Изминаха точно две години от първата ми лекция при проф. Атанасов. Все още помня колко притеснени бяхме, че ще ни преподава той, как влязохме стреснати в 186 аудитория, която, между другото, все още наричаме помежду си „Аудиторията на проф. Атанасов“, и как нямахме търпение да видим кой е човекът, за когото толкова бяхме слушали от бивши студенти и от преподаватели. Ние вече се бяхме запознали по някакъв начин с него, тъй като по-голямата част от библиографията ни по средновековна литература представляваше именно неговото творчество, но това да черпим пряко от източника, беше голямо събитие за нас.
Още с първите му часове осъзнахме, че сме се притеснявали ненужно. Да, изискванията бяха високи – трябваше не просто да запомним какво ни се преподава и после да го повторим, а да разсъждаваме самостоятелно, да представим собствена интерпретация, която да успеем да аргументираме и защитим, да успеем да приложим знанията, които ни е дал професорът, по практичен и индивидуален начин, но в същото време той успяваше не само да запази, но и да увеличи мотивацията ни в ученето. Научихме се да влагаме не само методичност и усърдност в работата ни, но и креативност, да разсъждаваме, да усетим литературата и да се потопим в нея.
В началото на втората ми година бях напълно убедена, че Ренесансът и Средновековието са ми толкова далечни, че няма да успея да заобичам тази литература. Много се радвам, че имах късмета да ми преподава проф. Атанасов, за да ме научи, че всъщност литературата е вечна и че без значение от епохата има какво да усетим, да научим и да открием в нея. В неговите часове опознахме не само Ренесанса като литературен период, а цялата култура и история на Франция по това време, лекциите му бяха сложни, с много информация и широк поглед върху цялостния исторически и културен контекст на ренесансова Европа, но въпреки това се учеха с голям интерес и желание, тъй като бяха последователни, ясни и обясняваха и най-сложните теми по разбираем за нас начин.
По време на семестъра ми с проф. Атанасов се научих да разглеждам литературата отвъд написания текст – започнах да търся идеите, които се намират в произведенията и да ги свързвам с други произведения, научих се да намирам античното в средновековното, както в момента откривам средновековното в съвременното. Обучението при него представляваше предизвикателство за нас и способностите ни – работата върху непознати текстове, собствените разсъждения, навързването на всички нови знания в идеи и доводи, беше трудно, непознато, вълнуващо, но в крайна сметка полезно и незабравимо. Аз лично все още използвам методите, които научих онзи семестър от проф. Атанасов, той изгради не само начина ми на работа, но и начина ми на мислене, въпреки краткото време, което имахме с него.
Един от любимите ми подходи на проф. Атанасов бе този, че винаги изказваше и личното си мнение, не говоря за анализ на произведението или урок за автора, а искреното „Този автор не ми е от любимите“ или обратното „Този автор много ми харесва“. По този начин се успокоих, че дори най-добрите литературоведи не могат да се абстрахират напълно от емоциите и предпочитанията си. Впоследствие разбрах от професора, че именно това е най-важното в литературата – какви емоции поражда в нас дадено произведение, какво откриваме лично за себе си в него, как самото то ни вдъхновява да работим върху него.
Обучението на мен и моите колеги при проф. Атанасов продължи едва един семестър. Но това беше напълно достатъчно, за да ни бележи до края на образованието ни, а сигурна съм, че за повечето от нас, и до края на живота ни. В този кратък период от време разбрахме какво всъщност сме избрали да учим, какво е наистина да си филолог. Започнахме да гледаме на литературата не като на текстове за домашни и за експозета, а като на част от живота ни, от личността ни. Естествено, не всеки от нас ще се занимава с литература или ще се реализира научно, но със сигурност всички ще имаме пример в лицето на проф. Стоян Атанасов, пример за надарен литературовед и за всеотдаен преподавател. Убедена съм, че ще забравим много неща от изминалите ни години в университета, но не и онези петъци от втория ни летен семестър, с лекциите по Ренесанс на проф. Атанасов, които ни вдъхновиха, мотивираха и чрез които истински заобичахме литературата.
В заключение, мога само да Ви благодаря, проф. Атанасов, и вярвам, че говоря от името на целия си курс, когато казвам, че сме горди и благодарни да се наричаме Ваши студенти.
КАЛОЯНА РАЙЧЕВА
студентка в IV курс
специалност „Френска филология“, СУ
