Франсиска Пахео
„В моята лична поетика стихът е кратък прилив на ярка светлина или внезапно появил се блясък от отразяваща повърхност. Той озарява важни детайли от думата – внезапността, крайността, моментния спомен, следата.“ Така описва своята поетика Амелия Личева (София, 1968), а със стихосбирката си „Зверски кротка“ тя ни предава особения вид мъдрост, която откриваме в простичките неща, във всекидневното и в паметта. Защото паметта и всекидневието в крайна сметка се вплитат в едно – едното без другото би било част от един разколебаващ се свят, но тук всичко е в равновесие. Стиховете на Амелия извират от най-дълбокото, от най-непредвидимото, от онова, което още не е казано и не е видяно. Поетесата безспорно владее силата на словото. Като дълбинна риба, която вижда всичко из бездните, Личева изплува от дъното на човешката психика и човешкия език, за да ни покаже, че поезията осветява, че поезията събира онези аспекти на живота, които ни се струват дадени, но за които всъщност знаем твърде малко. Поражда се поетика на проблясъка, на мимолетността на живота, но и на намиращото се между пръстите ни материално. Оформя се мистична памет за всекидневното, за вече извършеното, за вече даденото. Това са разсъдливи стихотворения, които търсят светлината на живота, за да внесат лъч от нея там, където я няма – в пролуките, в сенките. Същевременно обаче озаряват дори повече там, където вече я има. Това представлява тази стихосбирка: светлина. Светлина, която осветява повече там, където е нужна, където търсим определени аспекти на човешкото, неосезаемото и невидимото.
Видимостта ни тук е приглушена. Не можем да видим леките като птичи пера стихотворения – те се вплътняват, докато ги четем. Има някаква дълбочина, някаква мистика на детайла, една фина способност за удивление и наслада от живота. Амелия Личева ни припомня добродетелите, които ни правят хора. Паметта, усещанията, загадките на човешкия живот. Родените да пишат поезия имат (ли) дара на мъдростта, казвам си (и същевременно тихо се питам). Бих искала да нарека стиховете на Амелия стихове, които ни разкриват митичното в нещата – онова, което стои зад всяко от тях. Всяко стихотворение насочва към някакъв човешки аспект и ни представя ново усещане. Но едно е усещането, което преминава през цялата книга: за смрачено удивление, за полумрак. И именно в полумрака можем да открием онзи първи проблясък на светлина, на озарение, което ни докосва и ни говори за онова, което ни съблазнява и ни се отдава без остатък.
Поезията на Амелия Личева е поезия за владеенето на един език. В случая българския. Но Марко Видал Гонсалес го е превел повече от добре в тази стихосбирка. Достатъчно е да се опитаме да назовем нещата с истинските им имена и стиховете на Амелия ще ни се явят. Тя, като точилар на думи, ни поднася красноречието на едни отпечатани думи, които могат да ни дадат всичко срещу скромната цена просто да бъдат прочетени. Без съмнение, пред нас стои поетеса, която търси ли търси в пролуките, там, където още нищо не е казано, за да го каже тя, за да говори тя, за да назове нещата така, както трябва да бъдат назовани, но и премълчани. И за да четем тези стихове, не бива да мълчим – трябва да разговаряме с тях. Когато човек чете книга с поезия, всъщност води диалог с автора и точно това се случва и тук. Ние разговаряме със „Зверски кротка“, за да опознаем онези забравени аспекти, онези човешки аспекти, които ни правят личности, които ни правят щастливи и смирени. А в стихосбирката има много смирение и тя самата ни дава силно усещане за освобождаване от онова, което не си струва, което не ни служи, което вече не ни е нужно. Тези стихове са искрена поезия, която не ни затваря, а ни освобождава и възвисява, за да се почувстваме привързани, колкото и парадоксално да звучи, към един свят: света на нашата най-съкровена и най-гранична памет, света на най-близкото и най-непосредственото, там, където всекидневното се е превърнало в реалност.
Превод от испански: ВАЛЕНТИНА ИСТАТКОВА
Amelia Lícheva, Ferozmente mansa. „La Tortuga Búlgara“, Madrid, 2025. Превод от български Марко Видал Гонсалес.
Източник: https://diarios.detour.es/literaturas/amelia-licheva-por-poemas-bendecida-por-francisca-pageo
