Евгения Войнова (1971, София) е автор, илюстратор и графичен дизайнер на детски книги. Завършила е Средно специално художествено училище „Илия Петров“ в София и НХА „Николай Павлович“, специалност „Плакат“. Основател и управител на издателство „Давид“. Автор на над десет книги за деца, сред които „Цветна бъркотия“ (2012), „Сто жаби“ (2019), „Обувките на Лили“ (2022), „Бъркотия в кутия“ (2025) и др.
Сред призовете й личат Наградата на Столична библиотека за най-четен автор в категория „Детска литература“ за 2015 г. и наградата „Бисерче вълшебно“ в категория „Начинаещи читатели (под 5 години)“ през 2020 г. Разговаряме с нея на 17 октомври 2025 г.
„Цветна бъркотия“, „Матея, „Давид“, „Сто жаби“ са част от заглавията, излезли изпод перото и четката Ви. С кои Ваши издания за деца се гордеете най-много?
Труден въпрос… Предвид факта, че съм автор, илюстратор и издател на книгите, обвързаността ми с всяка от тях е силно емоционална. От идеята до реализацията пътят е дълъг и преживявам толкова неща, че няма как да не са ми скъпи на сърцето всички. Обичам ги еднакво. Когато извървяваш пътя съвсем сам, около появата на всяко заглавие има цял куп емоции – и вълнение, и щастие, и очаквания, и притеснения, и непредвидени трудности… Всички тези чувства минават през мен с всяка книга. Отговорна съм както за крайния резултат, така и за всеки отделен детайл, затова се отнасям с голямо внимание.
„Цветна бъркотия“ е първата книга, която написах и нарисувах. Имаше толкова много страхове и съмнения – дали изобщо да се захващам, мога ли, струва ли си… Но тя ми донесе неповторимото вълнение и облекчение от това, че преодолях страха и неувереността си. А днес, 13 години по-късно, продължавам да я преиздавам. Първите деца, които пораснаха с нея, вече са на 16-17 години… Винаги ще я обичам! Тя беше началото. Тя ме накара да повярвам, че мога да сбъдна мечтата си – от малка си мечтаех тайно да правя детски книги. Под „правя“ имам предвид точно това – да влагам в създаването им не само придобитите умения, но и личния си усет и представа за хубава книга, да се старая и да искам всичко в тях да е на ниво – от визия, до съдържание, да участвам пряко в целия процес – от първоначалния замисъл, до пълната реализация на книжното тяло.
Книгата „Давид“ пък ми отвори пътя на самоиздаването и саморазпространението. С появата си шеметно раздвижи пластовете около мен. След него животът ми буквално се промени – потопих се в издателската дейност и никога повече не се обърнах назад. За всяка от книгите мога да разказвам истории около появата й, всяка ме е будила нощем, всяка съм я чакала, за да я прегърна… Прегръщам ги и до днес, щом се появи поредният им нов тираж.
Все пак ако трябва да спомена една книга, към която имам особено пристрастие, бих посочила „Обувките на Лили“. Мисля, че там успях да постигна най-голяма симбиоза, поднасяйки деликатна тема, като появата на нов член в семейството, по нестандартен начин – всички емоции и притеснения на децата, на които им предстои тази значима промяна, са предадени през чувствата на обувките на едно малко момиченце, което отскоро има братче. Доволна съм, че успях да прелея различните емоции в този текст – от забавното начало до сантименталния финал (доста хора се просълзяват на нея, виждала съм го неведнъж с очите си). Преплетох цветове, сезони и мисля, че успях да създам ярки характери на героите, които в случая, както споменах, са обувки – метафора на пътя, който предстои да извървят братя и сестри заедно. Откъм илюстрации си беше истинско предизвикателство, тъй като цялото действие се развива в един шкаф за обувки – няма интересна среда, няма различни планове, с които да играеш… Фокусирах се върху израженията, в подкрепа на диалозите, които преобладават. Но да, тази книга ми е особено скъпа. Мисля, че докосва някъде дълбоко. А ако една детска книга може да те развълнува до буца в гърлото, това е добре свършена работа.
Завършили сте Художествената академия със специалност „Плакат“. По определение плакатът съдържа и двете – графично изображение и текст, като неговата цел може да бъде и информационна, и образователна. Въпреки различното поле на изява в момента, помага ли Ви наученото в Академията?
Изключително щастлива и благодарна съм, че завърших „Плакат“ при преподаватели като проф. Иван Газдов и проф. Димитър Трендафилов. Освен, че беше много интересно и полезно, буквално всеки ден ползвам наученото. На пръв поглед плакатът и илюстрацията са коренно различни – плакатът е максимално изчистен от детайли, а илюстрацията залага именно на тях. Но всъщност имат много общо – основно в мисленето. И двете изискват нестандартна мисъл и добра идея.
За мен детските книги не са само текст и илюстрации. Те са съвкупност от компоненти и освен да забавляват, вълнуват и образоват, те би трябвало да изграждат в малките читатели добри естетически критерии. Графичният дизайн е силно застъпен в специалността, която завърших, а в книгите е основен елемент за добрия краен резултат. За мен е изключително важно всеки компонент да е на ниво. Книга с добър текст и приятни илюстрации, но с лошо оформление, автоматично губи уважението ми. Всичко има значение – от избора на шрифт, през отстоянията, междуредията, въздуха в разтворите, всичко. Много държа на доброто оформление. Плакатът ми даде умението да отсявам есенцията на нещата, погледът отвъд, играта с думи и елементи от изображенията, които използвам както в илюстрациите, така и в текстовете.
Казват, че ако се занимаваш с това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден през живота си. Вие имате ли работни дни все пак?
Ако само пишех и рисувах, щях да отговоря, че нямам нито един работен ден. Но издателската дейност е свързана и с куп административни дела. Освен това се занимавам и с разпространението на книгите, което не е никак лека задача. В този смисъл работни дни имам все повече, но ги приемам като неизбежна част от пътя, по който съм избрала да вървя. Като цяло не ми тежат, защото знам какво е заложено – свободата да правя това, което обичам, по начина, по който искам. Да не завися от никого, да правя избори, да взимам решения, да няма невъзможни неща, да няма сблъсък на идеи и критерии… Да имам пълна свобода е безценно! Държа да отбележа, че свободата е и отговорността да понасяш както успехите, така и евентуалните провали, без да има с кого да се оправдаеш и кого да обвиниш за тях…
С какво се отличава издателство „Давид“ от други издателства, които печатат книги за деца?
Има огромна разлика между това „да печаташ“ и да „създаваш“ книги за деца. Издателство „Давид“ всъщност е много различно издателство. Отличава се с това, че е фокусирано върху авторските ми книги. Отличава се с това, че не допуска компромисни издания, само защото това се търси в момента и би довело до бързи продажби. Отличава се и с това, че всеки детайл в книгите е на мястото си. Но основното, което го отличава, е отношението към книгите за деца изобщо. За мен детската книга трябва да събужда емоции – тогава оживява напълно. За добрата книга само думи и картинки далеч не са достатъчни. Приемам издателството, което създадох и ръководя, като тих творчески оазис, като лично пространство, като галерия за душата. Със сигурност не е традиционното издателство и много държа да остане такова – тихо, ненатрапчиво, предлагащо докосващи, качествени книги, създадени с безкрайно уважение към децата и техните родители.
Как съчетавате триединството при издаването на една детска книга – дух, тяло, стока? С коя част от това триединство не правите компромиси?
След 7 години в издателския бранш все още не мога да погледна на книгите като на стока. Отнасям се към тях като към произведения на изкуството. Разбира се, за масовия потребител те са стока. Но за мен са жива емоция. Те са една от причините да се чувствам добре всеки ден. Те са голямата ми любов. С книгите не правя компромиси. Всяка една от тях преминава през сетивата ми. Обгрижвам ги, прегръщам ги, заспивам и се будя с тях. Просто ги обичам и вярвам (а и всеки ден се убеждавам), че това си личи.
Каква книга за деца не бихте издали никога?
Не бих издала книга, в която лично не съм убедена, че има смисъл от нея. Не бих издала книга, в която някой от елементите е за сметка на друг… Не бих издала книга, която не събужда в мен чувство – тъга, смях, нещо повече от подредени думи…
Не бих издала книга, подобна на вече съществуваща, нито книга с глуповата история, като хиляди други. Не бих издала кич. Не бих издала аматьорско изпълнение. Не бих издала книга, генерирана от изкуствен интелект – това е липса на себеуважение най-напред. Не бих издала доста от книгите, които излизат напоследък на нашия пазар…
Това, че една книга се купува заради добър маркетинг, не я прави стойностна… Това е и причината да не ползвам друга реклама, освен най-честната според мен – тази „от уста на уста“ – хората сами си ги препоръчват едни на други, което ме радва безкрайно и ме кара да се чувствам спокойна, а не да мисля стратегии как да пробутам нещо на някого.
Книгите, предназначени за деца, се купуват все пак от възрастни. Имате ли наблюдения с какви предпочитания се отличават днешните родители в сравнение с предишните поколения?
Общувам с родители ежедневно – пишат ми, споделят впечатления, изпращат ми снимки и видеа на децата с книгите, а по време на изложенията разговаряме на живо. Все повече от съвременните родители обръщат особено внимание на книгите, които купуват за децата си. Естетиката е субективно нещо, факт, но все пак забелязвам, че родителите масово се насочват към стойностни книги. Все повече родители проумяват, че не количеството, а качеството работи за тях и децата им.
Какви нови тенденции виждате в детската литература в България и по света?
Тенденции има всякакви. Разбира се, следя ги доколкото мога, интересно ми е, но не съм от хората, които биха направили рязък завой заради нова тенденция. За мен е важно творецът да е искрен, да изразява себе си по естествен начин, а не да се нагажда спрямо ситуацията и модата. Вярвам, че само така крайният резултат има автентичност, която хората неминуемо забелязват. Тенденциите са важни, но смятам, че мярката е по-важна. Ако нещо не е оправдано да присъства в книгата, но е там само защото е модерно, това винаги си личи. В книгите с илюстрации взаимодействието между автор и илюстратор е изключително важно. В моя случай, предвид, че съм и двете, авторът и илюстраторът говорят на един език и се допълват взаимно.
За ситуацията в България какво да кажа… Издателства за детски книги никнат постоянно, разбира се, не всички оцеляват, но имам чувството, че в последните години е някаква мода. Пазарът е пренаситен и за съжаление, далеч не всичко е качествено, което прави изборът на хората по-труден. В крайна сметка всеки има право да си вярва. Дали тази увереност ще има устойчивост, времето ще покаже и ще отсее.
Каква е Вашата мечта или най-голямата Ви цел като илюстратор, автор и издател на детска литература?
Мечтата съм я сбъднала – да правя това, което обичам, по начина, по който искам. Нямам амбиции да покорявам пазари, да добивам известност, да печеля награди. Не го правя, за да се доказвам пред някого. Правя го просто защото ми доставя удоволствие. Мисля си, че ако ми костваше усилия да убеждавам хората да купуват книгите ми, под каквато и да било форма, отдавна щях да съм се отказала.
Не искам да ги превръщам в ширпотреба, не искам да надничат от всяка витрина – точно обратното – бих искала книгите ми да достигат сами до своите хора, да се избират, защото се харесват, а не защото ги давя в реклами из социалните мрежи.
На интернет страницата на издателство „Давид“ пише, че издателството Ви е „история за най-голямото вълшебство – любовта…“ и че „Давид“ всъщност са книгите за обичане. Имате ли усещането, че любовта Ви е споделена, оценена и реална?
Да, вълшебство е любовта, във всичките й форми. Всичко, сътворено с любов, добива друга плътност и контури. Мотото на издателството съвсем не е случайно – „Книги за обичане“. Във всяко от заглавията обичта съществува под една или друга форма. Отделно от това вярвам, че достигнали до хората, книгите, които създавам, ще бъдат обичани. И те са – какво по-голямо щастие и награда за един автор!
Разговора води ЛИДИЯ ВЛАСОВА
