Мария Василева
В последните години все повече хора участват в събития за наблюдение на звездите, астрономически фестивали, форми на астротуризъм и др. Проучвания показват, че броят на учените, занимаващи се със Слънчевата система, постоянно нараства. Космологията се появява все по-често в популярните медии: телевизия, социални медии, стрийминг платформи. Младите споделят астрономично съдържание под различни хаштагове и формати. Местата с ниско ниво на светлинно замърсяване са вече дестинации за пътешественици, които искат да видят звезди или небесни събития. Слънчевите затъмнения, планетарните подредби и други редки явления привличат голяма аудитория и повишават популярността на обсерваториите. Наскоро в Борисовата градина в София при голям публичен интерес беше открита реставрираната обсерватория, построена през 1894 г.
В глобален и локален план се организират изложби, които изследват необятните дълбини на космоса: „Stargazers I & II” (Падуа и Милано, 2024); „Art Among the Stars: Astronomy x Art Exhibition 2025“ в Университета на Вашингтон; “Space Lab [Co-Creative Art Astronomy Experiments]”, 2022-23; “Cosmic Elements: Nookland x China National Exhibition of Astronomy, Science and Art”, Шенжен, Китай, 2023; „Zoom in: Пътешествие из тъмната Вселена”, София; „През тайните на космоса”, Варна, 2023; Милко Божков. „Марс“, галерия A&G art meeting, Варна, 2025; „Звездното небе – митология и наука“, Национален етнографски музей, София, 2025; „Космическият поглед. Художници, фантасти и други от фонда на галерията и отвъд“, ХГ „Любен Гайдаров“, Перник, 2025, и много други.
Тази статия ще погледне към няколко експозиции в опит да разбере засиления интерес към космическото и дали той се базира само на технологичните подобрения и по-голямата достъпност на данни (по-добри телескопи, наземни и космически, повече открития на екзопланети, по-добри изображения, по-достъпни астрономически данни онлайн). Дали е провокиран от възможността за по-ефектно медийно съдържание – снимките, свързани с космоса, са визуално привлекателни, внушават благоговение, подходящи са за споделяне и за изграждане на дигитална идентичност (изображения, анимации, инфографики; платформи като TikTok, Instagram и др. спомагат за разпространяването на любопитството). Или зад този интерес се крие и нещо друго?
Център на проекта „Космическият поглед“ в Перник с куратори Галина Декова и Калин Николов е „Биотехносферата“ на Федир Тетянич (1942-2007) – украински художник, който създава цяла подобна серия през 80-те години на ХХ век. Те са своеобразен апотеоз на хармонията между човек, природа и технологии. Самата изложба е посветена на „транснационалния обмен между научнофантастичните клубове в страните от социалистическия лагер през 1980-те години“. Sci Fi клубовете през този период са съществували полуофициално като места за обмен на идеи, но художниците, гравитиращи около тях, не са допускани до официалните изложби. В експозицията са включени както познати имена (Васил Иванов, Христо Симеонов, Текла Алексиева), така и напълно пренебрегвани автори, останали в сянката на идеологическите творби (Стефан Лефтеров, Димитър Янков, Пламен Семков). „Космическият поглед“ събира художници, фантасти и визионери, за които вселената не е просто далечен фон на човешкото съществуване, а жива метафора за търсене на смисъл. Ретроспективният интерес към фантастиката от 80-те пренасочва вниманието от технологичния прогрес към утопичните и социалните измерения на научното въображение.
„Звездното небе – митология и наука“ в Националния етнографски музей при БАН, отворена за посетители до май 2027 г., изследва връзката между локалните митове и научното познание за Космоса. Изложбата проследява как различни исторически епохи и култури конструират своите небесни карти и как тези образи отразяват начина, по който човекът осмисля своето място във Вселената. Наред с информацията за звездите и планетите, експозицията поставя акцент върху културните и политическите контексти, които определят посоката на научните търсения, без да пренебрегва ролята на фолклора и традицията като носители на космологични представи. Резултатът е едно съвременно интерпретативно поле, в което митът и науката се срещат като равностойни форми на познание.
На 15 септември в София се откри новото пространството за имерсивни изкуства „Видение“, което предлага изживявания, които „не просто се гледат, а се усещат с всички сетива“. Имерсивните инсталации често черпят вдъхновение от космоса, защото и двете предлагат опит отвъд познатите граници на човешкото възприятие. Космосът символизира безкрайността и непостижимото, а имерсивното изкуство се стреми да потопи зрителя в пространство, където реалното и въображаемото се сливат. Чрез светлина, звук и мащаб тези инсталации пренасят усещането за излизане извън земното и преминаване от дистанционно наблюдение към телесно съпреживяване.
От 23 октомври 2025 до 25 януари 2026 г. Националната галерия представя самостоятелната изложба на Антон Видокле „Облъчване (Irradiation)”, курирана от Мартина Йорданова и Васил Владимиров. Експозицията е в диалог с инсталация от двадесет и четири хималайски пейзажа на Николай Рьорих, рисувани между началото и средата на XX век. Както пише в прессъобщението, „Филмите на Видокле преосмислят потиснатата философия на космизма, която разглежда безсмъртието, възкресението, космическите пътувания и вселенското единство като обща задача на човечеството“. Космическото тук вече е етична и философска категория, не само научна хипотеза.
Всички тези различни по мащаб и контекст изложби показват, че интересът към космоса днес се проявява не само като научно изследване на непознатото, но и като културна интерпретация на границите на човешкия опит. Това поставя въпроса защо в момента се наблюдава засилен интерес към „космичното“ (извън възможностите, които технологичният напредък предлага). За да разберем днешната му интензивност, е необходимо да се върнем назад към начина, по който космосът беше мислен и визуализиран през XX век. През 60-те години той беше символ на утопия, обещание за бъдеще, в което науката и човешкият дух ще се издигнат заедно и всички гледаха към звездите с вяра в прогреса, в силата на колективната мечта, в идеята, че отвъд земята ни очаква по-добър свят. Половин век по-късно, погледът нагоре е по-сложен и по-колеблив. Изкуственият интелект разширява хоризонтите на въображението, но и ни кара да се съмняваме в самата природа на съзнанието и съзиданието. Космосът вече не е обещание, а въпрос за границите на човешкото, за новите начини на виждане, за съжителството между човека и машината. Художниците използват алгоритми, данни и дигитални образи, за да създадат собствени вселени. Интересът към космоса все по-често се проявява не като стремеж към завоюване на нови територии, а като опит за преосмисляне на човешкото място във Вселената. Той съчетава научното и поетичното, технологичното и духовното. Космосът се превръща в огледало на нашите страхове и надежди за бъдеще отвъд екологичната, социалната и екзистенциалната криза. Може би затова съвременното изкуство все по-често се обръща към теми като междузвездното, извънземното, неуловимото, не като утопия за бъдеще, а като инструмент за разбиране на настоящето. Космосът се превръща в символ на възможността за излизане от кризата. Той е пространство, в което можем да си представим отново човечността, да си припомним мащаба на живота и неговата крехкост. В този смисъл интересът към космоса днес не е толкова насочен навън, колкото навътре, към онова, което сме загубили и което все още можем да възстановим.
