Йордан Янков
„Извън обхват” е от онези книги, които не бързат никъде и в това е една от най-големите й сили. В свят, привикнал към бързи обрати и мигновено разрешаване на конфликти, романът на Евгени Черепов предлага нещо съвсем различно: съзерцание, тишина, забавяне. Сюжетът започва от изолирана хижа в планината, наречена „Светлина”, където обичайните канали за комуникация – интернет, телефони, дори електричество – престават да функционират. Това извежда героите извън технологичния ритъм на съвремието и ги поставя в ситуация, която изисква едно просто, но дълбоко упражнение – да бъдат тук и сега.
Липсата на връзка със света отвън не означава липса на съдържание. Напротив, в тази привидна тишина започват да говорят вътрешните гласове на десетки герои, всеки с уникална биография, мислене и вътрешни противоречия. Черепов изгражда широка палитра от персонажи от възрастни хора, чийто живот се простира назад през комунистическото време, до млади хора, израснали в ерата на социалните мрежи. Между тях има запалянковци, деца, двойка мълчаливи особняци, емигранти и онези, които са останали в България. Всеки от тях носи със себе си свят, не идеологически, а личен, емоционален, социално обусловен. Романът е изграден от множество гледни точки, като нито една не доминира над останалите. В този смисъл няма ясно изразен главен герой, по-скоро има общо съществуване на различни животи, всеки със своите травми, очаквания и неразрешени въпроси. Усеща се и влиянието на литературната класика с автори като Томас Ман и Достоевски.
„Извън обхват” не търси драматични развития. Няма престрелки, няма шокиращи обрати, няма спасител в последния момент. Въпреки това книгата създава напрежение, което не идва от външни действия, а от вътрешната драма на героите. Тези драми се разгръщат бавно, почти незабележимо, но са дълбоки и истински. Преплитането им създава усещане за обща емоционална тъкан. Черепов използва хижата като микромодел на обществото такова, каквото е било, каквото е сега и каквото би могло да бъде. В рамките на няколко дни героите са принудени да преговарят с миналото си, с чуждото мнение, с личните си предразсъдъци. В този процес романът разглежда напреженията между поколенията, между различни политически убеждения, между реалностите на емиграцията и оставането, между аналоговото и дигиталното детство. Един от най-забележимите аспекти на книгата е нейната емпатия. Авторът не съди нито един от героите си – всички са представени с разбиране, с внимание към онова, което ги е формирало. Това прави възможно читателят да се разпознае в най-неочакваните образи – и това е една от невидимите стойности на романа.
Въпреки сериозните теми, текстът не е лишен от лекота. Фин хумор прониква през много от сцените, без да подкопава дълбочината им. Това придава на романа особен ритъм, едновременно интелигентен и достъпен, спокоен, но и жив. Макар и фикционална, историята оставя усещането, че „можеше да се случи”. Не защото е реалистична в детайла, а защото психологическите й механизми са убедителни. Всеки герой говори от мястото на собствения си опит, оформен от обществото, в което е израснал. В този смисъл „Извън обхват” е не просто роман за група хора, останали без връзка в планината, а роман за нашата неспособност или забрава да общуваме извън обхвата на познатото, на удобното, на автоматичните реакции.
В заключение „Извън обхват” е книга, която изисква търпение, но го възнаграждава. В свят, който настоява за бързо съдържание и лесни истини, този роман предлага нещо по-рядко, време за размисъл, пространство за съчувствие и тиха надежда, че дори много различни хора могат да намерят общ език. Не чрез героизъм, а чрез присъствие. Не чрез действия, а чрез разбиране.
Евгени Черепов, „Извън обхват“, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2024
