Разговор с художничката Капка Кънева за първата й авторска книга за деца
Госпожо Кънева, в близките дни предстои появата на първата Ви книга за деца, в която сте автор и на текста, и на илюстрациите. Разкажете малко повече за това как сe появи идеята за тази книга и как я създадохте?
„Вълшебното грозде“ зрее вече близо десетилетие. Написах приказката за забавление на петгодишната ми тогава дъщеря в един летен следобед на далечната 2017 г., мечтаейки си да илюстрирам сюжета с радост, любов и лекота с техниката на хартиената скулптура, която тъкмо усещах, че съм започнала да овладявам. Работех по илюстрациите на „Съвет към малките момичета“ за издателство „Лист“, давах си сметка, че правя точно това, което обичам най-много и всеки ден ми беше творчески по-смислен и щастлив от предишния. Предложих текста на главната редакторка на „Лист“ Гергана Димитрова, която го редактира и изрази готовност да го издаде.
Започвах работа по илюстрациите на два-три (всъщност май общо точно пет) пъти и все изникваше нещо важно или спешно, заради което я прекъсвах, а впоследствие направеното все не ми се струваше достатъчно добро и го изоставях.
Постепенно хартиената скулптура престана да ми е толкова сладка и дори в някакъв смисъл ми опротивя. Дойде ковид пандемията. Започнах да осмислям дните си с „пространствата на сенките“ (които ЛВ представи през 2021 г.), целият ни живот излезе от релси, не ми се работеше в сферата на книгоиздаването и взех да се съмнявам, че изобщо някога ще илюстрирам книгата си. А и междувременно вече бях вградила не една от мечтаните за нея визии в други книги…
Промених заглавието. После и финала (на два пъти). Текстът ми се сдоби с превод на френски, а аз – с договор и краен срок. Само илюстрациите никакви ги нямаше.
Изведнъж в началото на това лято събитията поеха по някакъв свой, неочакван от мен път. Започна отново да ми се работи по авторския ми проект. С хартия, но с повече предизвикателства в осветлението. За около седмица направих една трета от илюстрациите и инициалните букви. Дълго се старах да съвместявам работата по книгата с всичката си друга работа, после взех да отказвам нови поръчки, а накрая не успях да доведа до финал и някои вече поети. Защото наистина почувствах силно желание да завърша започнатото преди много години и продължено чак сега, но с толкова любов.
Книгата излиза едновременно у нас и във Франция. Как стана това?
На френски „Вълшебното грозде“ ще се появи с логото на Éditions Élitchka. Мотор и сърце на издателството е преводачката Елица Димитрова. С Елица се срещнахме няколко години преди да напиша текста, когато издателството тъкмо правеше своите първи стъпки, а моята илюстрация беше все още в плен на колажната техника. Тя ми предложи да направим нещо заедно, приех с вълнение и желание, но на този етап все още нямахме конкретен текст предвид. В по-ново време, но също достатъчно отдавна, Елица ме попита, дали случайно нямам свой авторски проект, който да й предложа, и след като получи ръкописа, препоръча няколко особено уместни промени в общия сюжет. Когато работата ми по илюстрациите напредна, изразих пред колегите от „Лист“ готовността си да финализираме започнатото. За моя радост, те също откликнаха.
Като художник се изразявате чрез образи, но тук сте и автор на текста. Каква е разликата между това да обличате идеите и хрумванията си в образи и да ги изразявате с думи? И по-лесно или по-трудно е да се илюстрира собствен текст?
За мен работата по чужд текст, който харесвам и от който се провокирам творчески, е песен. Пълната свобода при създаването на „Вълшебното грозде“ сякаш направи задачата ми по-трудна, най-малкото защото отговорността за всичко стана единствено моя и нямах творчески партньор, съавтор, съучастник, ако щете. Струва ми се, че именно затова задържах финализирането на проекта толкова дълго – имах нужда да почувствам текста едва ли не чужд, за да го преживея отново, вече „само“ като художник.
Илюстрациите Ви са много разпознаваеми, почеркът Ви на художник е ясно отличим. Вече заговорихте за техниките, които сте използвала във „Вълшебното грозде“ – експериментирахте ли с нещо ново при илюстрирането й?
За мен илюстрациите към „Вълшебното грозде“ са различни от всички детски илюстрации, които съм правила досега, най-малкото защото се появиха след продължителни и много задълбочени експерименти с възможностите на осветлението. През годините от пандемията насам работата ми за книжния пазар отстъпи място, а и време на опити за заснемане на практически неизброимите светлинни състояния на голямоформатни авторски арт книги от хартия и метал. Комбинирах ефекта от употребата на сценични прожектори с различен цвят и цветна температура, обикновени еднодиодни лампи и дори с джобни фенерчета, за да трансформирам до неочаквана за самата мен степен пластичните обекти, ажурни структури и пространства, които създавам. Наученото през тези години приложих върху илюстрациите в това издание, за което се спрях отново на хартията като пластичен материал, но разчитах на светлината за постигането на необходимата ми вълшебна атмосфера в много по-пълна и осъзната степен.
Както загатнах по-горе, преди да имам файлове, подготвени за печат, преминах през няколко начина, по които книгата ми можеше да изглежда. Няма как да бъда сигурна, че някой от тях нямаше да е по-съответен или по-добър за нея. Със сигурност зная обаче, че нямаше друг момент в досегашния ми живот, в който аз да можех да си позволя да й се отдам изцяло и в този смисъл, що се отнася до мен като художник, „Вълшебното грозде“ би могла да изглежда само така, както предстои да я видят читателите.
На пръв поглед книгата Ви има приказен сюжет, но всъщност и характерите на героите, и случващото се с тях доста се разминават с познатото от приказките. Какви са посланията, които искате да отправите с тази книга към децата, които ще я прочетат?
Искрено се надявам, че за прочелите книгата няма да бъде необходимо допълнително да формулирам посланията на текста си. Бих била щастлива, ако думите и изображенията ми успеят да зарадват някого. Надявам се „Вълшебното грозде“ да разсмее поне едно дете… или пък някого от възрастните му. И да припомни на всички защо е важно да мием зъбите си редовно.
Колкото до персонажите и техните характери, а и цялата канава на историята – те също се развиваха заедно с мен и илюстраторските ми похвати. И вероятно неслучайно ще се появят точно сега, когато вече имам и аз самата различно отношение към доброто и злото, любовта, мъдростта, чувството за мярка и копнежа по силата на младостта.
Заради работата си като илюстратор познавате добре детската литература – и българската, и преводната. Кои са най-видимите актуални тенденции в детската литература днес?
Струва ми се, че съвременната литература диференцира все по-малко теми като недвусмислено детски. Бих казала, че все по-рядко се „снизхожда“ към децата като към не съвсем зрели и по-малко разбиращи читатели. Обратно на това, съвременният писател сякаш говори и на най-малките с уважение, зачита чувствата им и с готовност навлиза откровено и с емпатия в „трудни“ теми дори когато текстът е категорично развлекателен, весел, дори смешен.
Известно е, че има изключително добри български автори на детски книги – в миналото и днес. Участвали сте като илюстратор в много изложения на детска литература по света – как е приемана българската литература от чуждите издатели и читатели, добре ли е позната?
През последната година получих неочаквано признание – бях поканена от организаторите на панаира на детската книга в Болоня като ментор във формата Illustrators Survival Corner. Задачата ми беше да коментирам портфолиата с произведения на млади бъдещи колеги от цял свят. Форматът е част от най-старото и представително книжно събитие в Европа, посветено на детската литература. Изпитах истинска гордост от прекрасното представяне на българските автори и илюстратори в пространството на щанда на Асоциация „Култура и книжовност“, проектиран от художниците Свобода Цекова и Антон Стайков – вероятно най-стилната национална селекция, в която са били показвани и мои книжни творби.
Колегите, с които се срещнах в Болоня и младежите, чиято работа консултирах, ми се видяха много информирани и с отношение. Наред с това си дадох сметка колко раним, уязвим и несигурен би могъл да бъде човек, когато за пръв път показва пред колегията това, което е създал със сърцето си и колко е важно критиката да бъде по-разбираща и по-малко сурова. Нещо, което като преподавател ми се случва понякога да забравям.
С първата си книга се обръщате към детската аудитория. Кои според Вас са успешните пътища да привлечем децата към книгите и да задържим вниманието им към тях, докато порастват?
Всъщност „Вълшебното грозде“ не е първата ми книга. Автор съм на серия научни публикации, посветени на детското визуално възприятие в контекста на детската пространствена книга и пластичните игрови конструкции, които предполагат четене. Публикуваното през 2014 г. от издателство „Панорама“ изследване „Играта като книга“ обобщава усвоеното по време на докторантурата ми, написана в Националната художествена академия под научното ръководство на доц. д-р Регина Далкалъчева и до голяма степен предлага набор от отговори на този иначе доста обширен въпрос.
Казано накратко – за мен ключът към превръщането на децата от участници в игра в читатели минава през играта и осмислянето на книгата като пространство за общуване и срещи. През съвместното четене, което освен всичко друго има силата да допринесе извънредно много за утвърждаването и развиването на близостта между децата и техните родители – факт, в който се убедих, отглеждайки своето собствено дете.
Преди три години, подготвяйки доцентурата си в НХА, публикувах и авторски коментиран албум, представящ работата ми с хартия и осветление от последните близо 20 години. В този смисъл по-правилно ще е да се каже, че съм дебютант само колкото се отнася до детската литература. Дали ще си позволя отново да адресирам пряко децата посредством творчеството си и като автор на текста, и на самата мен тепърва ми предстои да разбера.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
