Разговор с писателката Карме Риера
На 16 март 2026 г., в рамките на честванията по случай 65-годишнина от създаването на катедра „Испанистика“, в Конферентната зала на СУ „Св. Кл. Охридски“ гостува Карме Риера, испанска писателка, отличена с редица награди, сред които Националната награда за литература (2001), професор по испанска литература и преподавател в Автономния университет на Барселона, член на Испанската кралска академия за езика, а от 2023 г. и заместник-директор на престижната институция. Тя изнесе лекция, посветена на перуано-испанския писател Марио Врагас Льоса, като сподели и личните си впечатления от познанството си с нобеловия лауреат. Гостенката бе представена от д-р Лиляна Табакова, преподавател по испаноамериканска литература в катедрата „Испанистика“, която разказа за посещението на Варгас Льоса в България през 2013 г. във връзка с удостояването му със званието „почетен доктор“ на Софийския университет. Елизабет Давчева, студентка от втори курс специалност „Испанистика“, зададе няколко въпроса на гостенката от Испания.
Добър ден! За мен е голямо удоволствие да разговарям с Вас днес. Аз съм студентка по испанска филология в Софийския университет и също така имах възможност да изучавам малко каталонски. Благодаря Ви много, че приехте това интервю.
Добър ден! Говорите много добре каталонски.
Благодаря! Бих искала да Ви задам няколко въпроса. Вие творите в много различни жанрове: исторически роман, съвременен роман, черен роман (криминален роман за организираната престъпност), разказ, есе, детска и юношеска литература. Има ли някой жанр, в който да се чувствате по-комфортно като писателка?
Всички жанрове са трудни. Може би когато веднъж си написал роман в даден жанр и си успял да го реализираш с известен успех, ти изглежда по-лесно да продължиш в него. Но на мен ми омръзва да оставам с един и същи жанр, така че всеки път искам да започна нещо в друг. Например написах исторически роман. После реших, че ще е интересно да сменя жанра и написах черен роман, който е много труден, защото има много критични читатели на полицейски романи, които са много опитни и трябва да бъдеш изключително внимателен при конструирането на сюжета, така че краят да бъде правдоподобен, но да не бъде очакваният. Тоест това е много трудно, но за мен смяната на жанра е предизвикателство и много ми харесва.
Вие сте посветили повече от четиридесет години на университетското преподаване. Смятате ли, че днешните студенти са различни от тези отпреди тридесет или четиридесет години? В какъв смисъл?
За съжаление, те са се променили много. Преди научавах доста от моите студенти, а сега научавам по-малко, защото, за съжаление, образованието в Испания и по-конкретно средното образование в момента се е влошило много. Хората четат много малко и идват в университета с оскъден багаж от знания и с малко прочетени книги. Преди двадесет години бяха по-добри. Вината не е тяхна, а на образователната система, която е много лоша.
Съгласна съм.
Така ли е и тук?
Да, и тук е същото положение според мен. Вие пишете на каталонски и на испански, преподавате на испански. Какво ви носи тази двуезична практика?
За мен това е изключително интересно, защото езиците са като лещи, през които виждаме света. Когато открих, че думата „луна“ на немски е от мъжки род, а „слънце“ – от женски, започнах да разбирам много неща за немския език и за немците. Да превеждам мой текст на друг език ми дава изключителната възможност да пренапиша донякъде оригинала, като откривам и поправям неща, които преди не съм забелязвала. Тоест това е един постоянен процес на пренаписване. Относно художествената литература, обикновено пиша на два лаптопа: една глава на единия език, след това я прехвърлям и превеждам на другия. Процесът е интересен, макар понякога малко скучен, защото си сам с текста през цялото това време.
Вие сте член на Испанската кралска академия. Какво означава за Вас да бъдете част от тази институция и как виждате днес нейната роля в испаноезичния свят?
Несъмнено това е голяма чест, защото никога не съм си представяла, че бих могла да бъда част от институция с над 300-годишна история, чиято мисия е да документира употребата на испанския език и да установява норми. Девизът на Испанската кралска академия, изкован още при създаването й, е „Чисти, поправи и възвеличи“. В този смисъл това е и отговорност. Но отговорност, която ми носи истинско удоволствие, защото работим активно върху въпроси като например навлизането на техническата терминология в испанския език – думи, които обикновено произлизат от английския. В такъв случай става дума за това как подхождаме към това. Ако имаме еквивалентна дума на испански, няма защо да използваме чуждата, например думата „пен“.
Пен?
Да, ние USB устройството го наричаме „lápiz“ (молив). Тоест, когато в испанския език съществува дума, която може да замени чуждицата, използвай я. Но има и друга техническа терминология, при която не можем да направим нищо друго, освен да я присвоим. Тогава става дума за това нашата фонетика да се наложи над тази на източника. Съществуват и така наречените „сурови“ англицизми – онези, които сме принудени да употребяваме, защото са придобили повсеместна разпространеност. И все пак битката срещу английския език според мен трябва да се води, защото той завладява (предполагам, че подобно нещо се случва и в българския) и се настанява трайно при назоваването на множество понятия и представи, няма защо да допускаме това.
Да, в българския също има много калки и заемки. За финал, какво бихте казали на българските студенти, които са избрали да изучават специалност „Испанистика“?
Бих им казала да четат нашите автори, защото чрез четенето се научава изключително много. Но най-вече да четат онова, което им харесва. С други думи, палитрата на литературата в моята страна е изключително пъстра и те трябва да търсят текстове, които могат да ги вдъхновят дори ако това не са произведения от така наречения канон, това няма значение. Защото, започвайки от нещо по-елементарно, човек може да стигне много по-далеч. И също така да не се притесняват да говорят. Смятам, че нещата се усвояват именно чрез практиката. А практиката е безценна. И най-вече – да отидат в Испания.
Да. Благодаря Ви много за интервюто.
Не, напротив, аз благодаря. За мен беше удоволствие.
Въпросите зададе ЕЛИЗАБЕТ ДАВЧЕВА
