Разговор с Тодора Радева, програмен директор на „Литературни срещи“
Г-жо Радева, през април предстои тазгодишното издание на „Литературни срещи“. Темата му е „Дистопии и съпротива“. Защо избрахте тази тема?
Изборът на тема за изданието на фестивала е едно от най-големите предизвикателства пред програмата. Защото трябва да се избере заглавие, което да е едновременно широко, за да побира множество интерпретации, различните автори, подходи и формати, които включваме в нашите събития, в същото време да е конкретно, и не на последно място – да е актуално, доколкото ние винаги се стремим да адресираме теми, които вълнуват всички ни. За съжаление, в последните години в много отношения започнахме да се питаме защо и как голяма част от сюжетите на различни антиутопии започнаха да се превръщат все повече в реалност. Дистопиите излязоха от жанра и започнаха да присъстват все повече във всякакъв вид текстове и при различни автори. Да не забравяме, че и „Времеубежище“ – книгата, за която Георги Господинов получи Международния „Букър“, е в голяма степен дистопичен роман. Всички неизброими и многопластови кризи на настоящето – като климатичните промени, загубата на биоразнообразие, правата на животните и растенията, геоинженерството, феминизма, социалната и икономическата справедливост, новите диктатури, изкуствения интелект и други технологични промени – водят писателското въображение в различни посоки и създават светове, в които искаме да погледнем, независимо дали са ужасяващи, или може би точно защото показват страховете ни накъде сме тръгнали. В същото време е важно да говорим и за съпротивата, така необходима спрямо тези катастрофални сценарии, и да се доверим отново на въображението на писателите, които ни показват и пролуки, независимо лични или социални, през които светлината влиза и очертава възможни бъдещи светове, които биха могли да са добри за хората, а и за всякакви други същества, защо не дори и машини.
Разкажете малко повече за програмата на предстоящия фестивал. Досега като че ли в публичното пространство се появи само едно име на участник – на писателката Саяка Мурата. Кои са другите чуждестранни писатели, с които ще срещнете българската публика тази година?
Информационната кампания за „Литературни срещи“ тепърва започва и в следващите седмици ще обявим всички събития в тридневната ни програма. Но ще кажа сега, че с огромно вълнение освен Саяка Мурата очакваме в София и ирландския писател, носител на „Букър“ – Пол Линч. „Пророческа песен“, която излезе и на български език, е лично за мен един от най-добрите романи, които съм чела в последните години, написан в изключителен, богат, многоизмерен и завладяващ стил. Цялата история за превръщането на една въображаема държава в авторитарен режим е изведена през разказа на една жена, майка на четири деца, която ни води през целия ужас и преживява наистина съкрушаващи неща. И много фино е показано как независимо от ясните признаци, че се случва непоправима подмяна на реалността, хората като че ли до последно не вярват, че е възможно това да се случи, да преобърне фатално живота им, не бягат, не се съпротивляват, казват си – няма начин, ето, сега трябва да се гледа бебето, да отида на работа, да разбера защо откараха мъжа ми, да го чакам да се върне, да си представя, че това зад прозореца не е непрогледен мрак, който ще ни погълне, а онази тъмнина, в която преди, в нормалните дни, си почивах от умората на деня… Разговорът с Пол Линч ще закрие това издание на „Литературни срещи“, което пък ще открием със среща със Саяка Мурата. И е много хубаво, че от издателство „Лист“ ще публикуват нова книга от него – „Отвъд морето“, отново в превод на Иглика Василева.
А кои български писатели ще се включат и какви са линиите на взаимодействие между тях и чуждестранните им колеги?
Миналата година четох една статия на Милена Кирова точно за дистопиите (или поне дистопични сюжетни линии), които все повече навлизат в българската литература. Такива можем да открием сред книгите на Петър Денчев, Георги Тенев, Димана Трънкова, Радослав Бимбалов, Владимир Полеганов, Захари Карабашлиев, в последните разкази от книгата на Надежда Радулова… С част от тези автори публиката ще може да говори на фестивала. Основен консултант в темата за нас е Александър Попов, който ще води една от основните дискусии, озаглавена „Новото човешко: произход, употреби, бъдеще“. Ще имаме разговор „Жанрът като метафорично огледало на социални и исторически процеси“, воден от Благой Иванов – за начина, по който чрез фантастичното можем да говорим за различни истини за света, геополитически конфликти, скрити страни от историята, съвременни кризи. Традиционното ни поетическо събитие ще е с тема „Поезията като съпротива“ и ще чуем интерпретации на темата, както и стихотворения от Йордан Ефтимов, Яна Букова, Мария Калинова, Кирил Василев, Димитър Кенаров. За формата „Втора премиера“, който започнахме миналата година и който поставя на фокус важни книги по темата, които не са нови, съм поканила Миглена Николчина. Ще разберем какво е избрала да ни представи, но нейната книга „Бог с машина. Изваждане на човека (от романтизма до трансхуманизма)“, както и книгите на Чавдар Парушев и Николай Генов в поредицата на издателство „Версус“ заслужават особено внимание. Както и в предишните години, се надявам различните събития в тридневната програма на „Литературни срещи“ да си говорят едно с друго, да се допълват, преплитат, спорят, за да се получи онова усещане за извънредност, което носят добрите фестивали.
Обикновено в „Литературни срещи“ са важни и местата, на които се провеждат и екипът на фестивала се стреми да разшири литературните пространства на София. Тази година кои ще са локациите на фестивала и как се вписват в темата на му?
Тази година за място на „Литературните срещи“ сме избрали City Stage – клуб, който се намира в подлеза на НДК. Подходящо за темата, ще слезем под земята и ще се заиграем с различни възможности, които пространството предлага. Както е характерно за нашите събития, хората могат да очакват да попаднат в среда, която директно ще ни потопи в темата. Там ще се случи и пърформансът на Снежина Петрова по текстове на Пол Линч, който ще направим специално за изданието. А щастлива случайност е, че в Народния театър Марий Росен направи спектакъл по „Жената конбини“ на Саяка Мурата, надявам се повече хора да го гледат и да се подготвят за срещата с авторката.
Първоначално „Литературни срещи“ се провеждаше няколко пъти годишно. От миналата година с вашия екип решихте да го правите само веднъж в годината. Принудително ли беше това решение, свързано с липса на финансиране и ресурси, или е по-скоро концептуално? Променя ли то замисъла и намеренията на фестивала?
Разбира се, основната причина да решим „Литературни срещи“ да се провеждат само веднъж в годината, вместо да бъдат серия от събития с пролетно, лятно и есенно издание, е липсата на финанси и изобщо несигурността, в която съществуват фондации като нашата, които ежегодно трябва да се борят за – нека го кажем направо – мизерни средства, които едва стигат да осъществим намеренията си, независимо от високото качество и изключителното преживяване, което предлагат Срещите, от поставянето на София на световната литературна карта, от високите оценки, които получаваме и от участници, и от публиката. Ние сме много малък екип и просто нямаме ресурсите да поддържаме целогодишна програма. Това е въпрос, който изисква специален разговор. Замисълът ни в основата си не се променя, доколкото важните за нас неща остават – желанието да представяме добра литература, да срещаме публиката със световноизвестни и значими автори, да търсим връзката на литература с другите изкуства и науката, да предлагаме задълбочени дискусии по актуални теми, както и необичайни формати, които правят срещата с литературата незабравимо преживяване с дълбок отзвук, което оставя отпечатък в публиката и работи за развитие на културната ни среда. Миналата година започнахме да правим по време на фестивала и професионална програма – Mind the literature – която събира литературни професионалисти от цял свят, за да обменяме опит и да обсъждаме предизвикателствата пред сектора. Това се превръща в много съществена част от събитието, защото поставя българската литература наред със световната (където тя естествено си принадлежи) и отваря големи възможности пред българските писатели. Тази година ще дойдат програмните директори на фестивалите в Берлин, Единбург, Брюксел, Любляна, Букурещ и Краков. Много е важно, че на нашия фестивал се гледа с такова огромно уважение от колегите в различни страни. Започваме и специални работилници за ученици в гимназията и студенти, което също се надяваме да стане ежегодно и да работи за интереса на младите към литературата и развиване на критическото им мислене. Както виждате, промяната се изразява най-вече в това, че се опитваме веднъж в годината да съберем всичко, което преди искахме да поднасяме през цялата година и това просто ще доведе до разширяване на фестивала, който сега е 4 дни, а най-вероятно в следващите години ще се разрасне до цяла седмица. Да не говорим и за излизането му в страната – тази година за първи път ще представим фестивала, темата си и част от авторите в още три града – Бургас, Велико Търново и Пловдив, както и в село Чавдар.
Фестивалът съществува вече пет години. Как се вписа той в българския литературен пейзаж, промени ли го според Вас? Виждат ли се вече трайни ефекти от съществуването му?
Искаме да е така и вярваме, че наистина сме успели да променим литературния пейзаж, буквално да зададем критерии, по които започнаха да се правят различни литературни и културни събития. За щастие, това го казват другите за нас, дори специалната награда, която получих миналата година от Столична община в инициативата „Будител на годината“, на практика е признание за целия екип на фондация „Прочети София“, която осъществява „Литературни срещи“, и инициативите ни. Въпросът какво може да бъде едно литературно събитие, по какъв начин то да съществува и да е възможно най-доброто за всички нас, за цялата ни културна среда, е това, което ме води от самото начало, когато започнах да се занимавам с културен мениджмънт. И съм благодарна, че през годините срещнах толкова много приятели и съмишленици, че работихме и продължаваме да работим заедно, че се намерихме с Демна Димитрова, че в екипа ни са Боряна, Ивана, че все така пробваме всичко, което ни хрумне и мечтаем заедно, независимо от всички трудности.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
