За да прочетеш книга в колежа, е хубаво първо да си прочел книга в гимназията
Роуз Хороуич
От 1998 г. насам Никълъс Деймс преподава в задължителния курс по литературна хуманитаристика на Колумбийския университет, където се разглеждат значими класически произведения. Деймс обича работата си, но с времето тя се е променила. През последното десетилетие студентите все по-трудно се справят с четенето. Разбира се, децата в колежа никога не са чели всичко от списъците със задължителна литература, но този път ситуацията е различна. Студентите на Деймс все по-често се смущават от мисълта, че трябва да прочетат няколко цели книги в рамките на семестъра. Колегите на Деймс отчитат същия проблем. Много студенти вече не пристигат в колежа – дори в строго селективни, елитни колежи – подготвени да четат книги.
Тази промяна озадачава Деймс, докато един ден през зимния семестър на 2022 година една първокурсничка не го посещава в приемните му часове, за да му каже какво предизвикателство са се оказали за нея ранните му задания. В курса по литературна хуманитаристика студентите често разполагат с не повече от седмица-две да прочетат дадена книга – която понякога може да се окаже дебела и сложна. Студентката обаче споделя, че в гимназията никога не са изисквали от нея да чете цели книги. Че са й давали откъси от по-дълги произведения, стихотворения и новинарски статии, но не и книги, които да трябва да прочете от начало до край.
„Зяпнах от учудване“, заявява Деймс. Тази случка му помага да си обясни промяната, която наблюдава у студентите си: проблемът не е, че не желаят да четат, а че не знаят как. Средните училища и гимназиите вече не изискват това от тях.
През 1979 г. Марта Максуел, влиятелна изследователка в областта на грамотността, пише: „Всяко поколение в някакъв момент установява, че студентите не могат да четат толкова добре, колкото на него му се иска, или толкова добре, колкото професорите очакват от тях“. Деймс, който изследва историята на романа, си дава сметка, че оплакването не е от вчера. „Част от мен е крайно скептична към идеята, че това е ново явление“, казва той.
И все пак „ми се струва, че сме свидетели на феномен, който не можем да пренебрегнем“. Преди двайсет години студентите на Деймс не срещат трудности в две поредни седмици да водят сложни дискусии за „Гордост и предразсъдъци“ и „Престъпление и наказание“. Сега те още предварително му казват, че не смятат, че ще се справят с толкова много четене. Проблемът не е само в това, че трябва да четат бързо; трудно им е да обръщат внимание на дребните детайли, докато следят основния сюжет.
Тази тенденция все още не е изследвана обстойно, но повечето от трийсет и тримата професори, с които разговарях, споделят сходни наблюдения. Много от тях вече са обсъждали промяната по време на факултетни събрания и в разговори със свои колеги. Антъни Графтън, историк от Принстън, твърди, че студентите му пристигат в университета с по-беден речник и по-ограничена езикова компетентност от преди. Винаги има студенти, които „пишат красиво и четат задълбочено и с лекота“, казва той, „но днес те са по-скоро изключение“. Джак Чън, професор по китайска литература в Университета на Вирджиния, установява, че студентите му „блокират“, когато се изправят пред идеи, които не разбират, и че по-лесно се отказват от предизвикателни текстове, отколкото преди. Даниъл Шор, ръководител на факултета по английски език в Джорджтаунския университет, казва, че на студентите му им е трудно да се концентрират дори върху сонети.
Невъзможността без разсейване да се довърши стихотворение от четиринайсет стиха навежда мисълта към едно добре познато обяснение за затрудненията в четенето: смартфоните. Тийнейджърите непрестанно биват изкушавани от устройствата, които ползват, и това им пречи да се подготвят за изпитанията на колежа. А когато отидат в колежа, нещата, които ги разсейват, стават още повече. „С времето се промениха очакванията за това какво заслужава вниманието ни – споделя Даниъл Уилингам, психолог от Вирджинския университет. – Вече се смята за противоестествено да скучаеш.“ Четенето на книги – дори за удоволствие – не може да се конкурира с ТикТок, Инстаграм и Ютюб. През 1976 г. около 40% от завършващите гимназисти казват, че са прочели поне шест книги за удоволствие през изминалата година, на фона на 11.5%, които не са прочели нито една. През 2022 г. тези проценти са се обърнали огледално.
Децата в средното училище и в гимназията също разглеждат все по-малко и по-малко книги в час. През последните две десетилетия нови образователни инициативи като No Child Left Behind[1] и Common Core[2] налагат въвеждането на информационни текстове и стандартизирани тестове. Учителите в много училища вместо книги започват да дават на учениците кратки информационни откъси с последващи въпроси за основната идея на автора, подготвени по модела на стандартизираните тестове за четене с разбиране. Антеро Гарсия, професор по педагогика в Станфордския университет и бивш преподавател в държавно училище в Лос Анджелис, наближава края на мандата си като вицепрезидент на Националния съвет на учителите по английски език. Според него новите изисквания целят да развият у учениците умения да се аргументират ясно и да синтезират текстове. Но „по този начин пожертвахме способността на младите хора да работят с по-дълги текстове“.
Майк Шкулка, учител и администратор, прекарал почти две десетилетия в училища в Бостън и Ню Йорк, казва, че четенето на откъси е заменило четенето на цели книги във всички класове. „Умения като това дали можеш да четеш Толстой или не, няма как да се тестват“, посочва той. А ако едно умение не може да се измери лесно, учителите и експертите по организацията на образованието нямат стимул да го преподават. Каръл Джейго, експертка в областта на грамотността, която обикаля страната, за да помага на учителите да съставят учебните си програми, казва, че педагозите вече не преподават любими свои романи като „Моята Антония“ на Уила Катър и „Големите надежди“ на Дикенс. Пандемията, която наложи промени в учебните планове и измести обучението онлайн, ускори отпадането на изучаването на цели книги.
Според скорошно проучване на „Ед Уийк Рисърч Сентър“[3] сред около триста учители на ученици от трети до осми клас едва 17% преподават предимно цели текстове. 49% съчетават цели текстове с антологии и откъси от произведения. Почти четвърт от запитаните обаче не поставят книгите в центъра на учебните си програми. Гимназиална учителка от Илиной заявява, че в миналото е структурирала часовете си около определени книги, но сега се фокусира върху умения, като например това как да вземаме добри решения. В урока, посветен на ръководната дейност, учениците й четат откъси от „Одисея“ на Омир и допълват четенето с музика, статии и лекции от ежегодната конференция TED. (Тя уверява, че възпитаниците й четат поне два пълни текста през всеки срок.) Един учител по английска литература за напреднали от Атланта казва, че преди учениците му са чели по четиринайсет книги всяка година. Сега тази бройка е намаляла до шест или седем.
Частните училища, от които идват по-голямата част от студентите на елитните колежи, като че ли все още не са се отказали напълно от четенето на цели книги – което, заявява Деймс, води до смущаващо разминаване в читателските умения на първокурсниците. И тези училища обаче не успяват да избегнат тенденцията. Преди пет години завърших частна гимназия и в дванайсети клас посещавах курс, посветен на Джейн Остин. Там прочетох една-единствена нейна книга.
Проблемът, който отчитат Деймс и други професори, е различен от този на обществените колежи и университетите със свободен прием, където някои студенти пристигат с дефицити в грамотността и разбирането, в резултат на които понякога им е невъзможно да завършат колежанските курсове. Успешните студенти в първокласни образователни институции като Колумбийския университет се справят добре с дешифрирането на думи и изречения. Те обаче не са достатъчно концентрирани и мотивирани, за да се занимават с по-дълги и по-сериозни текстове.
В това положение много колежански професори чувстват, че нямат друг избор, освен да дават по-малко задачи за четене и да снижат очакванията си. Преди време Виктория Кан, която преподава литература в Калифорнийския университет – Бъркли от 1997 г., е давала по двеста страници за четене всяка седмица. Сега обаче дава по-малко от половината. „Не разглеждаме цялата „Илиада“. Давам им само отделни песни. Надявам се, че някои студенти ще прочетат цялата книга – споделя Кан. – Но не мога да им кажа: „Добре, през следващите три седмици очаквам да прочетете „Илиада“, защото чисто и просто няма да го направят.“
Андру Делбанко, дългогодишен професор по американистика в Колумбийския университет, понастоящем води семинар върху кратки произведения в американската проза вместо обзорен курс по литература. Частта, посветена на Мелвил, която преди време е включвала „Моби Дик“, сега се фокусира върху „Били Бъд“, „Бенито Серено“ и „Бартълби, писарят“. Това си има и положителни страни – кратките форми позволяват да се отдели повече време на „особеностите и тънкостите на езика“, твърди Делбанко – и той се е примирил с тази промяна. „Времената се менят и човек трябва да се приспособява“, заявява.
Преподавателите от Колумбийския университет, които съставят програмата по литературна хуманитаристика, са решили да съкратят списъка с произведения за четене за настоящата учебна година. (Той постепенно нараства през последните няколко години въпреки затрудненията на студентите, заради добавянето на нови книги от цветнокожи автори.) Не само Делбанко вижда позитиви в работата с по-малко книги. В продължение на години дори най-добре подготвените студенти вероятно са чели някои от задължителните текстове от курса по диагонал. Джоузеф Хаули, ръководителят на програмата, казва, че би предпочел студентите да пропуснат част от класическите произведения – „Престъпление и наказание“ вече не е в списъка, – ако това ще им даде възможност да прочетат по-задълбочено останалите текстове. Освен това тази промяна би дала на професорите повече време да научат студентите как да четат.
Не е сигурно обаче дали преподавателите ще успеят да възпитат любов към четенето, като намалят обема на задължителната литература. Някои експерти, с които разговарях, отдават ниския интерес към четенето по-скоро на промяна в ценностите, отколкото на промяна в уменията. Студентите могат да четат книги, заявяват те – просто избират да не го правят. Днешните студенти много повече се вълнуват от кариерното си развитие. Всяка година те казват на Хаули, че макар и да са научили интересни неща в курса по литературна хуманитаристика, по-скоро възнамеряват да учат нещо, което ще им помогне да си намерят добра работа.
Същите фактори, които допринасят за по-ниския интерес към хуманитарните науки, могат да станат причина студентите да прекарват по-малко време в четене за дисциплините, които избират. Според проучване от 2023 г. сред студентите от горните курсове в Харвард те прекарват също толкова време в работа и извънкласни занимания, колкото и в учене. А благодарение на продължаващата от години тенденция на „инфлация“ в оценките (по последни данни 79% от оценките в Харвард са отлични), колежаните могат да завършат и без да изпълняват всичките си задания.
Дали заради атрофия или заради апатия, цяло едно поколение студенти чете по-малко книги. Не е изключено то да започне да чете повече с времето – все пак възрастните са най-разпалените читатели, – но данните, с които разполагаме, не са обнадеждаващи. Според ATUS[4] четящите за удоволствие хора са намалели през последните две десетилетия. Някои от професорите, с които разговарях, твърдят, че студентите им гледат на четенето на книги като на слушането на грамофонни плочи – любимо занимание на малка субкултура, което обаче днес e по-скоро отживелица.
Икономическото оцеляване на издателската индустрия разчита на публика, която има желание и възможност да прекарва повече време с дълги произведения. Но както читателите на едно литературно списание със сигурност могат да се досетят, на карта е заложена не само тази стара индустрия. Книгите могат да развият у нас дълбока емпатия и да ни пренесат в света на човек, който е живял преди стотици години, или на друг, който живее в много по-различен от нашия контекст. „Много от съвременните идеи за емпатията са построени върху идентификацията и политиката на идентичността – казва Кан, преподавателката от Бъркли. – Четенето обаче е по-сложен процес, който разширява способностите ни да разбираме другите и да съпреживяваме техните емоции.“
И все пак за да извлечем тези ползи, се налага да проследим приключението на героя до самия му край; и това не може да се постигне чрез четенето на откъси от пет или дори от трийсет страници. Според невробиоложката Мериан Улф така нареченото задълбочено четене, при което човек напълно бива погълнат от даден текст, стимулира ценни умствени навици като критическото мислене и саморефлексията – нещо, което не може да се постигне при повърхностно четене и при четене за кратки отрязъци от време.
Като цяло професорите, с които разговарях, представят мрачна картина за читателските навици на младите хора. (Едно изключение е историкът Ейдриън Джонс, който обаче признава: „Моят опит е малко необичаен, тъй като Чикагският университет вероятно е последният бастион на четящите хора.“) В продължение на години Деймс пита първокурсниците коя е любимата им книга. В миналото те са посочвали заглавия като „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“. „Сега, казва той, почти половината избират юношески книги.“ Поредицата „Пърси Джаксън“ на Рик Риърдън се оказва особено популярна.
Мога да си представя и по-лоша подготовка за изпитанията и вълненията на курса по литературна хуманитаристика. Поредицата на Риърдън – въпреки лекия си, развлекателен сюжет и на моменти детински хумор – в същността си все пак представлява литературно упражнение, старо колкото и самия западен канон: измислянето на нови приключения за капризните богове и опозорените герои от гръцката митология. Разбира се, има си причина все още да помним оригиналите въпреки хилядолетията интерпретации. За да разберем човешката ситуация и да оценим най-големите постижения на човешкия род, все пак се налага да прочетем и „Илиада“ – от начало до край.
Превод от английски: МАЯ НЕНЧЕВА
Източник: сп. „Атлантик“, 1 октомври 2024
[1] „Предотвратяване изоставането на деца в училище“ – образователна инициатива за равни възможности в училищата в САЩ. – Б. пр.
[2] букв. „Общ стандарт“ – инициатива, която цели създаването на общи държавни стандарти за знания и умения на учениците в САЩ. – Б. пр.
[3] Американска агенция за социални проучвания в областта на образованието. – Б. пр.
[4] American Time Use Survey – мащабно ежегодно проучване в САЩ, което измерва как и къде американците прекарват времето си. – Б. пр.
