1. Кои са според вас театралните събития на 2025?
2. Кои са според вас театралните антисъбития на 2025?
3. Какво бихте пожелали на театъра през 2026?
Асен Терзиев, театровед, театрален изследовател и критик
1. Макар през изминалата година да гледах и добри български спектакли, не бих определил нито един от тях като нещо изключително. За мен театралните събития бяха основно гостуващите спектакли, включени в рамките на международните фестивали у нас. Ще откроя 2 заглавия, които за мен демонстрираха художествената мощ на съвременния театър. Покъртителният модерен прочит на „Едип цар“ на Софокъл от режисьора Деклан Донелан с трупата на театъра в Крайова, Румъния (МТФ „Варненско лято“ и Световен театър в София/Сцена без граници) показа, че и най-древните ни страхове и желания никога не умират наистина, а утопичната и силно емоционална театрална приказка „Разстоянието“ на режисьора и автор Тиаго Родригес („Сцена на кръстопът“ – Пловдив) показа, че и от театралната сцена можем да надникнем в бъдещето като във фантастичен филм.
2. Пошлостта и булевардната естетика, шестващи по много от сцените на държавните театри в страната, които имат претенции да са културни институции.
3. Вярна самопреценка, съзнание за отговорност към културата и разбира се, вдъхновение.
Николай Йорданов, театровед, театрален изследовател и критик
1. Бих откроил спектакъла на Народния театър „Хеда Габлер“, адаптация върху Ибсеновата пиеса, поставена от Тимофей Кулябин. Намирам, че в нея има оригинално режисьорско мислене, добра актьорска игра и най-вече желание да се говори за днешния ден чрез големите класически текстове. Други спектакли, които мисля, че показаха високо художествено ниво, бяха гостувалите във Варна и в София румънски постановки – „Едип цар“ по Софокъл на режисьора Деклан Донелан и „Орачът и смъртта“ от Йоханес фон Тепл с режисьор Силвиу Пуркарете. Бях буквално очарован и от гостувалия в Пловдив спектакъл на Тиаго Родригес „Разстоянието“. Ето такъв театър ми се иска да има повече по българските сцени.
2. Всъщност проблем е, че много от българските постановки попадат не в графата „антисъбития“, а в междинната зона на средно добрите спектакли, които дори и да вършат своята работа в даден момент, няма как да бъдат запомнени като събития след тяхното изиграване.
Искам да подчертая и една негативна за мен тенденция в лансираните програми за подкрепа на проекти в областта на сценичните изкуства, която подменя художествената креативност със социални, образователни, екологични и т.н. приоритети. Т.е. на тези приоритети не се гледа като на добавена стойност към художествения резултат, а като на основни критерии за успех.
3. В последните години винаги повтарям, че трябва да се промени системата на финансиране на държавните театри (които представляват гръбнака на театралната ни система) и да не се гони преимуществено комерсиалният ефект от тяхната дейност. Бих пожелал да има повече ресурс и за независимите проекти, както впрочем и за фестивалите, където през изминалата година бяха показани посочените по-горе от мен театрални събития за сезона.
Зорница Каменова, театровед, театрален критик, преподавател
1. От българските спектакли най-силно бях впечатлена от моноспектакъла на Димитър Ангелов „Докато смъртта ме раздели“, с премиера в Театър 199. Много добро съчетание на силна драматургия с умна режисура и ярко актьорско присъствие. Другото представление, което бих отличила е „Вирхова приказка“ на Ростислав Георгиев, представено на „Малък сезон“, а вече в репертоара на Театрална работилница „Сфумато“ заради смелата режисьорска позиция и мощната театралност. От чуждестранните събития интерес за мен представляваше международната програма на фестивала „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив, която демонстрира способността на кукления театър да рефлектира върху сериозни актуални теми като войната, бежанските потоци, медийните манипулации, персоналните травми, а същевременно доказа, че той е живо изкуство, изследващо собствените си естетически граници.
2. Неспособността на националните културни институции и фондове да функционират правилно поради неадекватно управление, което оказва влияние върху целия сектор.
3. Да не губи силата си да бъде търсещ, смел, въздействащ, предизвикателен, въпреки всичко.
Албена Тагарева, театровед, театрален изследовател и критик
1. За поредна година е трудно да се откроят някакви конкретни и безспорни театрални събития, които да предизвикват интереса както на критиката, така и на публиката.
Бих откроила една посока в развитието на българския театър, а именно стремежа към международни сътрудничества и копродукции. Благодарение на едно такова партньорство в Пловдив гостува спектакъла „Разстоянието“ на режисьора Тиаго Родригеш, който в момента покорява не само европейските, но и световните сцени.
2. Липсата на театрални събития е пряко свързана с изобилието от антисъбития не само през настоящата 2025 г. И тук визирам не само хроничното недофинансиране на културата и в частност театъра, а крещящата липса на каквато и да е визия, политика, стратегия за развитието на културата и изкуствата. Настоящото управление на Министерството на културата със своето бездействие и отсъствие от културния живот допринесе тази липса да стане все по-очевидна и все по-трудно да бъде преодолявана. Но ако може да се обобщи антисъбитието на 2025 г., то определено се нарича Национален план за възстановяване и устойчивост в областта на културата. И буквално провалената възможност за постигане на устойчивост в тази сфера. Вместо това десетки културни организации са заплашени от фактически фалит само заради това, че са реализирали или реализират своите проекти. Проекти, от които именно би следвало да очакваме да бъдат част от театралните събития през годината.
3. Да не се страхува. Силно и категорично да се противопоставя на несправедливостите.
Ангелина Георгиева, театрален и танцов критик, преподавател
1. Моят радар отчита сравнително равна театрална година, в която изпъкват някои по-амбициозни продукции (напр. „Хеда Габлер“ с реж. Т. Кулябин в Народния театър, „Великият Гетсби“ с реж. Е. Йовчева в Младежкия театър и др.), които обаче не постигат убедително единно цяло. Личните ми фаворити са „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ с автор и режисьор Иван Пантелеев на сцената на Народния театър – представление, състоящо се като дискусия за въздействието на технологиите върху живота в духа на немския дискурсивен театър, в който актьорите присъстват с премерена игрова дистанцираност и рефлексивност. Отново от афиша на Народния театър бих откроила оригиналния спектакъл инсталация „Там“ по идея и хореография на Деян Георгиев – той сякаш изговаря вътрешното преживяване на съвременния свят, в който „няма сигурно място“, а все повече имаме потребност от него. В независимата сцена също имаше няколко силни премиери, които пряко се ангажират с днешната действителност – като манифестният музикално-театрален пънк пърформанс „raw confessional poetry“ на Галина Борисова и „Тела на властта“ на Ива Свещарова и Вили Прагер. Мощно отзвучаха и няколко международни гостувания като „Едип цар“ на Деклан Донелан и Ник Ормерод (театър „Марин Сореску“ – Крайова, Румъния), който порази със способността на режисьора и актьорите да доближат античната трагедия до съвременния човек, както и „Разстоянието“ с режисьор Тиаго Родригес (продуцент Авиньонският театрален фестивал), който концентрира страховете ни за бъдещето.
Събитие е и протестната вълна срещу Министерството на културата и инициирането от страна на професионални организации на крайно необходими дебати за устойчиво развитие на сценичните изкуства.
2. Неуспешното управление на Национален фонд „Култура“, което блокира дейността и изправя пред фалит десетки организации. Влошаване на качеството на актьорската игра, която доминиращо оставя впечатление за неорганична външна форма и неясно изричане (обикновено с подсилена интонация) на неосмислен текст, с ненамерен театрален подход, – процес, който се наблюдава от години и тук режисурата, разбира се, е съучастник.
3. Визия за негова цялостна реформа и политици, експерти и театрални директори, които могат да я проведат качествено и в полза на неговото художествено, институционално и кадрово развитие, за да отстоява значимостта си за обществото.
Михаил Тазев, театровед, театрален критик
1. Затруднявам се в посочването на театрално събитие, което ярко се е отличило през изминалата 2025 г. В периода се случиха множество премиерни заглавия, някои от които добре познати и неведнъж реализирани. Театралните събития на 2025 г. по-скоро се състоят в смелостта на сцената да допусне осъществяването на по-творческо провокативни проекти и предизвикателства. Такъв тип проект е представлението по романа на Франсис Скот Фицджералд „Великият Гетсби“ (Младежки театър „Николай Бинев“). Това се усеща и в размаха на режисьорската и актьорската работа в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ (Народен театър „Иван Вазов“). И въпреки това 2025 г. не се отличи със свой театрален диамант. Това, което безспорно можем да наречем събитието на годината, е гостуването на съвременния австралийски драматург Джоана-Мъри Смит в България и новоиздаденият сборник с нейни пиеси от Младежкия театър. Един своеобразен прозорец за нова чуждестранна драматургия, който се надявам не просто да остане като събитието на годината, а да се превърне в практика.
2. Няколко неща, които не са новопоявили се за 2025, но проблемността им нараства и се превръща във все по-заплашителен и труден за разрешаване проблем. Тоталната непонятност и липса на политика по отношение на развитие на нови публики от страна на театрите. Липсата на каквато и да е структура и стабилност в независимия сектор. Липсата на какъвто и да е опит в посока на популяризиране и насърчаване в развитието на аудиториите от читатели на културно съдържание.
3. Всяко едно парче, всеки един механизъм от конструкцията на театралния процес да опита да работи с размаха и смелостта, които имахме възможността да наблюдаваме в “La Distance” на Тиаго Родригес.
Деница Езекиева, театровед, театрален критик
1. Отсъствието на голямо, с развити в мащаб художествени качества събитие е вид събитие. Възможността в България да гостуват и да работят имена от международните сцени също е вид събитие. Въпреки лошото управление и липсата на естетически стимули има заявка, че от тъмното на сцената ще се появят нови имена. Тук изброявам онези, в които искрено вярвам – Ростислав Георгиев, Бюрхан Керим, Рафаел Бижев, Деян Ангелов, Мария Генова, Стефани Христова, Николай Йорданов, Марион Дърова, Зафир Раджаб.
2. Това, че все още не можем да променим методиката за финансиране на сценичните изкуства дори не може да бъде обявена за антисъбитие. Антисъбитието лично за мен е „Стив Джобс и Бил Гейтс разговарят за бъдещето на информатиката“ в Народния театър „Иван Вазов“. Подобен прочит на съвремието е задължително да бъде авангарден, дори скандален, а не предвидим, старомоден и „вносен“ анализ на консуматорското общество.
3. Какво бихте пожелали на театъра през 2026? Да спре да бъде в ролята на догонващ обществените процеси у нас, а да се опитва да ги формира.
Милена Михайлова, театровед, театрален критик
1. Театралните събития на 2025 г. за мен са свързани със социално ангажирани и ангажиращи пиеси/спектакли, взиращи се в човека, разгръщащи важни за целия свят теми. Също и с постановки, в които и актьори, и зрители са въодушевени от шанса за взаимно създаване и обживяване на продукции по неочакван за конвенционалната българска сцена начин. Впечатлява спектакълът „Анна – непоправимата“ по пиесата на италианския писател, журналист и драматург Стефано Масини (поставя се за първи път в Източна Европа), посветен на 18 години от убийството на руската журналистка Анна Политковская, на младата режисьорка Надя Панчева в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ (продуцент: театроведът Кремена Димитрова). За изконната необходимост от свобода на словото и защитаване на истината на всяка цена, дори и с риск да те обявят за „враг на държавата“, даже и в XXI век, от сцената, но с човещина и сила на духа, с автентична ранимост и непримиримост прекрасната ни актриса Невена Калудова не само представя, а и „живее“ като винаги смелата Анна. Други стойностни и важни в посланията си пиеси/спектакли са на режисьора Йордан Славейков – „Прашка“ от Николай Коляда в I AM STUDIO (преведена от самия режисьор, продукция на фондация „Арт Офис“, участват Йордан Върбанов, Преслав Търпанов, Августина-Калина Петкова) и „Последна стъпка“ (по неколкократно преиздавания едноименен роман на Й. Славейков в Народен театър „Ив. Вазов“ с актьорите Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Йордан Върбанов). Запомнящи се са заради това, че са пиеси/спектакли-равносметка и взиране в раните човешки, в търсенето на човещина и обич въпреки всичко. А „незарасналите душевни рани“, тъгата, отчаянието са всъщност шанс за проглеждане в мрака, шанс за нов път напред и надежда. И сякаш задават така важния въпрос, особено в нетолерантното, много тревожно време, в което всички живеем: Какво се случва с човеците днес? Спектакълът-променада на Народен театър „Иван Вазов“ „Безкрайните сцени“ също е сред значимите през 2025 г. (режисьори/драматурзи: Мартина Новакова и Мигел Валентин, с участието на Валентин Ганев (глас), Михаил Петров, Гергана Змийчарова, Велислав Павлов, Параскева Джукелова, Павлин Петрунов, Валерия Георгиева/Антония Здравкова).
2. Прави впечатление, че повечето театрални премиери и през 2025 г. са по пиеси от чужди автори, което е добре за успешните сценични интерпретации, но не и за като цяло рядко наличната сред режисьорите ни нагласа за търсене на новаторски подходи и драматургия – и българска!?!, която би обогатила и извела на нови театрални пътища актьорите/режисьорите/публиката ни. Все повече преобладават забавните представления, комерсиално целящи единствено запълване на залите, а не търсене на дълбок смисъл в театъра, което продължава да си е антисъбитие и през 2025 г. Случиха се/случват се манипулативно изкривяващи политически акции по време на мирни граждански протести и през 2025 г. А като резултат: културата е в опасност! Бюджетът за 2026 г. пак се очертава да е безобразно нисък. И тук отново изпъква важността на правото на свобода на словото на всеки, но и важността на шанса за достойно съществуване в родната ни България. За това право трябва да се воюва всеки ден, не само на улицата, но и на сцената/в социално ангажирана нова драматургия.
3. На театъра ни през 2026 г. желая да е свободен от всякаква цензура, творците ни да са смели, активни в поставянето на спектакли в разнородни театрални естетики и подходи, в писането и откриването на пиеси, които да осмислят действителността ни, да провокират творчески и житейски кураж и сред актьорите/зрителите. Родното да е изведено като тревожна мисъл, защото е адски тревожно времето, в което живеем… Нека не се преструваме, че проблеми в България не съществуват! И нека има свобода… и вслушване – и в гласа на Театъра!!!
Ина Божидарова, театрален критик, драматург
1. От българските спектакли бих отбелязала присъствието на поетичната вълна с програмата „Незабрава“ на сцената на ТР „Сфумато“. Освен спектаклите на Маргарита Младенова по текстове на Цочо Бояджиев – „Носталгично дивертименто“ – и на Иван Добчев по текстове на Ани Илков – „Похищението на България“ – се появи и „Вирхова приказка“ на Ростислав Георгиев, спектакъл по поезията на култовата поетеса Мария Вирхов. И трите представления изследват поетичното през политическия, философския и житейския дискурс, за да го превърнат в наситено драматургично преживяване. Радвам се, че моноспектакълът на Димитър Ангелов „Докато смъртта ме раздели“ намери своето място на сцената на Театър 199. Силно бях впечатлена и от селекцията на Балканския театрален фестивал в Благоевград, който ни даде възможност да видим интересни спектакли от балканските ни съседи. Особено впечатление ми направи спектакълът „Евангелие по Достоевски“ на Йерней Лоренци, изграден по текстове на Достоевски, който за мен се превърна в събитие на 2025 г.
2. Невъзможността на театралните институти и независимата сцена да реализират своите проекти и намерения поради лошото управление на културата.
3. Дано твърдението, че в моменти на обществени кризи театърът ражда най-добрите си постижения, се потвърди и през следващата година. Желая му да бъде силен, търсещ и въздействащ за своята публика.
Анкетата подготви КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
