Ния Спасова
И аз слязох…
И аз, проводен от Моя Отец, това щях да го разбера много по-късно, изпратен в тишина и безмълвие, наистина слязох. Откъснах се от битието си на недостижим, всеприсъстващ и недосегаем, напуснах утробата на мрака, светлата чернота на всемира, тръпния, едва проблясващ блясък на звездите и се въплътих, прелях се в познаваемост, в неотличимост и обикновеност, в досадно повторение и в плът.
По този интригуващ начин започва новият роман на Владимир Зарев, който излезе тази година в издателство „Хермес“. Той ни разказва историята на Иисус Христос, или Йешуа, в рамките на 82 глави. Основните епизоди в сюжета са раждането на Йешуа във Витлеем, детските години и учението му в Кумран, 16-те години странство и 40-те дни в пустинята, събирането на последователи чрез проповедите и извършените чудеса, жестокото предателство на Юда и разпването. Тези добре познати на мнозина обстоятелства обаче са представени от един нестандартен ъгъл – в първо лице, през погледа на самия Йешуа, който сам запознава читателите със собствения си житейски път, започнал като дете на обикновени хора и завършил като дългоочаквания от всички, но не веднага разпознатия Месия. Йешуа не само ни превежда през най-важните събития от живота си, но и ни дава да надзърнем в мислите, чувствата и разговорите му с Йехова и постоянно ни уверява, че всичко му се е случило наистина, повтаряйки фразата: „Истина, истина ви казвам…“.
С този разказ в първо лице от името на самия Иисус Владимир Зарев си е поставил една доста амбициозна задача, която предизвиква у читателите противоположни реакции. Самият той казва, че „И аз слязох“ е най-важната му книга. Във форумите действително се срещат много хвалебствени мнения, но има и немалко разочаровани читатели, някои от които дори я наричат богохулна.
Въпреки че съществуват и такива крайно негативни отзиви, бих искала да назова някои от положителните качества на романа. Първо, той е едно сполучливо, увлекателно и лесно четимо представяне на историята на Христос. Второ, насочва вниманието на читателя към някои общочовешки и християнски проблеми като оценяването на стореното ни добро, разбирателството и любовта към другия, алчността и коварството, прибързаното осъждане на чуждите пороци и пренебрегването на собствените. Изобщо на който и момент от историята на Месията да се спрем, винаги ще намерим хляб за размисъл. Може би една от най-важните поуки в книгата е, че никой човек не е съвършен, че дори и самият Иисус (вероятно именно това е една от причините за по-острите реакции спрямо романа). Несъвършенството на Йешуа си проличава например в една сцена в Храма в Йерусалим (57. глава), в която той е обзет от гняв и започва да руши търговските сергии, бута и удря хора наред в желанието си да унищожи „наглото у човеците“ – от този епизод е и прочутият му призив: „Вън, вън търговците от храма!“. Освен че ни показва чрез действията на Йешуа, или Иисус, че и той също като всички хора изпитва негативни емоции като раздразнение и гняв, Владимир Зарев ни запознава и с вътрешния му свят и размислите, подтикнали го да извърши своите чудеса или да спаси отлъчени от обществото хора като Мария Магдалена и Юда Искариот.
И все пак повествованието не предлага много повече от фактите за живота на Иисус, които вероятно вече са известни на повечето от читателите. Затова човек би очаквал, че ще има по-голямо задълбочаване в определени важни моменти от добре познатата история. Въпреки това ключови епизоди като спасяването на Мария Магдалена, възкресяването на Лазар или собственото възкръсване на Иисус са по-скоро скицирани, отколкото разказани. За сметка на това фокусът е върху собствените разсъждения на Йешуа за ролята и преживяванията му. Във варианта на Зарев Йешуа напълно осъзнава своята мисия и превъзходството си спрямо обикновените хора, презира телесността си и оставя впечатлението, че полага съзнателни усилия да се въздига над другите и да бъде повече от тях. Това е отразено и графично в романа – от момента, в който Йешуа разбира, че е син на Йехова, местоименията в първо лице вече се изписват с главна буква. Но все пак романът утвърждава Иисус като една дихотомия от човек и Бог – „[аз] си повтарях, че на Кръста са разпнати едновременно Човекът, но и Богът, че на непосилното страдание са подложени Човекът, но и Богът“ (с. 165).
Прави впечатление, че авторът се стреми към един по-висок стил, на моменти дори архаичен, което действително е подходящо за роман на такава тематика. Проблемът е, че цялостното усещане за езика в книгата не е за архаичност, а по-скоро за неутрален към висок стил с отделни думи и изрази, носещи много силен стилистичен заряд. В началото на романа това не е толкова осезаемо, но до края различните глаголни форми с представки „в-“ и „въз-“ се повтарят, бих казала, прекалено много пъти и читателят вече толкова се е наситил на въпиенето, възправянето, възлизането, възкачването и въздигането, че се губи ефектът от използването на тези иначе безспорно подхождащи на естетиката на романа думи.
Разбира се, могат да се повдигнат и други въпроси, като например защо в почти целия роман местоименията „Аз“, „Мен“, „Моите“ и пр. са с главна буква, а в самото заглавие на книгата „аз“ е с малка буква. Може да се запитаме дали изобщо е сполучлив избор Йешуа, говорейки за себе си, да използва главни букви – не са ли те израз на почитта на обикновените хора към Бог, а не на почитта на самия (бъдещ) Бог към себе си?
Романът „И аз слязох“ е едно безспорно дръзко начинание, което от една страна ни представя живота на може би най-важната личност в човешката история от радикално различна гледна точка, за разлика от повечето творби, в които Иисус присъства като образ в трето лице. Това решение на автора ни дава възможността да погледнем познатата история по нов начин и да забележим различни детайли. От друга страна обаче, романът налага на читателя една цялостно изградена представа за Месията, която най-вероятно не отговаря на тази на повечето хора. В книгата на Зарев Йешуа е недотам смирен и благ, на моменти е самонадеян, дори арогантен – това със сигурност не са първите ни асоциации с него. Въпреки това намирам романа за един любопитен експеримент, който ни подканя да преосмислим собствените си схващания за историята и личността на Иисус, а и да обърнем внимание на някои не толкова централни моменти в нея.
Владимир Зарев, „И аз слязох“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2025, 176 с.
