Интервю на Владислав Христов с Галя Дунчева – Дара
Нека в началото на разговора ни да се върнем няколко години назад във времето. Как беше създадено издателство „Потайниче”? Беше ли предизвикателство за теб да станеш главен редактор на детския отдел?
Издателство „Потайниче“ възниква като отговор на необходимостта от предлагането на цялостна услуга за издаване на книги, създадено от Христо Пацов през далечната 2011 г. Няколко години по-късно вече функционира като истинско издателство по класическия бизнес модел – с преценка и подбор на ръкописи, които да финансира и издаде. Фокусът са ни дебютни и неизвестни български автори, защото много от тях са чували изреченията „Не издаваме книги, а имена” и „Не издаваме живи български автори” от други издатели. Е, ние пък издаваме. И така до края на 2025 г. сме публикували над 260 заглавия на хартия, в електронен и аудио формат, тъй като издателството вече разполага и със свое студио за аудио книги – студио „Наратор“.
От профила на авторите, които издаваме, постепенно изкристализира и концепцията ни за това кои са нашите читатели. Тъй като в издателство „Потайниче” не си поставяме жанрови ограничения, това беше много труден въпрос. Но вече знаем – нашите читатели са смелите читатели – тези, които не се страхуват да посегнат към книга на неизвестен български автор. И не остават разочаровани – нашите книги не отстъпват на добрите образци в съответния жанр. Да стана главен редактор на детския отдел беше за мен първо голяма отговорност. Детската литература изглежда лека само за хора, които не са се опитвали да я правят сериозно. Работата с текстове за деца означава разбиране и уважение към детската чувствителност, въображение и интелигентност. Това е аудитория, която не търпи компромиси, към която не можеш да подхождаш формално или снизходително. Предизвикателство за мен беше да се намери точният баланс между свободата и искреността на авторския глас и художествената стойност и дълбочината на текста. Като главен редактор задачата ми не е само работа с отделни заглавия, а и изграждане на последователна концепция за детския ни каталог с високо качество, внимателен подбор и уважение към детето.
Какво те ръководи при избора на детски заглавия?
На първо място, избирам книги, които не подценяват децата. Търся текстове с интегритет, без морализаторство, без фалшива „поучителност“. Детето не е празен съд, който трябва да напълним с правилни мисли. То е човек в процес на развитие. Важни са езикът, ритъмът, чувството за мярка и високото качество. Не харесвам първосигнални шеги, колкото и в момента да се смята за забавно геройче да „пръцне”, нито книги за „емоциите” , които наводниха пространството, а добра художествена литература. В последните години пазарът се пренасити с детски издания и детски издателства, отвсякъде ни бомбардират и самиздат детски книги. Затова важно за основателя на издателство Христо Пацов е да избираме такива, които носят нещо повече от интересна история, красота и положителни емоции. Например книги с каузи, с практически качества, с ясна причина, поради която да бъдат забелязани и предпочетени сред морето от книги.
Мнението ти по вечния въпрос за това как децата нямат желание да четат и са постоянно пред екраните.
Аз съм оптимист за бъдещето на детските книги, защото за 6-7 годишните е голяма гордост да могат да четат сами. А и децата всъщност имат силно желание за истории, просто днес историите по-често идват при тях чрез екрани. Проблемът не е в липсата на любопитство, а в конкуренцията на форматите, които се борят за вниманието им. Екраните не са враг на четенето, те са част от средата, в която децата растат. Въпросът е какво им предлагаме като алтернатива. Книгата трябва да бъде преживяване, визуално, емоционално и смислово. Когато една детска книга говори на езика на съвременното дете, уважава интелигентността му и не поучава, четенето отново става привлекателно. Отговорността тук е споделена – на авторите, издателите, родителите и училището. Не бива да противопоставяме книга и екран, а да показваме, че четенето е друга форма на свобода и радост, която не отнема, а добавя. И когато това се случи, децата много бързо си спомнят, че обичат да четат.
„Потайниче” издава и новите броеве на знаковото списание „Дъга”, как днешните читатели приемат списанието?
Да, издателство „Потайниче“ е партньор на сдружение „Комикс манифактура“, които си поставиха за цел да създадат платформа за български комикси, която нарекоха „Дъга“ в знак на уважение към емблематичното комикс списание от миналото. Но сега изданието не е списание, а алманах, който излиза в томове. Сдружение „Комикс манифактура“ подготвя тома за печат, а издателство „Потайниче“ го произвежда и разпространява. Стартирането на този проект беше посрещнато с поляризирани чувства – голям възторг, но и голямо разочарование за тези от читателите, които очакваха да видят познатите им от последните 20 години на миналия век поредици, стилове, въобще, по техни думи, най-добре било да се преиздадат старите броеве на култовото списание. Само че това е невъзможно по ред причини – юридически, технически и т.н. Съвременните томове на „Дъга“ предоставят поле за изява на млади таланти и ветерани в българския комикс. Самите комикси са продукт на съвременните тенденции в жанра, може би затова се посрещат така добре от по-младата публика. Вече излязоха 4 тома, тази година очакваме да се появят още два. Има жив интерес, активно се търсят изчерпаните томове, новите се чакат с нетърпение.
Читателското внимание към литературата за деца през последните години се повишава, но детското книгоиздаване някак все остава в сянка по отношение на подпомагането от страна културните институции. На какво се дължи това и в каква посока би трябвало да се работи, за да има промяна?
Дължи се на подценяване. Детската литература често се възприема като подготвителен етап към „истинската“ култура, което е сериозна грешка. Защото в детството се формира читателят, вкусът, езиковото мислене. Промяната минава през ясна културна политика: целенасочени програми, устойчиво финансиране, доверие към професионалистите. Ако искаме мислещи възрастни, които имат критично мислене и не се поддават на индоктринация, трябва да започнем от добрите детски книги. И то не като жест, а като приоритет. От друга страна, въпреки ограничената роля на институциите в издаването на детски книги, виждаме, че те са многобройни, в повечето случаи – качествени, освен преводните има и все повече създадени от български автори и художници. Очевидно има смисъл и браншът се чувства добре, въпреки недостатъчната подкрепа от страна на държавата. Всъщност издателство „Потайниче” спечели финансиране от Национален фонд „Култура” за тази година за издаване на първата от поредица детски книги, запознаващи малките читатели с не толкова известни български жени от историята ни, които са станали известни в своето време със своя принос и постижения. В края на 2026 ще излезе първата книга от поредицата „Непознатите българки”, но засега ще запазя в тайна името на героинята.
Сред финалистите на тазгодишния фестивал за детска илюстрация в Болоня има и двама българи – Стела Драйс и Мартин Станев. Защо е важно илюстрациите на детските книги да са на много високо ниво? Какви са наблюденията ти за тенденциите в съвременната детска илюстрация?
Защото илюстрацията е първият прочит. Детето „чете” образа, преди да стигне до думите. Неадекватната илюстрация може да провали добър текст, а умело избраната – да добави допълнително изживяване към него. Илюстратори като Стела Драйс и Мартин Станев и други, които творят и са признати и в чужбина, демонстрират, че българските творци са напълно конкурентни на колегите си и съвремието ни, със специфичен почерк на работата си и с оригинална визуална мисъл. А това е знак за здрава културна среда. Според мен последните години сме свидетели на бурно развитие на съвременната детска илюстрация. Днес тя е по-смела, по-откровена и по-разнообразна от всякога и вече не служи само като украса на текста, а носи собствен глас, собствено послание, моделира цял собствен свят. Под влиянието на днешната глобализация виждаме вдъхновения от комикс културата, анимацията, уличното изкуство, традиционния фолклор и модерния дизайн, които се смесват по начини, които преди са били немислими. Илюстраторите вече са не само художници, те са визуални културолози, които изследват различни естетики и правят мостове между тях, като по този начин показват на децата многообразието, което изкуството може да предложи. Съвременната детска илюстрация се намира в период на изключително динамично развитие, характеризиращо се с ясно разширяване и еманципиране на стиловете и идеите. Това е радостно.
В „Потайниче” предстои да излезе една много любопитна книга „Приятели на Земята – екологични истории за деца”, разкажи ми повече за този ваш проект.
Първоначалната ми идея беше да направя сборник за животни пътешественици, които да покажат на децата красотата и разнообразието на планетата ни и да ги насочат към мисли за запазване на природата. Избрах шест блестящи детски писатели и им изпратих покана за участие. За огромна моя радост те приеха с възторг, така както само детските писатели умеят, но повечето бяха решили, че „пътешествие” е метафора и така получих шест невъобразимо прекрасни истории, които имат силни екологични послания, но не задължително физически пътешествия. Христо Пацов избра едно от големите имена на илюстрацията у нас – Гергана Грънчарова, известна също в Румъния и Италия, която много хареса идеята и направи фантастични сюрреалистични илюстрации. Сборникът в момента е в печатница и без съмнение ще е явление в българската детска литература.
Седемте любими български детски писатели са Марин Трошанов, Иван Раденков, Весела Фламбурари, Вяра Тимчева, Елена Павлова, Ненко Генов и аз – Галя Дара. В нашите седем приказки ръмжат, пискат, стъпват тежко и хвъркат десетки забавни геройчета. Ние разказваме истории, родени в приятелство, обич, смелост и грижа за природата. Приказките искрят от игри и смях, но понякога и от дребните бисерчета на сълзите. Всяка наша история е врата към дълбоки дъхави гори и увити в лиани джунгли, към жълти савани и зелени от водорасли морета. Обединява ги едно – голямата идея за добруването на нашата синя планета – Земята.
В края предлагам да поговорим за твоето лично творчество. Как я карат необикновената рибка Кая и хипопотамчето Хипу? Мислила ли си да продължиш с нови книги техните истории? Как гледаш на детските поредици?
Кая и Хипу се чувстват добре, те продължават да живеят там, където винаги са били най-истински – в детското въображение. За мен тези геройчета не са „затворени истории“, а отворени светове, в които можеш да се връщаш винаги когато имаш нужда и да откриваш красота и отговори. Мислила съм за продължение на техните истории и идеята за поредици много ми допада. Харесвам ги, защото създават дълготрайна връзка между героя и читателя и позволяват постепенно, естествено развитие както на геройчетата, така и на темите. И дават възможност светът на историята да се разгръща бавно, с внимание към детайлите. Вярвам, че добре направената поредица не повтаря, а надгражда, всяка следваща книга разширява хоризонта, задълбочава образите и развива мисленето на детето.
