(Ретроспективно-визуален поглед към българския литературен модернизъм)
Наталия Крисенко
„Угари се стреми да обедини всички, предимно млади творчески сили у нас“ – четем в първия брой на шуменското списание „Угари“ от 1930 г., което ни пренася в кипящите времена на родния модернизъм. Почти век по-късно колекционерът Росен Петков продължава този импулс с ретроспективен поглед, събирайки разпилените като хвърчащи листове следи от епохата с цел да възстанови тяхната цялост. Резултатът: два каталога, съдържащи близо 300 български и чуждестранни заглавия на книги и периодични издания, обхващащи периода от края на XIX век до Втората световна война. Всяко от тях е придружено от висококачествени сканирани изображения на корици, винетки, илюстрации и текстове, превръщайки изданията във визуален архив, който отваря възможност за проследяване на сложните връзки и пресечни точки на литературата, визуалните и сценичните изкуства в епохата на модернизма.
Поводът за текста, който четете, е тазгодишното издание на втория том на каталога „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“, представен официално на 24 юли 2025 г. в Националния студентски дом. Събитието бе съпътствано от изложба на част от книжните издания от колекцията, дискусия относно историческия период и прожекция на филма „Кръговете на модернизма“. Вторият том е естествено продължение на първия, издаден през 2021 г. В допълнение към вече публикуваните в първия каталог текстове от Петков за „Модернизмът в изкуството“ и „Модернизмът в българската литература и оформлението на книгата“, вторият том съдържа нов въвеждащ текст – „Постмодернизмът в българската печатна графика при книгата“, който разширява перспективата и позволява визуално и съдържателно сравнение на книгоиздаването и печата в различните културни и естетически контексти.
Каталогът събира и систематизира богатия корпус от книги и периодични издания, свързани с българския литературен модернизъм (основен фокус са 20-те и 30-те години на ХХ в.), изграждайки прецизно документиран визуален архив, за който отделни благодарности трябва да бъдат изказани на дизайнера на каталога – Боряна Савова. Хронологичната им подредба онагледява водещите тенденции в оформлението и дизайна на книжните издания, които вървят ръка за ръка с различните идейни етапи от модернизма. Каталозите безспорно са посветени на визуалните проявления на модернизма при книгоиздаването. Това е съвсем естествено, когато вземем предвид факта, че книгите и периодиката от това време са не само носители на текстово съдържание, а комплекси, сложно съставни произведения, в които визуалното и словесното са взаимосвързани. Кориците, винетките, шрифтовете и илюстрациите не са просто допълваща текста визия, а израз на естетическите програми и философии на своето време – от орнаменталния и цветущ сецесион до икономичния и строг конструктивизъм. Те са плодове на симбиотичните връзки между писатели и художници в многобройните новосформирани културни кръгове от съмишленици – някои по-дълготрайни, други ярко разгорели се и бързо угаснали.
Чрез своите експерименти кръговете правят сполучлив опит да европеизират българската литература, изкуство и театър. Важно е да се отбележи, че и в двата каталога, е постигнат баланс между представените културни центрове и произведенията на техните творчески общности. Подобни огнища на модернистична активност съществуват не само в столицата, но и в други български градове като Ямбол, Шумен, Казанлък, Русе, Кюстендил, Стара Загора и др. Имаме възможност да разгледаме материали от такива издания като: сп. „Лебед“ (Горна Оряховица), сп. „Кула“ (Казанлък), лит. сб. „Перун“ (Ямбол), сп. „Свети Зари“ (Русе) и др. В каталога е отделен и специален раздел „Щрихи от чуждестранни издания – модернизъм“, в който са представени европейски издания от същия период. Това позволява да се направи сравнение между българските и чуждестранните практики, подчертавайки влиянията, сходствата и различията между родния и европейския модернизъм. Така каталозите представят модернизма в България като своеобразна мрежа от взаимосвързани културни точки, различни по мащаб и философия, но обединени от общ експериментаторски стремеж. Мотивът на тази паяковидна свързаност е синтезиран в кориците на двата каталога, вдъхновени от корицата на Мирчо Качулев, създадена за „Паяк“ на Димитър Вазов (1925).
Чрез висококачественото дигитално представяне на книгите и периодичните издания в каталога, някои от които редки, труднодостъпни или напълно забравени, Р. Петков прави опит да съхрани културната памет и отново да подчертае значението на книгата като материален обект и носител на памет. Особено внимание е отделено на опита да се предаде усещането за материалността на изданията: посочени са точните размери, тиражът, видът и качеството на хартите (на кориците и книжното тяло), както и печатниците и издателствата. Всяко от сканираните издания е представено в реален размер (1:1, когато оригиналът се побира в размерите на страниците), което позволява на читателя да добие непосредствено усещане за оригиналните артефакти. По този начин каталогът визуализира значим период от българската култура, предоставяйки ценен библиографски и справочен инструмент за съвременни изследователи, преподаватели и студенти.
В обобщение, двата тома създават богат визуален архив и утвърждават книгоиздаването като ярко явление в българския модернизъм. Подчертават сложните връзки между местните и европейските културни процеси, представяйки книгите и периодиката като многопластови, културно и социално значими артефакти. А може би най-важното е, че каталогът не изчерпва темата и не поставя точка, а я разгръща в контекста на съвременността, пораждайки нови въпроси, пространства за алтернативни гледни точки и оживени разговори за българския литературен модернизъм.
Росен Петков, „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“. Т. 2, изд. „СОКИ“, С., 2025
