Интервю с Райна Димитрова, съорганизатор на старозагорския фестивал Post Scriptum
Нека започнем нашия разговор с новия фестивал Post Scriptum, който тази година имаше своето първо издание. Фестивалът дава заявка да се превърне в един от най-важните литературни форуми в Стара Загора. Разкажи ми повече как се стигна до идеята за този формат.
В Стара Загора съществуват традиции в литературните конкурси, инициативи и организации. От много дълго време много хора се застъпват за книгите, писането и четенето. Ще спомена реномирания конкурс за поезия на името на Веселин Ханчев, Маратона на четенето, организиран от Библиотека „Родина“, срещите с автори през цялата година, които протичат благодарение на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, „Пътуващите книги на Стара Загора“ и разбира се, „Книжарница в Куфар“. Именно с тази отправна точка започнах преди години да мечтая в Стара Загора да създадем собствен литературен фестивал, отговарящ на съвремието, чрез който за кратък период от време (първото издание продължи 4 дни) да съберем на едно място издателства, автори, преводачи, илюстратори и читатели. Тъкмо това и направихме заедно с Регионална библиотека „Захарий Княжески“, а идеята ни беше подкрепена от Община Стара Загора с финансиране от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост.
Към каква публика е насочен фестивалът и как виждаш неговото бъдеще?
Фестиваът Post Scriptum се проведе в началото на октомври, а темата на първото му издание беше „Граници“. Организаторите определихме тази тема като тема на 2025, като взехме предвид не само разширяването на шенгенските граници съвсем буквално, но също така границите на търпението в политически план, имайки предвид протестите през годината във всички съседни държави и не само, войните и на изток, и на юг. Граничните точки на пресичане между изкуствата и начините на изразяване. Границата като свързване и преход от едно към друго (време, състояние). В рамките на фестивала се провеждаха уъркшопи – по илюстрации за деца между 9 и 12 години, воден от Олга Гребенник (илюстратор на детски книги от Украйна), по създаване на герои за по-малки деца, воден от художника Дилян Бакалски, по разказване на истории и писане за деца, воден от Илия Деведжиев, и по творческо писане за тийнейджъри с Теодора Тотева. Всяка вечер се провеждаха дискусионни панели между преводачи, между автори. Направихме в рамките на фестивала и първия подкаст на живо „Свръхчовекът с Георги Ненов“ с гост режисьора Веселин Диманов. Имаше поетично четене, късометражно и независимо кино, джаз концерт. В съпътстващата програма ни гостува и постановката „Анна – непоправимата“, която чудесно пасна на темата на Post Scriptum. През цялото време 12 издателства бяха разположили щандовете си с книги и посрещаха читатели, автори и преводачи. Най-малките читатели пък имаха специални срещи с авторките на детски книги Катя Антонова и Мария Донева. Post Scriptum има какво да предложи на всички възрастови групи четящи, пишещи и мислещи хора. Целта на следващите издания ще бъде да стане притегателно място за хората от други градове, за всички професионалисти свързани с книгите, както и за гостуващи автори, журналисти и издатели от чужбина.
Стара Загора е град, който привлича писателите, ти самата организираш и участваш в представяния на книги. Какъв е читателският микроклимат в града? Има ли обособени литературни места, където читателите да се срещат с местните и гостуващи автори?
Вярно е, че в Стара Загора през цялата година гостуват писатели благодарение на няколко организации и културни институции. С радост наблюдавам през последните години как местата, на които се провеждат срещи, започват да отесняват. Как има повече млади хора, които участват на тези срещи. И най-вече – с какво внимание се отнасят присъстващите към това, което се споделя от сцената. Такава обратна връзка получавам и от гостуващите автори след срещите си със старозагорската публика. Постоянството през годините на всички тези организации и разнообразието, което всяка организация привнася чрез собствения си избор кой автор да представи, са съществени за развитието на публиката. Освен в залите на културните институти, организации и читалища, литературни срещи се провеждат и в независими пространства като емблематичната Къща на архитекта, частни театрални сцени, клубове и др. Надявам се, че тези пространства ще се множат в бъдеще и ще допринасят за разнообразието и в жанровете. Много е важно да се каже, че без тази съществена целогодишна работа никой литературен фестивал не би имал голям смисъл.
Какво мислиш за делението литературна столица – литературна провинция?
Смятам, че централизирането на културата е голяма загуба както за публиката, така и за творците. В днешно време заради всички възможности за придвижване в пространството няма толкова голямо значение дали едно събитие се случва в столицата или не. Хората са тези, които правят мястото. Според мен е въпрос на обща посока, която прави разликата. Ако управляващите и жителите в едно населено място са способни да вземат предвид ползите за обществото и оттам за населеното място от това да поставят в центъра на всичко, което правят – културата и изкуството, то всеки град би могъл да бъде „столица“. В обратния случай – всяка столица може да се превърне в провинция.
Един от големите ти проекти, в който влагаш време и енергия е „Книжарница в Куфар”, как би описала книжарницата на всички, които не са чували за нея?
„Книжарница в Куфар“ е мобилен културен център. Представете си целогодишен календар от подбрани кино, литературни, музикални, театрални и други събития, които се провеждат на най-разнообразни места в Стара Загора и отвъд. Подборът на автори, артисти, режисьори, които да представя е напълно субективен и се води от личните ми морални и емоционални ориентири. На всяко събитие присъстват подбрани специално за него книжни заглавия, които имат пряка или концептуална връзка с темата, която се разисква. Книгите се помещават в стар картонен куфар от 1956 г.
В каква посока се разви идеята за книжарницата през годините? Кои са издателствата, които най-много те подкрепят?
Книжарницата първо беше мечта. Започна повече като хоби. Като мой начин да кажа нещо на света. Честно казано, не съм подозирала, че ще заеме такава централна част от живота ми. От самото начало заявката на Книжарницата беше, че не е важно средството, а темата. Т.е. ако един въпрос ми се струва важен за показване и обсъждане, то дали това ще се случи през изложба, постановка, представяне на книга или кинопрожекция, не е от значение. Важен е разговорът. Това е валидно и до ден днешен. Това, което се промени, е интензивността. Ако в началото правех по няколко събития за година, то равносметката за 2025 е 54 събития, на които са дошли малко над 4200 души. В тази сметка не включвам Литературния фестивал Post Scriptum, както и участията на Книжарницата на най-разнообразни форуми, фестивали и т.н. От ден първи „Книжарница в Куфар“ получава огромна подкрепа от издателство ICU, с което имаме страхотно партньорство и ценностно разпознаване. С годините мрежата се разрасна и вече партньорите са много, а покрай Литературния фестивал ще стават все повече, надявам се.
Как стои въпросът с финансирането и институционалната подкрепа, срещат ли отклик от страна на местната власт проектите ти? Как държавата би могла да окаже помощ на книжните инициативи извън столицата?
Някъде бях срещнала фразата: „Сградите са построени от копнежи, а не от тухли“. Мисля, че това важи в голяма степен за „Книжарница в Куфар“. Дейността на организацията се крепи на един наистина крехък баланс между желанията, възможностите, усилията, мечтите и партньорствата. Важна роля в този баланс има и разнообразието от събития в календара. По този начин приходите на Книжарницата освен от продажбата на книги се формират и от продажбата на билети. Това рядко е достатъчно, за да издържи на всички разходи. Към този момент в много редки случаи съм кандидатствала за подкрепа, както към местната власт, така и към НФК за проекти, допълващи основните дейности на организацията. В единия беше едногодишно провеждане на Философски закуски за деца, базирани на едноименната френска поредица издавана на български от издателство „Точица“. А в другия събирането на историята на старите кина на Стара Загора. Разбира се, първото издание на литературния фестивал беше напълно финансирано и създадено в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Държавата, както и местната власт имат да свършат много работа по създаването на истински стратегии за култура. Както краткосрочни, така и дългосрочни. Стратегии, които да зададат целите и посоката и да имаме минимална яснота къде се стремим да бъдем в утрешния ден, независимо от това колко правителства или кметове ще се сменят. Това е, което ще помогне на всички културни инициативи независимо къде се случват. Ако в стратегиите бъде заложена реална децентрализация, това ще означава подкрепа на инициативите по места. Чак тогава стават важни финансовите параметри. Не защото няма значение колко са средствата, а защото ако няма цел и посока, колкото и да са – няма да доведат до нищо. За да бъде наистина устойчива една културна инициатива според мен, тя трябва много внимателно да разпредели отговорността и финансовата си тежест между държавно и/или местно финансиране, спонсорство от компании, пряко участие на посетителите чрез покупка на билети и доброволен труд. Този подход гарантира не просто относителна дългосрочност, но ангажира много широк кръг хора в различни роли и по този начин тя става истински важна за мястото, на което се провежда. Към този момент не мога да кажа, че съм го постигнала за дейността на Книжарницата. Една от причините е, че в България традиционно литературните събития се провеждат при вход свободен. Според мен това не просто е погрешно, а направо вредно.
Освен на литературни събития ти си инициатор и на някои киноинициативи в Стара Загора, къде при теб е пресечната точка между киното и литературата?
Кинопрожекциите са съществена част от събитията на „Книжарница в Куфар“. Опитвам чрез тях да засегна отново, но не само, темите за Граници, за Дом, за Другия, за това Как (да) живеем заедно, които са ми важни и в избора на литература. Само по себе си кинопреживяването в зала е много по-различно от литературното преживяване, заради това, че е колективно. Да притаиш дъх в един и същи миг заедно със стотици друга хора е много силно свързващо. Това чувство за свързаност е много важно за мен. Често след събитията, които организирам, можете да видите хора, които се прегръщат. Погледи и кимвания, които показват без нужда от думи, че – да, преживяхме нещо заедно току-що. Събитията на Куфара, както споменах, включват и постановки, и концерти, и изложби, но за разлика от тях, единствено киното е оставено без дом в Стара Загора. От град с над 15 киносалона, днес нито един от тях не е съхранен и подходящ за ползване. Така че чрез провеждането на прожекции отговарям и на този въпрос.
Интервю на ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ
