Разговор със Зорница Христова от издателство „Точица“
Неотдавна издателство „Точица“ публикува детската енциклопедия „Витоша“ – издание, в което е събрана много и разнообразна информация за планината Витоша, при това разказана по привлекателен за децата начин. Вие сте автор на книгата – как се появи идеята за нея и какъв беше пътят от идеята до издаването й?
Витоша се вижда от Алеята на книгата на „Витошка“ – вдигнеш поглед и се сетиш какво липсва сред книгите на „Точица“. Толкова ми хареса идеята, че веднага се притесних дали някой вече не работи по нея. Нали знаете, когато нещо „витае във въздуха“?
Обадих се на Сияна Захариева и Тодор Петев, защото бяхме отличен екип около двете части на „Един ден в музея“ – Тодор има точен усет кой е важният разказ сред научната информация, а Сияна умее да съчетава в илюстрациите си художествената стойност с научната точност и чувството за хумор – не е лесно и трите да присъстват накуп.
В музейните книги вече имахме тема за природата като „учител на деня“ – прииска ми се да качим тази идея „на степен“. За съжаление, Тодор се оказа трайно претоварен с преподавателска работа в НБУ, така че с него работихме повече на ниво концепция.
Потърсихме и спечелихме финансиране от НФК – другите книги по проекта отпаднаха, но специално тази беше подкрепена. Приех го като знак, че в идеята видимо има хляб, и много се зарадвах, че имахме възможност да я разгърнем както подобава. Искахме да направим всичко по силите си – не можеш втори път да издадеш първа детска книга за Витоша.
Споменахте илюстрациите и художничката Сияна Захариева. Илюстрациите наистина са много важни за такова издание. Разкажете малко повече за това как „сглобихте“ текста и визията?
Сияна е извънредно талантлива художничка, с нея сме работили от „Градска география“ през „Един ден в музея“ и „Още един ден в музея“ до „Сложете гащи на тези картини“. Много харесвам усета ѝ за колорит, баланса между детайл и обобщение, умението хем да държи добър вкус, хем да мисли за емоцията на детето, което ще чете книгата. Тя умее да придаде свой почерк на научните илюстрации, тъй че да имат характер и в същото време да са верни. Доста сложна задача!
Разговаряхме няколко пъти предварително, разгледахме чуждестранни книги, чийто дух ни харесваше, обсъдихме каква книга искаме да направим, как искаме да тече текстът, какво да е съотношението с илюстрациите, колко да е цветна, какво да е настроението… После бързах да предам текста, за да обсъдим сториборда и да ѝ оставя достатъчно време за работа – тази книга изисква страшно много илюстраторски труд.
Междувременно работихме по текста с редакторката Надя Захариева – тя има чудесен усет за ритъм, структура на текста, връзка с публиката, кое е интригуващо, кое е скучно… освен литературната си дарба, има и солиден опит в работата с публики – и съм много благодарна за вещата намеса.
Работили сте по книгата и с множество консултанти, специалисти в различни области. Какъв е техният принос? Разкажете малко повече за различните сфери, от които идва събраната в енциклопедията информация – вероятно са се наложили доста проучвания, за да я съберете? Може би тук трябва да кажем и че книгата е предназначена за децата, но е много вероятно и възрастните да научат от нея нещо, които не са знаели досега за Витоша…
Най-приятната част от всяко проучване е да говориш с човек, който знае повече от теб. Всички консултанти са експерти по теми, които са ми дълбоко интересни и беше чудесно да имам повод да ги поканя на среща и да ги разпитам не само за факти, но и за тяхната страст в това, което правят. Не са само знанията, а и отношението, личният дългогодишен опит, гледната точка… Аз самата се чувствах като дете. Това са Десислава Гюрова, ботаник от ПП „Витоша“, Камелия Цветкова, лесничейка от Горско стопанство – София, Александър Маринов – Санчо, преводач и любител орнитолог, доц. Николай Симов от Природонаучния музей, доц. Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика при БАН, събирачът на фолклор Христо Н. Нейков („От време оно“), ски учителката Мариана Ахрянова, планинската спасителка Ивана Антонова, пещернякът от клуб „Академик“ Боян Шанов, хижарят от „Кикиш“ Павлин Марков. Освен това разпитвах геолози, планински водачи като Желязко Мечков, приятели планинари – за лични истории и показване на пътеки, приятели литератори – за подсказки кой още е писал за Витоша, и т.н.
Освен всичко експертите могат да препоръчат и кои книги не трябва да се пропускат. Много безценно издание беше „Природното богатство на Природен парк „Витоша“ – изчерпателно, достъпно, има го в НБКМ. Поръчах си също изданията на самия парк, прегледах книги за топонимията на Витоша, за говора и рецептите на селата от южния склон на Витоша.
Събрах и доста истории за възрастни читатели, които ще разкажем със Сияна в серия илюстровани карти с текст и аудиофайлове към тях. Работното заглавие е „Витоша: 10 джобни истории“, очакваме ги през май.
В енциклопедията се споменават и български писатели, чието творчество е свързано с планината – естествено, основно място има Алеко Константинов. Попаднахте ли покрай проучванията за книгата на информация за Витоша и литературата, която и за Вас беше нова и интересна?
О, да. Има жестоко стихотворение на Александър Геров, „Въздушно нападение“ – за бомбардировките над София, в което всички са по мазетата, а героят му иска да стои на входа и всеки миг да вижда Витоша, гърмящия простор, под който спят селата… Има у Асен Разцветников страхотно стихотворение, в което стои на Черни връх и излъчва като антена: „Ало! Тук Черни връх. Звезди. Самотност. / Заспива всичко: птици, хора, скърби. / Довиждане. До утре. Лека нощ“. У Багряна възторгът от изкачването. У Вутимски радостта от слизането при хората. Пак у Багряна – разкошно стихотворение за шепа витошки сняг, която е искала да прати на български емигрант (бащата на Дилма Русев, апропо). У Дора Габе в „Почакай, слънце“ се вижда озареното от залеза било. У Яворов – „Витоша есен“ – планината е „с тежка мисъл на чело“, гледа надолу към София и си казва „толкоз време / и какво не е било“. Вазов, между другото, също използва образа на Витоша като свидетел – още в „Пряпорец и гусла“ има две стихотворения, в които пътник разговаря с „Витош планина“. Има и отделно хумористични стихотворения за Витоша, от Елин Пелин, дето я нарича „дива си, дива, без дисциплина“, до Смирненски, който отвъд теменужения остров има друго стихотворение, в което я сравнява с тлъста слугиня пред своя задирник-слънцето, Ран Босилек с „Трамвай Магарини“, Христо Радевски със сатиричното стихотворение за „Стрина Павлина“… Научнофантастичният жанр също не е подминал планината – Николай Теллалов и Мартин Колев разиграват там фентъзи със змейове, вещици и пр., а в антиутопията „Вирт“ на Георги Малинов Витоша е огромен син камък и тъкмо това къса сърцето на героите, не тотално безнадеждната София.
И спомените, естествено – Александър Божинов с разказите за първия поход и първите години на туристическото движение, Кирил Христов с литературната игра на „Златните мостове“, Боян Болгар с „Витоша хвърля сянка“ и за Георги Марков с историите за Царя на вилите и за „Прокълнатата вила“…
Но книгата завършва със стихотворение на Далчев, подсказано ми от Албена Тодорова – в него Витоша не е наречена по име, но си личи, че е тя – най-малкото заради „златните кубета на брезите“ – от коя планина се виждат златни кубета, та да оприличиш брезите на тях… Освен това Албена специално проверява в писмата на Далчев и намери пасаж, в който се оплаква колко му е трудно болен с автобуса нагоре по неравния път. Та Витоша е и там.
Книгата излезе скоро, но сигурно вече имате наблюдения какъв е интересът към нея и как реагират децата, които са я прочели. В началото на март беше и премиерата – как протече тя?
Бяхме в Клуба на пътешественика, където разказахме за книгата съвсем неформално заедно със Сияна и консултантите, а после поканихме публиката да сподели свои спомени от Витоша. Най-отпред бяха насядали петнайсетина деца (в клуба беше претъпкано, имаше опашка отвън, та добре че родителите се бяха сетили). Реших да питам първо тях кой какво животно е срещнал на Витоша. Че като почнаха – вълк! Мечка! Колкото по-малко детенце, толкова по-голямо животно беше срещало. После се включиха възрастните – имаше даже разказ за шейна с кучешки впряг!
Отзивите са чудни, пращат ми снимки на деца, които четат книгата вкъщи, в метрото, къде ли не. И ми я снимат на самата Витоша. Много е приятно, ще видим и на живо като правим пак литературни разходки в планината с фондация „Прочети София“.
Освен енциклопедията за „Витоша“, има и други новини около издателство „Точица“ – току-що в превод на английски и на хърватски излезе книгата „Когато искам да мълча“, чиито автори сте Вие и Кирил Златков – как се стигна до тези преводи?
От една година работим с агенция „София“ и специално с Гергана Панчева – абсолютно незаменима е. Тя се среща с издатели и други агенти, показва, коментира, уговаря условия. Книгата и досега има добър път: излизала е на френски, руски, полски, италиански, предстои да излезе и на турски, една от илюстрациите в нея беше централна част от визията на българския щанд в Болоня през 2024 г. Агенция „София“ надгражда това по най-добрия начин. Впрочем полското и хърватското издания се дължат до голяма степен на организираната от тях „Sofia Literary Fellowship“, където дойдоха чуждестранни издатели с вече заявен интерес към българската литература и желание да разглеждат български книги. А работата на Кирил Златков е достатъчно красноречива.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
