Ралица Тончева
Няма да ти се получи, скъпо мироздание, няма, дори не се и опитвай.
Андрей Булбенко и Марта Кайдановская, авторовите имена, написани на корицата на „Седни и виж“, са по всяка вероятност, както е посочено от издателя, псевдоними. Същите са и имената на повествователите в романа: Марта е 14-годишно момиче, описващо бягството на семейството си от дома заради бомбардировки, а писателят Андрей Булбенко, на когото тя връчва листовете с написаното от нея, ги подрежда и редактира.
Романът е ситуиран в контекста на началото на руското нападение над Украйна – действието се развива през 2022 г., когато градът, в който живее семейството на главната героиня Марта, е ударен. Момичето, родителите ѝ, баба ѝ и дядо ѝ, както и по-малката ѝ сестра се евакуират, като единственият им ориентир за посока е „не натам“. Хаосът от войната оказва влияние върху семейните отношения, като поражда непрестанни пререкания и караници, придружаващи пътуването.
Образът на Марта (или Мармозетка, Мартиха, Мартичка) е внимателно изграден – пред читателя се явява пълнокръвната фигура на дете, което не може съвсем да схване сериозността на случващото се, но го преживява по свой субективен начин. Разговорната реч, звучаща съвременно и непринудено, допринася към изключително реалистичното обрисуване на 14-годишното момиче.
Макар да не може да се говори много за превода (който е дело на Ива Руснакова и Красимир Лозанов), без да се чете оригиналният текст, е важно да се отбележи, че заигравките с думи, както и други езикови особености са предадени така, че да звучат естествено за българския език. Също присъщи за възрастта на момичето са инатът и саркастичното отношение към света – всъщност компенсация за страха, който изпитва Марта. И въпреки че тя самата не разбира всичко, което се случва на нея, на семейството ѝ и на околните (някои от ужасите на войната достигат от имплицитния автор до читателя в разказа ѝ, като остават скрити за самата нея), у героинята се появява съмнение в способността на останалите хора да разбират и да се интересуват от това, което е от истинско значение. Това чувство, заедно с напрежението в семейството, водят до опитите на момичето да бяга – не само от зоната на военните действия, но и от собственото си семейство, като се възползва от всяко спиране на колата, за да излезе („Хубаво, че все пак се измъкнах. Първа, между другото.“).
Потискащите чувства, недоверието, съмнението, разочарованието – всички те пораждат интроспективно затваряне на Марта, която започва да изгражда вторичен свят с различни принципи. Именно писането на дневника, или пътеписа, както тя го нарича, се явява част от (но и катализатор на) този процес. Основен момент в него е „пренаписването“ на детската книжка на малката ѝ сестра, в която лисиците и кокошките заживяват заедно в мир – край, който според Марта не съответства на действителността („В живота не става така!“). Героинята съставя списък от причини, оправдаващи лисиците, които изяждат кокошките (например: „…признаването на правата на кокошките ще доведе до укрепването на зърноядните. И в бъдеще те ще се съюзят с враговете ни – с хората и кучетата. И тогава какво?“ или „…ти предлагаш да оскверним паметта на нашите предци ли?“) – всъщност алегория, свързана с войната.
Мисленето на Марта обаче не е лишено от противоречивостта, характерна за незрялото възприятие – въпреки заявената непоносимост към „лицемерието“ спрямо истината тя самата се оказва неспособна да приеме реалността на безсилието пред злото. „Не ти харесва истината – измисли си своя“. Тези думи на писателя Булбенко, изглежда, се отнасят и до героинята, която, като описва едно от преживяванията на семейството си, развива няколко различни версии на едно и също събитие, докато успее да изкаже истината.
Такава междуразказна ненадеждност на повествованието е присъща и на другия разказвач в романа – писателят Андрей Булбенко, който подрежда частите от историята на Марта, а някои от тях и редактира. Историята на Марта достига до читателя по начина, по който той избира да я предаде – включително и по отношение на подредбата на фрагментите. Всеки от тях е написан на гърба на лист от инструкции за сглобяване на леглото, пристигнало в деня преди началото на нападението, които героят Булбенко предава в случаен ред. Тази палимпсестна употреба на листовете действа не само като наративен куриоз, но и метафорично – от една страна, инструкциите фигурират като символ на нормалното и ежедневното, на обратната страна на които е разказана историята на Марта, а от друга страна, това представлява и отчаян опит за вкопчване в нормалността.
Тези инструкции обаче могат да се мислят и като метафикционален ориентир за сглобяване на наратива и подреждане на частите му хронологично, като се следва номерацията на детайлите, споменати в инструкциите преди началото на всяка глава. Така романът предлага два начина за четене.
В това отношение си заслужава да се споменат дизайнът и графичното оформление на книгата, които отразяват нейното съдържание и допълват читателските впечатления – добър пример е липсата на номерация на страниците, която, макар и неудобна от гледна точка на практиката, съответства на спецификата на повествованието. Освен това е използвана комбинация от различни шрифтове, илюстрации на детайлите от инструкциите за сглобяване и умишлени „дефекти“ в печата, чрез които се постига визуалният ефект на хаос и объркване, съпътстващи романа контекстуално.
Андрей Булбенко, Марта Кайдановская, „Седни и виж“, прев. от руски Ива Руснакова, Красимир Лозанов, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2025
