Радмила Петрович
Радмила Петрович е родена през 1996 г. в Ужице, Сърбия. Израснала е в село Ступчевици близо до Ариле, като най-малката от три сестри. Завършила е Стопанския факултет в Белград, където получава и магистърска степен. Тя е автор на четири поетични сборника. Като лауреат на 42-рите Лимски поетични вечери, тя публикува стихосбирка „Мирисът на земята“ (Miris zemlje, 2014). След това, като победител на 22-рия поетичен конкурс „Десанка Максимович“, издава Celulozni rokenrol (2015). Нейни стихотворения са публикувани в антологии и списания в Сърбия и чужбина, а тя е участвала в поетични фестивали и четения из Европа. Поезията ѝ е преведена и на английски, френски, гръцки, италиански, испански, иврит, украински, български, румънски, албански и други езици. Петрович е участвала в различни поетични събития и е представяла своето творчество на международни платформи.
III – Търся някого, за да разглобим
трактора на баща ми в мълчание
аз съм пичага момиче
имам чекийка в джоба
и жици във сутиена
ипотекирах сърцето си
исках да построим дом
сега не съм сигурна
дали някой ме е обичал
но оставих миналото да си бъде такова
аз, тате, първа пробивам снега
и цъфтя като кукуряк
Подбирах храната, ставах късно,
от такива файда няма, казваше ти
и знаеш ли каква жена ще бъда аз, тате,
силна като имейл парола
Не ще се гримирам, ще ям здравословно
ще пише на челото ми органична
ще ходя сама през нощта
ще бъда момиче – хайдушка трева
такава, дето никой не иска да вземе
Ще оцелея, щом гръмотевици падат
по трафопоста, когато съобщават
излизайте само в краен случай
а пенсионерите чупят крака по тротоара
сама съм, тате, защото аз съм момиче-лютиче
мехлем съм, ако ме сложиш на кожата,
но ако дълго държиш ме, отварям рани
Пресни билки съм, тате, съм и сушени билки
на тавана в очакване да направиш чай
Но не усетих никога, че съм
майчина душица или твоя щерка
но простих вече
тракторът тръгва на разсъмване и се връща
когато падне мрак
не е време
за мене усърдно работиха мойте родители
Аз съм пичага момиче.
Имам чекийка в джоба
и жици в сутиена.
Не ме бива да говоря за филми.
Знам как да садя лук и грах
и че колелата на трактора блокират,
като свърши хидравличното масло,
но той не се интересува от това.
Той е мъж финяга.
той не знае как функционират
роднинските системи
с брадви, гребла и вили.
Той знае кои вина са добри,
кои палта са прекалено скъпи,
но това не ме интересува.
майната му, малката, казва той
И аз си спомням
каква страшна жега беше
онова лято в малините, а цената беше ниска
затова блокирахме пътя
и преобърнахме камионетката
и че един от жандармерията
имаше едни такива прекрасни очи
и поглед, дето мести лъжици.
имаше заповед:
да не се разкъсва кордонът
но казвам, цената беше ниска,
не можахме да платим на работниците.
и всички бяха
едни изфинени мъже чиито доспехи,
жените от моето село
пробиваха с камъни.
там, където израснах,
нежността не се показва на хората,
тя се пази
за котенцата, родени в обора.
там научаваш някои трикове,
после отиваш надалече
и търсиш мъж, който не си пада по тях.
когато го срещнеш, започва война,
за която нямаш никаква стратегия,
защото любовта е простичко нещо,
а ти си преди всичко момиче
и има битки,
които не почваш, за да ги спечелиш.
Ако е любов, нека бъде любов
Той е опасен.
Устните му са поезия,
която няма да прочета.
Появи се точно навреме
като плодородна година.
Разпали огън
без да знае
колко силно мога аз да горя.
Най-лош е за себе си,
а за мене е кюлче злато
от трезора на Федералния резерв
От него има толкова много, та да вдигне курса на долара
и износителите на памук в Мексико
да разцъфнат преди него.
Не се обажда,
не се обажда!
А имам толкова лъжи да му кажа –
че няма да го чакам,
че изобщо не го разбирам
и че все едно слушам татко,
а той иска работяга
да прекопае поляната с малините,
да пази хектарите букова гора
и да има чернозем
под ноктите си.
Моята майка няма син
няма заверена здравна книжка
сърцето ѝ не е от стомана
суроватка се стича между пръстите ѝ
самотата се разлиства в зелевите стебла
и само мотиката я оставя без дъх
тя знае, че ръцете на татко са армиран бетон
думите ѝ режат очите като лук
разбира езика на растенията
чува въпросите на земята
но си мълчи
тук чудесен означава добър
а будала означава смърт
майка ми няма син да я защити
и най-разумно беше да ни остави
но всъщност мамо
какво би станало с мен
ако беше си тръгнала
Моят дядо знаеше повече, отколкото си мислите
дано плачеш, когато си най-щастлив
каза той на един човек.
синът му загина на сватбата
на собствения си брат.
дядо нямаше защо да се ядосва.
можех да се отградя от семейството,
което в радиус от хиляда метра
не си говори с комшиите,
от чичовци, които трошаха челюстите
на най-добрите си приятели,
от лели, които не се омъжиха,
защото никой не беше добър за тях.
затова нося чекийката в джоба си,
защото знам, че може да се наложи да плащам
всички тези глави, челюсти и сърца.
можех да се отградя,
въпреки че знам –
има линия,
която някой би могъл да прекрачи
и ръката ми би станала чичовата,
нозете ми биха поели бащиния ритъм,
а устните ще кълнат с думите дядови.
можех да се отградя,
но израснах на село и видях, че
ако през пролетта засадиш грах
на тая нива няма да има домати през лятото.
Истина е:
веднъж спасих сърна
от ловджийски пушки
а после баща ми случайно
уби нейното малко
а нима бащите не правят това
и с дъщерите си?
Може би не е случайно
че по коридора
на здравната служба
ме наричаха понякога Радише
че всички момчета
на които съм искала
да се харесам
ме взимаха за другарче
по-тежка от трактор
е цялата ми тъга
и опитът ми да бъда
момиче чувствено
елегантно
момиче за чудо и приказ
мамо, тате, какво мислите?
може би с пластмасовия
пистолет, с който никога
не ми позволихте да си играя
убихте момичето, което бе се родило
Откакто те обичам, не се чувствам в безопасност
телефонът върна часовника
автоматично,
есен е.
твоето гадже ни наблюдава
как се гледаме.
тя има приятни форми.
хубава е.
събужда се вероятно гримирана,
но ще остарее.
завършил си висше
имаш добре платена работа
и обмисляш какъв да станеш.
имаш нея,
но не знаеш с кого
ще посрещнеш старините си.
приятелче съм ти,
докато не се науча да плета
пуловер и чорапи,
защото зимите са сурови там, където ще те отведа,
а през пролетта цъфтят кактуси
и се издигат незаконно построени сгради.
Спомням си, заедно слушахме новините:
в Черна гора внесоха законопроект
за еднополовите бракове
Помня как стана, прекръсти се и каза:
Черна горо, станала си още по-черна
Пак псуваше Америка, но тате,
любовта не е Lidl, та да дойде от Запада
може да обиколиш всички врачки, за да ме спасиш
няма файда – аз ще си мисля за нея
ти за жената, за която обикновено си мислиш
когато слушаме Шабан Шаулич
хей, тате, ти ще имаш прекрасна снаха
тази девойка делия може да стреля с пушка
можеш да метнеш ябълка до небето
да, тате, ще имаш снаха, макар и да нямаш син
виждаш ли колко гениален е Господ
Седем дни преди да умре
виждахме Цвета
как прегърнала възглавница
обикаля ябълката във двора
не беше каква да е ябълка
плодовете бяха червени
и сочни, предполагам,
защото бяха и забранени
не заради Ева, а защото дядо
казваше:
никак, Миле, не я доближавай
да не е заровена там делва със злато?
не е това, Миле, нашето съкровище,
странно се усмихваше дядо
но чие е тогава?
На Цвета и Йоло
на погребението казаха
че Цвета има едничък син
малцина обаче знаят че
тя роди три живи деца
първите две не оцеляха
нефелни бяха
– не бяха мъжки
пораснаха момичетата
нощем танцуват около ябълката
каза ми дядо
преди да изплюе
кръв
Превод от сръбски: РОСИЦА КУНЕВА
