Разговор на Владислав Христов с Кремена Димитрова
Тази година създадената от теб фейсбук група читателски клуб „Ангелите на книгите” навършва 10 години. Как реши да застанеш зад една такава инициатива? Кой беше главният ти мотив и защо се спря на това име?
Историята е много забавна, защото нямах намерение да правя група, още повече читателска, но съдбата най-обича, когато някой се зарича, усмихва му се и му хвърля заровете. Те пък се оказват печеливши. Преди десет години работих в издателство „Колибри“, бях потънала до ушите в маркетингови стратегии, проучване на пазара, наблюдавах и отблизо как се държи и най-голямата читателска група „Какво четеш“, следях букстаграмъри и ифлуенсъри. Тогава ненадейно една известна видеоплатформа обяви конкурс за нов видеоканал. И аз не щеш ли, реших да се пробвам с канал за книги. Тогава се появи идеята за „Ангелите“ и в пакета за кандидатстване влизаше канала, читателската група и офлайн срещи. Канал не направихме, оказахме се не толкова комерсиални, колкото е нужно, но групата остана. И така… 10 години.
Кои са твоите вътрешни правила, които си си изградила през годините като администратор на групата?
Първо правило – да не реагирам първосигнално, второ правило – да давам максимална свобода на членовете, трето правило – да им пускам нещо вдъхновяващо всеки ден. Другите правила са изискване на всички подобни групи – забрана на реч на омраза, политическо, порнографско и нехуманно съдържание. Признавам, че сме били атакувани не веднъж и дваж от тролове и ботове, и това стана когато групата набъбна като членска маса.
„Ангелите на книгите” вече има над 4200 последователи, съществува ли вече оформено ядро на активно публикуващи? Какви хора членуват в групата като възраст и читателски предпочитания?
Най-странното е, че хората се страхуват да публикуват. Аз съм главният публикуващ, но вече се престрашават и други. Тук се обменя всякаква информация за книгите – не само ревюта, от обяви за литературни конкурси, през книжна борса за стари и ценни книги, до ревюта и публикуване на дневна доза поезия. Случва се да има и разгорещени спорове, но за разлика от други групи, тук са винаги добронамерени. Явно някак успяхме да изградим общност на единомишленици.
Около какви книги тръгват най-големите дискусии в групата?
Споровете не са само за книги, понякога са и за преводи или например за теми като „за или против задължителната литература“ в училище. Наистина тук членовете са много толерантни към различното мнение и не се нападат един друг.
Социалните мрежи и книгите, нека поразсъждаваме над това доколко социалните мрежи са в полза на читателите, каква ниша на общуването заеха те.
Това е същата ниша, която се опразни от медиите, които неглижират литературата, освен ако няма сензация. Разбира се тук изключвам специализираните издания като ЛВ и „Култура“, но те не се четат от масовата публика, която няма нужда от литературен анализ, а от мнение, препоръка. Личната ангажираност с мнение за дадена книга се показа по-ценно от ревю, рецензия или рекламен текст. Другата ниша, която групите заеха, са реалните срещи в кафенетата, читалищата, клубовете, класните стаи и аудиториите, ако щеш. Това е нуждата от обмен на информация и събиране по общи вкусове – начин, по който преди се сформираха субкултурите. Същото е и с музиката. В социалните мрежи е пълно с групи, които се събират около такъв интерес – аз например следя групата „Музиката на 90-те“, защото съм от поколението, което слуша тази музика.
В масмедиите постоянно излиза статистика как в България се чете малко и как сме на дъното на класациите за четящи нации в Европа. Какво е твоето лично мнение по този въпрос?
Аз съм в балона на четящите и познавам предимно него, но виждам с просто око един очеваден парадокс – уж се чете по-малко, а броят на издателствата и издадените книги расте. Каква пазарна логика обяснява това, ако се чете по-малко? Според мен се чете, но се чете избирателно и профилирано – жените предимно художествена литература – романи, поезия, разкази, както и здравна, селфхелп, а мъжете – специализирана – техническа, бизнес, историческа, биографии. Има бум и на книгоиздаването за деца. И книгите стават все по-хубави. Да, вероятно бумът на онлайн платформите с филми и сериали поизмести четенето, но и това е процес. В момента се наблюдава световна тенденция на връщане на аналоговите удоволствия, част от които е и четенето. Има вече специализирани кафенета, в които са забранени електронни устройства и се акцентира на четенето. Вярвам, че четенето е ценност, която се възражда.
Поддържаш тази група про боно, смяташ ли, че е време държавата да започне да отделя средства за поддръжка на подобни групи в социалните мрежи?
В никакъв случай! Тук мотивацията е свързана с кауза. Нито една кауза, в която се е намесила институция, не е прокопсала. Приемете го като възрожденска инициатива. За мен това е лично удоволствие и усещане на свързаност и принадлежност. Това не може да ми го гарантира държавата. Апропо ще ви спомена и един любопитен факт – в групата има и членове от Северна Македония и всеки пише на своя си език. В пълно разбирателство и свобода на изразяването.
За финал нека поговорим за една книга, която сподели в групата, става въпрос за „Бедняка Божи” на Никос Казандзакис. Защо Казандзакис е важен за теб? Разкажи ми повече за тази негова книга.
О, тепърва ще я чета! Тя е съвсем прясна на пазара. Споделих радостта си от излизането й, но книгата привлече вниманието ми не само с автора, който е един от важните, но и със заглавието си и темата. Дълбоко ме вълнува християнската тема, а Казандзакис е автор на най-противоречивата книга в това отношение „Последното изкушение на Христос“. Книгата е и дело на трима преводачи: Георги Куфов, Иван Б. Генов и Надежда Генова, които много уважавам. Ще споделя един цитат от книгата, който дълбоко ме впечатли: „И тогава разбрах, че човешката душа е всесилна; че вътре в човека се е вселил Бог, целият Бог, и не е нужно да тичаме накрай света да Го гоним; само трябва да се сведем, да се вслушаме в сърцето си“.
