е достатъчно гъвкава. Относно въпроса – да, мисля, че съм творческа личност със собствен път и все повече вървя към утвърждение. Винаги има какво още да се желае, това е най-хубавото на развитието. Колкото до стила – шлифовам го и търся нови начини на надграждане.
Със сигурност са Ви питали какво означава името Ви и откъде идва… Аз няма да остана по-назад…
Темата за имената ми е близка до сърцето, защото смятам, както смятат и моите родители, че е вид наричане. Пожелание. Та, моето има прекрасни корени в българските ни планини (цвете омайниче и билка оман). Според песента на Нона Йотова е самодивско. Но има връзка и с арабския свят, индуизъм, будизъм (мантрата „ом”). В санскрит също се появява. Там значенията са за много женско име – закрилящо, устояващо и даващо живот. Харесва ми да си мисля, че така давам живот
и на идеите си.
Родена сте в артистично семейство. Вашият баща е писател и журналист. Предопределен ли беше Вашият избор на професия, свързана с книгите?
Със сигурност много ми е повлияло отношението на родителите ми към книгите. Това, че баща ми пише, създаде чувствителност към литературата, уважение. Дължа вниманието си към изкуството и естетиката на своята майка – тя с нюх е подбирала визуалните и смисловите материали, с които съм се изграждала като малка. А пък едната ми баба е била технически редактор в издателство, което също има своите отпечатъци. Ако има съдба, то тя ще да се е намесила в кандидатстването ми в Художествената академия, защото трябваше да избера между специалностите „Сценография”, „Книга и печатна графика” и „Графика”. Не можех да реша и да предвидя кое ще е най-добре за мен тогава. Но пъривят изпит беше по „Книга” и ме приеха. После не съм го мислила повече. Почувствах се на мястото си.
Ако има едно погрешно схващане за това да си илюстратор на детски книги, какво бихте казали, че е то?
Че това е несериозна и инфантилна професия. Напротив, много е отговорна. Oсобено в днешно време, в което се борим за внимание наравно с рийлове и виртуална реалност. Не отричам другите формати, но ми се струва, че ни липсва дълбочина и тихи моменти на осмисляне на емоционалния свят и въображението. Много ми се ще да вярвам, че това би станало през една добре свършена работа, и от книга. В споделеност или във вглеждане на нещо, ще кажа революционна дума, статично, което да направи дълбоко впечатление.
Понякога „допитвате“ ли се до децата, за да проверите какви илюстрации предпочитат? И съобразявате ли се с тяхното мнение?
Да, допитвала съм се. Като се дипломирах, ходих специално в детски градини да показвам свои илюстрации към авторската ми книга на децата, за да видя каква ще е интеракцията с нея, какво им прави впечатление. Отвориха ми очите за детайли, които не предполагах, че ще са им интересни. Беше страхотно преживяване. Но по едно или друго стечение на обстоятелствата работя върху повече книги за възрастни. Бих приела предизвикателството по-често да илюстрирам и за деца.
С какви илюзии се разделихте в работата си като илюстратор?
Може би със страховете, че все не е достатъчно добро. Пак съм много критична към себе си, но някак си сковаността я оставих. Търся и се предизвиквам. Творчеството се нуждае от размах, не от ограничения. И от усъвършенстване, но не за сметка на менталното здраве на човек или от гола показна състезателност.
Коя беше любимата Ви детска книга и имате ли незабравими илюстрации от нея?
Освен че имах книжки, слушах и аудио приказки. Имах колекция от такива през 90-те. Първо се впечатлявах смислово – каква е историята, от решенията на героите. После започнах да оценявам визуалните решения. Чувствителността ми е оформена от приказките на Андерсен (Как Малката русалка отива при дъщерите на въздуха и пуска илюзията за любовта, като се прероди, „Цветята на малката Ида“, „Малката кибритопродавачка“), „Славеят и розата“ на Оскар Уайлд (жесток разказ, но удивително красив), „Щастливият принц“ и Вилхелм Хауф („Джуджето дългоноско“, „Халифът щърк“). Харесвах много бунтарската визия на „Приказки по телефона” на Джани Родари с рисунките на Бруно Мунари. В тези „драсканици”, както казваше баба ми, виждах естетика, ритъм, визуално пиршество и минимализъм, които нямаха аналог в останалите ми детски издания. Бях много впечатлена и от интерпретирането на „Пепеляшка” в ретро епоха от италианския акварелен илюстратор Роберто Иноченти. Италианската традиция в илюстрацията винаги ме е респектирала и вдъхновявала.
Ако имахте възможност да илюстрирате само една детска книга от класиката, коя би била и защо?
Хммм, това е мног труден въпрос… но „Малкият принц”. Защото в него има всичко и същевременно е много лаконичен. Тънък воал между земя и небе, далечен пустинен вятър и студен космос. Би било интересно да се намери хем различно, хем уважаващо цялата натрупана визуална култура решение.
Кои са любимите Ви илюстратори на детски книги и има ли илюстратор, който най-много е повлиял на Вашето професионално формиране?
Търся си творци личности. Не ми стига само творчеството им – трябва да са ми интересни и като хора. Уважавам работата на Gosia Herba, полска илюстраторка. И като човек ми импонира. До ден днешен пазя съветите на друг мой любим илюстратор – Christoph Niemann, абсолютен майстор, homo ludens. Разбира се, лаконичността на Малика Фавре е друг мой фаворит. Тя е прекрасен пример за устойчивост и твърдо взето решение да стане творецът, който е днес. Всички ми влияят и въпреки това се старая да съм самостоятлна във визуалните си решения.
Как бихте описали връзката между текст и рисунки в една детска книга?
Като не „просто транслиране на текст визуално”. Това е танц между сетивата и между двама души (писател и художник), които се допълват. Всеки има правото да решава своите стъпки, без да губи ритъма и посоката. Поляците имат прекрасна дума за „идея” – помис. Аз си го интерпретирам като „От помисъла се материализира”. Ето този “помис” е чудодейната спойка на една книга, която би останала в съзнанието на детето. Чудото на трансформирането от мисъл във форма. И обратно във въображението – от страна на читателя.
Имате ли достатъчно свобода, когато работите по дадена книга? Авторите дават ли ви насоки, или сама си избирате пътя?
По принцип държа сама да избирам посоката в етап на формиране на визуалните идеи. Държа на свободата си като автор на визията, но съм колаборативна. Това е процес на взаимно разбиране.
Как си сътрудничите в съвместната си работа с авторите?
Държа да имам комуникация с тях и да обсъждаме дали сме на една страница. Много е хубаво като случиш на човек с отношение и такъв, който проявява уважение към труда, който е свършен. Писателят Георги Б. Геров беше оценил работата ми толкова много, че направи жест и ме покани да кажа няколко думи на премиерата на неговия роман „Отвъд спирка съвършена” – нещо нетипично, за което много му благодаря!
Какво е първото нещо, което правите, когато получите нов проект?
Сядам като детектив да събера цялата нужна информация, която ми е необходима.
И започвам да чета, да си скицирам.
Кой е любимият Ви етап от процеса по илюстриране на една книга?
В началото, когато всичко е вълнуващ хаос от всевъзможни посоки и можеш
да се развихриш, като пробваш различни стилистики.
Коя е любимата книга, върху която сте работили?
Всяка книга, която досега е идвала при мен, ми е отговаряла на въпрос, който ми се е въртял в главата. Но книгата на баща ми, „Бленувани залези”, мисля, че се получи достойно. Заглавието е измамно. Той има нещо съвсем друго предвид, въпреки привидната лекота, която излъчва или дори сладникавост. Не е това. И именно тази игра на пластове ми даде абсолютна свобода да изразя себе си.
Какви традиционни техники използвате най-често? Какво място намират съвременните технологии в работата Ви?
Молив, гума, тънкописец, акварел, темпера, но и Procreate за дигитални рисунки. Не се ограничавам в техниките, експериментирам. Не съм от хората, които са против технологиите. Следя внимателно какви иновации се случват и с изкуствения интелект. Работата е в това да намерим решение как всичко това да работи за нас и нашата визия.
Имате ли любими занимания извън рисуването?
Да, обичам да танцувам, да ходя по планини, да пътувам. Харесва ми да гледам
и преживявам театър. Да слушам хубава музика. Да готвя нетипични ястия.
Как бихте описали себе си? Ако можехте да избирате, по какъв начин бихте го направили – с думи или с изображение?
Родена съм в най-жестокия месец, април. Бих се описала така: пролетна джанка,
лятна буря, ателие за рисуване следобед, черен шоколад, inide rock плейлист по дълга магистрала, суинг танци от 30-те.
Ако не бяхте избрали професията на илюстратор, къде щяхте да сте сега? Мислили ли сте за това?
Да, мислила съм, но някак все ме влече насам, към изкуството. Ще Ви споделя, че бях изкарала високи оценки по философия на матурите преди години. Много харесвах учителката ми, Ани Пълева, заради която изобщо се записах. За момент сериозно се бях замислила дали да не вляза в Софийския университет с тази специалност. Но творческото се оказа много силно и му се отдадох. Не съжалявам. Това не променя факта, че винаги искам да мисля, да дълбая и да разсъждавам под повърхността за света около себе.
А върху какво работите в момента?
Ще видите скоро. 🙂 Дотогава – каня ви на международна външна изложба, която интерпретира темата за България като туристическа дестинация по площад „Славейков”, в която имам участие.
Как и къде виждате себе си например след пет или десет години?
Who knows what tomмorrow will bring, както се пее в песента. Но се надявам да съм в крак с времената. Да имам надежда и вяра. Имам усещането, че все по-важно ще бъде човешкото преживяване, перспективата, личният подход. Затова за мен е важно да се развивам освен творчески, и като личност.
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
