Абсурдът на една нация през погледа на режисьора Вит Клусак
Калина Николова
Вит Клусак е чешки режисьор и може би един от най-значимите съвременни документалисти. Вероятно определения като „важен“ и „значим“ звучат твърде тържествено. Но той наистина е такъв. От една страна, заради безцеремонната свобода и творческа дързост, които си позволява като автор, а от друга, защото филмите му имат способността да променят света, в който живеем. И успяват.
Аз открих режисьора с дебютния му късометражен филм „Jazz War” от 2001 г., с който той се дипломира в пражката киноакадемия „FAMU“. В него Клусак е изправен пред предизвикателството да направи филм за човек, който отказва да се снима. Главният (липсващ) субект на разказа е неговият баща. „Твърде млад съм, за да има филм за мен“ – заявява известният експериментален оперен и джаз композитор Емил Виклицки, докато екипът на Клусак се опитва да го заснеме из кулоарите на операта – тази остава и единствената сцена на каквато и да било интеракция между сина режисьор и бащата – главен герой на филма. През останалото време филмът се движи по ръба на абсурда – Вит Клусак прави опит да проведе разговорите, които никога не е успял да има със собствения си баща, напуснал него и майка му твърде рано, с негов двойник, когото намира чрез обява във вестник. Опит, който, разбира се, е по-скоро пародиен, отколкото целящ да бъде по какъвто и да е начин терапевтичен, тъй като общото между композитора и двойника му е само еднаквият им мустак. Докато Виклицки ловко отбягва камерите на снимачния екип, Клусак успява да се промъкне в кабинета му и отмъква кошчето му с отпадъци. Щом великият композитор не иска да разговаря със сина си, значи той ще изгради образа му за зрителите въз основа на боклука му. Младият режисьор събира трима специалисти – философ, специалист, отговорен за събирането на боклука в Прага, и експерт по екология. На маса пред тях Клусак изсипва плика с отпадъци, а тримата мъже започват сериозен анализ, разглеждайки внимателно артефактите, за да установят (доколкото е възможно) битовите навици на отсъстващия от филма субект: „яде предимно йогурт и пие фрешове – това говори за здравословен начин на живот“; „изглежда като човек, който се храни предимно навън“; „бутилката е смачкана – това е човек с отношение към разделното събиране, да“.
В онзи момент, след като изгледах 27-минутния черно-бял експеримент, не успях да назова точно защо този режисьор е „значим“ или „важен“, но разбрах със сигурност, че е специален. И ценен. И че оттук нататък ще следя филмите му, защото умее да провокира и да разкрива абсурда, без да пропусне възможността да ни разсмее.
Българската публика може би познава чешкия режисьор от последния му проект „В капана на Мрежата“, който беше част от документалната програма на София филм фест през 2020 г. Отново не просто филм, а социален експеримент в реално време, в който три млади актриси (Тереза Тежка, Сабина Длуха и Анежка Питартова) в продължение на десет дни се представят за дванайсетгодишни момичета в мрежа за запознанства, за да проверят ужасяващия феномен на социалните мрежи от последните години – злоупотреба и изнудване на деца чрез публикуване на голи снимки. Филмът провокира скандал и само за 3 седмици киносалоните са посетени от близо половин милион зрители, което го превръща в най-гледания чешки филм.
Именно социалният експеримент е движещата сила във филмите на Клусак, а въздействието и последствията от него върху обществото той превръща в основен фокус на сюжетите. Всъщност филмите му са толкова добри, защото говорят за очевидните неща, за които никой не би се захванал да направи филм, какъвто е случаят и с дебютния му пълнометражен проект „Чешка мечта“ от 2004 г., който беше част от програмата на фестивала за документално кино „София ДокуМентал“ през септември тази година.
Накратко сюжетът: двама студенти по кинорежисура – в ролите самият Вит Клусак и Филип Ремунда, решават да направят филм за създаването на нов супермаркет с най-ниските цени, най-впечатляващата реклама и най-оригиналното лого. Истинска „Чешка мечта“, каквото е и името на магазина. Но има една малка уловка – той изобщо не съществува. В продължение на няколко месеца двамата творци се заемат с изграждането на огромна рекламна кампания, която завършва с хиляди граждани, дошли на гръмкото откриване на несъществуващия хипермаркет насред полето. Реална е само кухата фасада, опакована с огромния син банер „Чешка мечта“, целящ да скрие празното скеле, което я крепи. А целта ли? Да изследват влиянието на рекламата и масовата психоза, която тя провокира в обществото.
Парадоксално експериментът на Клусак и Ремунда съвпада и с друго ключово събитие – приемането на Чехия в Европейския съюз. Така неочакваният и разочароващ за мнозина обрат на този грандиозен фарс се превръща в директна реакция на провеждащата се про-ЕС кампания, а гражданите приемат цялата история като унизителен удар срещу (явно) лесно манипулируемото и силно чувствително и обидчиво чешко общество. „Цялата тази страна е една голяма измама!“, възкликва един възмутен потенциален купувач в деня на откриването в слънчевата неделя сутрин, връщайки се обратно заедно с 4000 други ловци на изгодни оферти на празното поле, на което гордо се извисява фасадата на 100-метровата „Чешка мечта“. В посткомунистическа страна, чиито граждани все още добре си спомнят дългите опашки за основни стоки, вместо за евтини фотоапарати и специален вид кисели краставички – продуктите, които основно привличат потенциалните клиенти на „Чешка мечта“, шегата придобива леко горчив послевкус. Освен размишления върху въпроса дали страната трябва или не да се присъедини към Европейския съюз, гражданите започват да проявяват критичност и мнителност и за други важни държавни въпроси и за това доколко активните политически кампании са наистина осведомителни и доколко – просто куха фасада.
Но как гражданите да се сърдят на младите „кинаджии“? „Ако се вгледате внимателно, трябва да признаете – казва Вит Клусак в свое изявление след скандала, „че рекламната кампания е всичко друго, но не и подвеждаща“. Флаерите, които режисьорите разпространяват на ключови точки в Прага, гласят „Не идвайте!“, „Не купувайте!“, „Не чакайте на опашки!“. Детският хор, който е ангажиран за саркастичната реклама, пее звънко: „Голям купон ще стане, / ако пари не ти останат, / вземи заем и извикай: / Искам да сбъдна чешката си мечта!“.
„Чешка мечта“, наречен от своите режисьори „филм-риалити шоу“, е забавна, но и остра сатира към наивното, податливо на изкушението на ниските цени общество, а оригиналният и дързък подход на Клусак и Ремунда дава повод за размисъл върху проблема със зараждащото се свръхконсуматорство в една страна, която се намира в зората на своята капиталистическа ера и доказва колко лесно може една фасада да бъде впечатляваща дори когато зад нея няма абсолютно нищо.
Във филмите си Клусак не просто назовава наболелите проблеми в обществото – той деликатно кани своята публика на танц, за да се превърне тя в активен участник, способна сама да ги види и разбере. Той дразни, провокира и влиза в открити спорове. Но само когато огледалото е обърнато към нас самите, ние сякаш успяваме да излезем от ролята си на зрители и обикновени наблюдатели и ставаме истински способни да осъзнаем, че сме както част от проблема, така и единствените, които могат да допринесат за неговото разрешаване.
И в „Чешка мечта“ Вит Клусак не изневерява на принципа си да бъде основен герой в сюжета, заедно със своя дългогодишен съмишленик Филип Ремунда. Напълно наясно с рисковете при заснемането на документални филми – особено на техните „луди“ провокации, след този проект двамата режисьори основават продуцентската компания Hypermarket Film, с която продуцират следващите си проекти. Компанията е активна и до днес, а редувайки ролите на режисьор и продуцент, дуото Клусак-Ремунда продължава да създава едни от най-въздействащите документални филми на нашето време.
За финал няма как да не спомена и гениалното решение на екипа на „София ДокуМентал“ прожекцията на „Чешка мечта“ да се състои в супермаркет, или по-точно в Централните хали, които въпреки острите граждански реакции, все пак се превърнаха в известна хранителна верига. В този смисъл след края на филма зрителят е изправен пред сериозна дилема – да осъди системата на капитализма ли, или да напазарува от „Кауфланд“? Така или иначе, вече сме вътре.
