Разговор с Гергана Гълъбова
Бихте ли очертали какви са съвременните предизвикателства пред българистиката в контекста на хуманитаристиката през XXI век?
Може би е редно да отбележим демографския спад, ограничените ресурси за научни изследвания и намаляващия интерес сред младите хора. Една от съвременните тенденции сред младите е засиленото използване на английски, както при четене, така и в ежедневната комуникация, което поставя българския език на по-заден план за много от тях. Разбира се, към това може да добавим фактът, че учебният план по литература и български език в училище често не се актуализира достатъчно и не успява да се адаптира към нуждите и интересите на съвременните ученици.
Съблазнителни ли са българският език и българската култура за чуждестранните младежи с оглед на възможните перспективи за професионална
реализация след завършването им?
Макар българският език да представлява интерес за чуждестранни младежи, които имат специален интерес към лингвистика, превод, изследвания на източноевропейските култури или работа с текстове, възможностите за професионална реализация остават ограничени и пазарът е силно нишов. България не развива последователна и стабилна културна политика, което е сериозно предизвикателство за утвърждаването на българистиката навън. Финансирането за превод на българска литература е ограничено, а подкрепата за излизане на български автори и теми на световния пазар не е достатъчна – има случаи на орязано финансиране точно в моментите, когато международният интерес към българска литература е засилен. Тези фактори затрудняват устойчивото развитие на българистиката и я правят по-малко атрактивна за чужденци, които биха искали да я изберат като професионална сфера.
Какво трябва да знае съвременният българист, за да се ориентира в днешната българска култура, литература, контекст и актуални дебати? Достатъчно ли е да говори добре книжовен български език?
Разбира се, че владеенето на книжовен български е основа, но няма как да е достатъчно – необходимо е да се познава и живият, говорим език. Съвременният българист трябва да има широка културна, историческа и социална информираност за процесите в България, разбиране на съвременните литературни тенденции и др.п.
Хубавото е, че имаме възможности, специално за чуждестранните българисти, да участват в университетски програми, творчески резиденции и обменни инициативи, които дават възможност за потапяне в автентичната езикова и културна реалност. Познавам преводачи, които са били в България по програма „Еразъм+“, по повод магистратурата „Преводач-редактор“, за творческа резиденция към Къщата за литература и превод. Много е хубаво, че редица културни събития се провеждат в хибриден формат, което ги прави по-достъпни.
Въпросите зададе МАРИЯ КАЛИНОВА
