Дарин Тенев
Наскоро (27 октомври 2025 г.) издателство „Рива“ пусна на книжния пазар второ издание на „Изчезналата Албертин“, предпоследния том от голямата творба на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Не е ясно защо „Рива“ издава точно тази част от творбата, но издателството е заявило интереса си към големия писател още през 2008 г., когато публикува прекрасната биография на Пруст, написана от Жан-Ив Тадие[1], който е един от най-важните изследователи на френския писател и редактор на „По следите на изгубеното време“ в престижната поредица на Плеядите. От друга страна, „Изчезналата Албертин“ беше най-трудно откриваемият от всичките томове при първото издаване на превода от „Панорама плюс“. Публикуван през 2009 г., неговият тираж е бил толкова малък, че книгата е била практически недостъпна освен за изключително кратък прозорец от време и само в малък брой книжарници от вида на „Български книжици“ в София.
Преводачка е Мария Георгиева, която от началото на 1990-те години поема задачата да преведе всички томове след втория, като двете части на „Обществото на Германт“ излизат съответно през 1992 и 1993 във „Фама“, а след 2002 г. с първата част на „Содом и Гомор“ поредицата продължава да излиза в „Панорама плюс“. Усилието на Мария Георгиева заслужава похвала и след излизането на последната част, „Възвърнатото време“, през 2012 г. няколко критици пишат възторжени рецензии за делото й. Самата Мария Георгиева и след това продължава да превежда Пруст, като през същата 2012 г. се появява на български и „Жан Сантьой“, посмъртно издаден роман от над 700 страници, който изследователите четат като първи ръкопис – подготовка на „По следите…“. Тук няма да обсъждам изобщо качеството на превода й, не там е проблемът.
Дали защото „Изчезналата Албертин“ е най-трудно откриваемата част, или защото критиците не са споменали нищо конкретно и не са предупредили, от „Рива“ сега преиздават превода без никакви промени, следвайки плътно изданието на „Панорама плюс“. И повтарят нещо скандално.
За какво става дума? Още в изданието на „Панорама плюс“ всъщност от текста на „Изчезналата Албертин“ липсват големи части. Толкова големи, че няма да е грешка да се каже, че три пети – повече от половината – от книгата я няма! Не става дума за малък пропуск, какъвто би бил отсъствието на началните десетина реда. Началните десетина реда действително липсват в превода, но изглежда само като подготовка за това, което следва (или по-скоро не следва, защото го няма).
Както посочва Жан-Ив Тадие, „Изчезналата Албертин“ е мислено от Пруст не като самостоятелен том, а като оформящ диптих с „Пленницата“, без да има подчертано разделение между тях. „Така Изчезналата Албертин ще се навърже естествено към последното изречение на Пленницата“[2]. В края на „Пленницата“ Франсоаз, прислужницата на Марсел, му съобщава, че Албертин е заминала. И „Изчезналата Албертин“ започва с цитат на фразата на прислужницата, придружен от удивителна, след което Марсел си казва, че страданието ни учи повече на психология отколкото науката психология. Това го няма в българския превод, който започва дори по-рязко, подемащ текста насред абзаца на Пруст.
Но това би било нещо дребно. Сходен пропуск има и на други места, например във „Възвърнатото време“ малко преди да започне важният епизод с преоткритото време, е изпуснат един абзац дълъг около страница.[3]
Не става дума само за това в превода на „Изчезналата Албертин“. Текстът на тази предпоследна част на романа, за разлика от „Пленницата“ е разделен на глави. Състои се от четири глави с неравномерна дължина. На български има само две глави. Но това дори не са последователни глави. Преведени са първа и трета глава. Втората глава и четвъртата глава са изцяло отрязани. Нещо повече. Дори преведените глави са осакатени. От първата глава липсва втората половина[4]. Третата глава, където е връщането във Венеция, също не е пощадена, като на три пъти са пропускани пасажи с дължина между две и шест страници.[5] Вследствие на тези изрязвания дори преведените части от третата глава остават неразбираеми. Най-показателен е примерът с писмото, което Марсел обсъжда в края на третата глава.[6] Марсел споменава две писма, но в българския текст е пристигнало само едно и когато героят коментира другото, българският читател съвсем няма как да разбере за какво говори.
Когато открих липсите преди години, се запитах дали проблемът не идва от френското издание, с което работя, и прегледах две други критически издания. Проблемът не идва от френското издание. А сега проблемът е повторен. Книгата на „Панорама плюс“ не посочва редактор; „Рива“ посочват като редактор Лилия Добрева. Не е ли забелязала редакторката, че нещо не е както трябва?
Трудно може да бъде обяснен такъв пропуск – или по-точно такава редица от пропуски. Към тях следва да се добави, че още в изданието на „Панорама плюс“ има нещо, което прави силно впечатление, а именно липсата на преводачески бележки. Това не би било забелязано, ако във всички други томове, преведени от Мария Георгиева, нямаше огромен брой бележки. Бележките на преводачката към някои от частите надхвърлят четиридесет страници. Те не просто показват ерудиция, а са и изключително полезни, ориентират читателя, проследяват неясни препратки. Но в „Изчезналата Албертин“ няма никакви бележки, абсолютно никакви. Най-малкото това би трябвало да привлече редакторското внимание.
Може ли да се нарече превод на едно произведение книга, която изрязва непоследователно повече от половината произведение? Трудно може да бъдат обяснени липсите, пропускането на големи части. Но защо това скандално издание се преиздава, без промени, в същия вид, със същите скандални липси? Повторението на грешката е нейно нормализиране, нормализиране на небрежно отношение към творбата, превода, редакцията и издателската дейност.
Марсел Пруст, „Изчезналата Албертин“, прев. Мария Георгиева, изд. „Рива“, С., 2025 (второ издание)
[1] Жан-Ив Тедие, Марсел Пруст. Биография, прев. Толя Радева, София: Рива, 2008.
[2] Пак там, с. 673.
[3] Марсел Пруст, Възвърнатото време, прев. Мария Георгиева, София: Панорама плюс, 2012, с. 233; Marcel Proust, À la recherche du temps perdu, texte établi sous la direction de Jean-Yves Tadié, Gallimard, “Quatro”, 1999, pp. 2258-2259.
[4] В цитираното френско издание това са рр. 1969-2024 за втората половина на първа глава, рр. 2024-2074 за втората глава, рр. 2100-2128 за четвърта глава.
[5] Пасажите са на с. 112-114 в изданието на „Панорама плюс“ (Марсел Пруст, Изчездналата Албертин, прев. Мария Георгиева, София: Панорама плюс, 2009) и на страници 131-133 в изданието на „Рива“. Във френското издание липсващите страници са съотв. рр. 2086-2091, 2091-2094, 2094-2095. Липсват и няколко реда от р. 2095 в абзаца, започващ с „Бях поел из някакъв лабиринт от тесни улички…“ (с. 114 от изданието на „Панорама плюс“ и с. 133 от изданието на „Рива“.
[6] С. 120-121 от изданието на „Панорама плюс“ и с. 140-142 от изданието на „Рива“.
