Как се роди идеята за създаването на групата „Споделяй какво четеш!“?
Моята мечта беше да инициирам група, в която всеки да може да изрази мнението си без страх да бъде обиждан, критикуван, атакуван лично на базата на неща, които нямат никакво отношение към обсъжданите книги, като профилна снимка, възраст, пол, професия и др. За да съществува активна група от съмишленици, основата е уважението към другия като към човешка личност и към мнението му. В повечето Фейсбук форуми именно уважението и възпитаното общуване ми се струваха най-дефицитни. Затова и когато изработих първите правила на читателски клуб „Споделяй какво четеш!“, в тях на първо място беше уважението, а и до ден днешен е така. Другата ключова дума е „споделянето“. То е много личен акт и предполага голямо доверие, затова може да стане само в атмосфера на взаимно зачитане. Много ми се искаше да инициирам дискурс, доминиран от взаимно уважение и като резултат усещане за доверие, така че да се осъществява непринудено споделяне на мнения: отзиви, препоръки, критики, а също и на книги между приятели, ако такава нужда изникне от само себе си.
Друга важна за мен цел беше да се реализира напълно независим форум, където да се публикува неконюнктурно мнение за книги. Не съм работила и не работя в издателство, изкарвам прехраната си по друг начин и затова съм чужда на реклама или критика, продиктувана от лични интереси. Никога не съм искала да промотирам себе се, а единствено да допринасям за каузата да се чете повече и по възможност по-качествена литература. Администрирането на независима читателска група е труден процес, който изисква много време, усилия и любов към литературата и хората. Когато дадена дейност се извършва pro bono без никакви лични мотиви и очаквания, смятам, че може да допринесе реална полза. В началото си признавам, че очаквах единствено уважение за тази си дейност, но бързо проумях, че нямам право и на такова очакване, тъй като изборът групата да е некомерсиална е изцяло моя отговорност. Много съм щастлива, че и другите администратори споделят тази идея за „социална благотворителност“ и екипът ни е толкова сплотен! Не сме спечелили нито един лев от тази група, нито пък престиж, но най-важните неща в живота според мен нямат нищо общо с егото или материалното благополучие. Вярвам, че доброто винаги ражда добро.
Селектирате ли мненията? Изобщо каква е функцията на администратора на подобна група? На какви критерии трябва да отговаря един текст, за да го публикувате?
Не го правим. С много редки изключения постовете при нас не се одобряват или коригират от администратор. Според правилата на клуба над снимка на книга/и, като снимката е по избор, трябва да се изпише заглавието и името на автора с кратко мнение или отзив, по преценка на постващия. Това е наложително, защото при нас има незрящи, които разчитат на озвучаващи програми, а те могат да озвучават само текст, не снимки, а също и за да бъдат постовете достъпни за търсачката. Случва се някои от тях да не са написани на особено грамотен български, но не се намесваме с корекции. Обикновено някой тактично посочва на авторите на такива постове грешките и те си ги поправят. Тоест не сме поставили критерии, на които даден текст да отговоря. Някои читатели могат да пишат аргументирани и стилово добре оформени текстове, други изразяват мнение в няколко изречения. Това е техен избор, в който като екип ние считаме, че нямаме право да се намесваме.
Ролята на администратора в онлайн читателските общества е ключова. Тук е мястото да благодаря на всички администратори на „Споделяй какво четеш!“, защото един човек не би могъл да модерира голяма група, физически е невъзможно. Администраторът одобрява новите членове и следи за това да се спазва добрият тон, тоест правилата на групата. Ако има отклонения от него, администраторът напомня за правилата, но става ли дума за прекалено груб, нецензурен език, направо изтрива съответните коментари. За съжаление, случвало се е в разгара на емоции членове на клуба да обиждат администратор, защото не разбират, че той е длъжен да се намесва и да възстанови културния диалог. Бъркат го с обикновен член на групата, който им диктува някакви ограничения. Клубът ни има прости и лесно разбираеми правила, а без правила няма как каквато и да било група, формална или неформална, изобщо да съществува. Когато емоциите се уталожат, някои членове на групата, попрекалили в речта си, се извиняват на администратора, защото разбират, че неговата роля е да помага, не да наставлява или да раздава морал. Не винаги срещаме такова разбиране, защото за някои хора по принцип е по-трудно да общуват в група.
При силно изразената тенденция в България да се чете все по-малко, приветствам постове и за книги, които нямат изразена литературна стойност. По-добре е да се чете, отколкото изобщо да не се чете. За всички постове си има публика, която проявява желание да обсъди определено четиво.
Какво отличава подобно обединение на хора, които обичат да четат, от една медия с фокус литературната критика?
Разликите са доста големи. Повечето членове на клуба не са литературни критици и нямат претенциите да създават текстове, отговарящи на високите критерии на литературната критика. Голямата част от постовете са впечатления, често силно субективни мнения, но не липсват и задълбочено написани отзиви, ревюта, а понякога и рецензии или статии с познания за литературен анализ и литературата като цяло. Но в голямата си част те нямат за цел да предлагат академични текстове, които понякога представляват предизвикателство за обикновения читател, особено от езикова гледна точка.
Групи като „Споделяй какво четеш!“ дават възможност издатели, писатели, а понякога и преводачи да получат обратна връзка, да се ориентират как дадени произведения, издадени на български и не само, се възприемат от читателската публика и да преценят как да селектират бъдещи заглавия на нашия читателски пазар.
Има ли читатели, които са публикували по-редовно мнения в групата и след това са се насочили към професионално занимание с критика?
Има читатели, които са споделяли свои текстове в групата, а след това са публикували рецензии, а също и свои преводи в „Литературен вестник“ и други форуми. Много от тях водят свои блогове и проявяват системен интерес към литературата. Случаят с „Литературни разговори с Антония Апостолова“ е по-различен, тъй като тя беше така любезна да споделя своите статии в групата ни, но не мисля, че групата е оформила интереса й към литературната критика, по-скоро текстовете й направиха литературната критика или „литературната журналистика“, както тя предпочита да нарича текстовете си, по-достъпна за обикновения читател.
Окуражаваме повече хора да пишат отзиви, когато виждаме, че имат заложби, но не го осъзнават или пък се притесняват. Някои читатели смятат, че понеже не са филолози, не могат да се изразяват достатъчно добре, но всъщност колкото повече човек пише, обикновено толкова по-добре се получава. Писането на отзиви подпомага осмислянето на текстовете, а и задълбочава знанията, защото понякога изисква изследване на историческия контекст или биографията на автора или пък литературно течение, към което определена книга може да принадлежи. С две думи, съществува един самообразоващ фактор, който не бива да се пренебрегва.
Преодоляхме ли фазата, в която не се чуваха отрицателни мнения за книги? Не рискуваме ли сега обаче да превърнем критиката в хейт?
Не смятам, че сме я преодолели или поне моят опит не показва такава тенденция. Разбира се, различните издателства не реагират еднакво на критика. Някои са все още много чувствителни, приемат отрицателните мнения лично, търсят обяснения за нея в междуличностни конфликти и недобронамереност, каквито в повечето случаи отсъстват. Други предпочитат да не реагират, а да четат внимателно какво читателите коментират, защото се случва за една и съща книга да има напълно противоположни мнения. Смятам, че вторият подход е много конструктивен и допада на читателите, които споделят, за да бъдат чути, да изразят мнението си, не да уреждат някакви лични сметки, нещо, за което една читателска група е абсолютно неподходяща.
Мисля, че хейтът се разпознава много лесно, при него винаги има силно лично отношение. Живеем в малка страна, повечето от нас дори се познават или познават някого, който ни познава. Ако отрицателна критика представлява „хейт“ или пък обратното, определен пост има за цел похвала към приятел, това лесно се вижда.
Издателствата, които се смятат за недосегаеми и реагират не особено въздържано на критика към книгите си, само губят от това. Никой не би следвало да мисли, че има право да поучава читателите дали да харесват или не публикувана от тях творба. От бизнес гледна точка книгата е търговски продукт и всяко издателство желае да го продаде, така че мога да разбера негодуванието от негативна критика. Как обаче определена книга ще се продава зависи от множество разнообразни фактори и е трудно да проследим по какъв начин изразяваните в нашата група мнения реално влияят върху продажбите. Ето защо пресилените реакции са напълно излишни.
А и аз действително смятам, че няма лоша реклама. Читателите често считат, че ако около една книга се шуми, може би си заслужава да бъде прочетена. Не раздаваме присъди, а изразяваме своето мнение и колкото по-свободно и без вътрешна цензура успяваме да го изречем, толкова сме по-полезни. Ако членовете на групата са убедени, че сме независими, са склонни да споделят непредубедено мнение. В противен случай биха се въздържали. Отзиви, написани от приятели и доброжелатели на дадени издателства, изпълнени единствено с пресилени похвали, лесно биват разпознавани от читателите и не получават особено внимание. Искреността определено печели читатели.
„Споделяй какво четеш!“ е читателски клуб, а не писателски. Без издатели няма да има и читатели, но все пак ние желаем да сме честни към читателите, да ги ориентираме, доколкото ни е по силите на всички като общност, в морето от издавани книги и затова споделяме нюансирани свои впечатления, не хвалим безрезервно, за да не се обиди някой. Това може да дразни някои издатели, но не бива никога да се забравя, че основната ни цел е да помагаме на читателите. В тази връзка сме изключително щастливи, ако успеем да обърнем внимание на недостатъчно оценени книги с високи качества и да помогнем повече хора да ги прочетат и да им се насладят.
Смятам, че в „Споделяй какво четеш!“ няма отрицателна критика, която да представлява хейт.
Има ли много обидени автори от публикации при вас? Случва ли се да ви държат сметка за някакви отзиви за техни книги? И обратното, получавали ли сте благодарности от писатели за конкретни рецензии?
Тъй като искам групата ни да остане все така независима, колкото и невероятно да звучи, избягвам да се сближавам с писатели. По природа съм състрадателна и ако узная, че отзив написан от мен, е наранил някого, първото, което бих направила, е да му се извиня. Представям си как, ако една рожба, излязла от дълбините на съществото им, каквато е литературната творба, е сериозно критикувана, младите пишещи се чувстват неоценени или може би фрустрирани. Ако обаче рецепцията на литературни творби се основаваше на състраданието, никога нямаше да съществува конструктивна критика. Тя трябва преди всичко да е максимално обективна, което е напълно възможно. Не споделям модерното напоследък виждане, че възприемането на литературата е изцяло субективно. Ако беше така, литературната наука би била невъзможна и дори и идеята за литературна критика би била абсурдна. Разговорът за литература би бил сведен до размяна на мнения без никаква реална основа кое е добра литература и кое е ерзац.
Читателите обикновено споделят негативни мнения за книги, когато има силно разминаване между анотацията за тях или засилена медийна реклама, и реалните качества на книгата. Понякога се среща дори жанрово несъответствие, тоест книга, която по същество е примерно чиклит -женска литература, да се представя като висока литература и др. Дебютни романи, с всички несъвършенства на дебюта, понякога биват шумно промотирани като зрели и проникновени произведения. Смятам, че такъв подход създава у младите хора, желаещи да творят литература, нереалистични очаквания, завишено самочувствие, което може да се отрази особено зле върху бъдещото им развитие в това поприще.
Ще се повторя, но имам наблюдения в това, че когато мненията за дадена книга се поляризират, често се поражда засилен интерес към нея. Затова смятам, че обоснованата критика е полезна и от тази гледна точка.
Нямам информация дали някои автори в последно време са обидени от постове при нас. Доколкото ми е известно, никой автор не държи сметка на администраторите за неблагоприятни отзиви за техни книги. В далечното минало имаше такива случаи, но се надявам, че времето за подобни реакции отмина, тъй като стана ясно, че те само уронват престижа на съответните писатели.
Конкретно изразени благодарности за определени положителни рецензии сме получавали от автори, които ги споделят на стените си. За нас това означава много.
Вие самата какви книги предпочитате?
Харесвам дълбоки и многопластови книги със силно послание, които третират нашата човешка участ с емпатия и проникновение. Не са ми по вкуса маниерно написани книги без дълбока идея и силно комерсиална или политически коректна ориентация.
Кажете няколко заглавия, които в момента са на пазара и според вас незаслужено са подминати.
Последната такава книга, която прочетох, е „Не е река“ от Селва Алмада на издателство „Аквариус“. Този вид пестеливо писане винаги ме е привличало, особено ако зад него стоят множество възможни интерпретации. Мисля, че творбата заслужава много повече внимание и се надявам да го получи. Бях силно впечатлена и от книгите на Барбара Кингсолвър. „Евангелие на отровното дърво“, издателство „Вакон“, е изключителен роман за тиранията и потисничеството в различните им форми – колониално, религиозно-сектантско, расистко, социално и на основа пол. Струва ми се, че романът мина доста незабелязано за повечето читатели. Друга такава книга в последно време е „Градината на вечерните мъгли“ от Тан Туан Ен на издателство „Лабиринт“. Не бях попадала скоро на толкова изящно написан роман, пропит от източна естетика и философия, който разглежда вината и прошката, свободата и несвободата, а също природата на времето и паметта, паметта, която може да приеме и формата на забрава.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
