Владислав Христов разговаря с Яна Кършийска
Бургас винаги е бил една от литературните столици на България, как градът поддържа жив своя читателски дух?
Бургас винаги е носил особен литературен дух не само като традиция, а като жива енергия, която се усеща навсякъде около нас. Това, което го утвърждава като истински литературен център, не е единствено миналото, а и начинът, по който градът и днес поддържа връзката между словото, обществото и различните поколения. Значима роля има и атмосферата на самия град: морската шир, усещането за безграничност и лекотата в общуването създават благоприятна среда за творчество и вдъхновение. В този контекст литературата естествено се вписва в културния живот на Бургас, като намира израз както в ежедневните разговори за книги и училищните инициативи, така и в големите литературни събития. Най-важното е, че този дух не само се съхранява, но и се развива, защото всяко ново поколение добавя своя принос към него. Поддържането на „живия читателски дух“ в голяма степен се дължи на културните събития в Бургас. Фестивали като „Черноморска пролет“ и „Фантастичен Бургас“ създават пространства за среща между поколения, стилове и идеи, превръщайки литературата в споделено преживяване, а не просто в индивидуален акт. Особено важно е активното участие на младите хора, които пишат, четат, експериментират и търсят своя глас. Възможността да бъдат чути и подкрепени им дава увереност и усещане за принадлежност към по-широка културна традиция, където ясно се проявява приемствеността между поколенията.
Кога дойде моментът в който си казахте: „Време е за нов фестивал!“? Кои бяха главните мотиви, накарали ви да застанете зад проекта?
Идеята „време е да направим фестивал“ не беше само рационално решение, а вътрешно усещане, че Бургас има нужда от пространство, в което литературата се преживява по-осъзнато, съобразено към динамичното време, в което живеем, че е необходимо място, където се срещат различни поколения, защото с времето усетихме, че не липсват събития, а по-скоро връзката между тях. Това ни насочи към идеята за нов формат, който не само събира хора, а ги обединява в общо преживяване. Младежкият литературен фестивал „Черноморска пролет 2026“ се появи естествено като продължение на Международния черноморски литературен фестивал 2025 и като опит да му се даде нова енергия. Основната ни цел беше да създадем пространство, оставящо след себе си не само спомени, а и срещи, връзки, вдъхновение и спомени. Важен мотив беше да дадем сцена на младите автори, за да се почувстват чути, разбрани и част от голямата културна общност в родния ни град. Защото именно в тези първи стъпки често се ражда увереността да продължиш и да възприемаш литературата не като нещо отдалечено, а като част от нея.
Авантюра ли е да се прави такова събитие във времена, в които културата не е сред приоритетите на държавата? Има ли достатъчно институционална подкрепа за подобен род инициативи?
Да, създаването на културно събитие днес наистина носи доза „авантюра“. Но тази авантюра всъщност е израз на вярата, че има смисъл да продължаваш, да създаваш и да даваш сцена на творчеството, литературата, четенето и диалога. Културата често остава на заден план, затова е важно да има хора и институции, които да я подкрепят. Радваме се, че срещаме подкрепа от Община Бургас и кмета г-н Димитър Николов, но най-голямата подкрепа идва от публиката, от хората, които участват в събитията и се връщат отново. В град като Бургас има ясно усещане за значението на културата и разбирането, че подобни събития са съществена част от обществения живот. Фестивали като „Черноморска пролет“ са възможни именно благодарение на партньорството между организатори, местна власт, културни и образователни институции. Този „авантюристичен дух“ се крие и в това, че подобни инициативи изискват постоянство, търпение и вяра, без да дават винаги бързи резултати. Културните проекти не се измерват с моментен ефект, а с дългосрочното си въздействие в начина, по който променят нагласи, изграждат общности и създават смисъл. Това ги прави по-трудни, но и по-нужни. Такива инициативи съществуват, защото зад тях стоят хора с отдаденост, а когато към това се добави и активната, любопитна и ангажирана публика, „авантюрата“ се превръща не в риск, а в необходимост.
С какви организационни предизвикателства се сблъскахте? Помогна ли ви опитът ви като директор на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“?
Предизвикателствата са неизбежна част от всеки процес, свързани с организацията на подобно събитие, защото се изисква концентрация към детайла и внимание към действията, добра комуникация и синхрон между всички участници. Най-голямото усилие е в координацията да събереш на едно място различни хора, институции, автори и публика, така че всичко да се случи в общ ритъм и „звучене“. Зад видимото протичане на събитието стои много невидима работа като планиране, логистика, комуникация, координация и бърза реакция разбира се. Често се налага решения да се вземат в движение и процесите да се адаптират, без това да се отразява на публиката. Не бих казала, че институционалната позиция определя действията ми, тъй като човек ежедневно се учи и развива чрез различни ситуации, по-скоро водещи са желанието и вярата, че това, което правим, има смисъл. Не бих си позволила да давам оценка за собствения си опит, защото в ежедневието винаги има неизвестни, които преодоляваме с помощта на приятели, институции и съмишленици. Когато има доверие и ясна обща цел, дори най-големите предизвикателства изглеждат преодолими. И може би именно тук се крие най-важният урок, че зад едно успешно събитие стои не само добра организация, а и споделена енергия, защото когато всички работим в синхрон, резултатът се усеща не просто като добре проведен фестивал, а като истинско съпреживяване.
Юлия Спиридонова, Светлозар Желев, Йоанна Елми, Мартин Колев – това са само част от авторите във фестивала, какво ви ръководеше при подбора на участниците?
Водещ за нас беше стремежът да създадем богата и смислена програма с автори със силен собствен глас. Творци, които могат да вдъхновяват, да провокират размисъл и да водят открит диалог с публиката. За нас беше важно не само присъствието на популярни имена, а и на участници, които носят идеи, харизма и различни гледни точки. В програмата на Младежкия литературен фестивал „Черноморска пролет“ 2026 в Бургас включихме автори като Юлия Спиридонова, Светлозар Желев, Йоанна Елми и Мартин Колев, както и още редица утвърдени и съвременни гласове като Симона Панова, Ангелина Ангелова, Александър Димитров, Васил Попов, Десислава Желева, Темз Арабаджиева, Христо Блажев, Борислав Вълов – Ей Бо, Георги Белоречки и др. Стремяхме се да постигнем баланс между различни поколения, жанрове и стилове. Особено внимание искахме да отделим и на бургаските млади таланти от Център за личностно развитие (ЦЛР) Бургас с ръководител д-р Добрина Топалова, чиито гласове внесоха свежест, смелост и емоционална дълбочина. Избрахме автори, които възприемат литературата като жива връзка с читателя, като търсехме автентичност, позиция и мисъл. Така се създаде разнообразна среда, в която различните гласове се допълват и изграждат истински смислен диалог.
Каква аудитория се стреми да привлече фестивалът?
Събитието е насочено към младите хора, но всъщност е за всички, които обичат литературата. Целта ни бе да привлечем не само читатели, а и хора, готови да покоряват нови светове и да приемат различни гледни точки. Най-ценно е, когато публиката не е пасивна, а участва и става част от събитието. В този смисъл аудиторията на фестивала е много по-широка, отколкото изглежда. Да, младите хора са в центъра, защото те тепърва откриват и налагат своя глас, но също толкова важни са и читателите с изградени интереси, които искат да споделят и развиват отношението си към литературата и времето, в което живеем. Стремим се да създадем пространство, в което естествено се срещат различни поколения. Място, където младият човек може да комуникира с утвърдени автори, да се учи от техния опит, но и смело да изрази собствените си идеи, търсения и виждания. В този диалог опитът и новото не влизат в противопоставяне, а се допълват, създавайки среда за обогатяване и взаимно вдъхновение. Чрез разговори, дискусии и лични срещи се оформя един общ път, едно литературно преживяване, в което всеки участник има своя глас и принос. Искахме публиката да не остава в ролята на пасивен наблюдател, а да бъде активен участник в случващото се. Когато хората задават въпроси, споделят мисли и се включват в диалога, те стават неразделна част от фестивала. По този начин той се превръща в жива общност, която продължава да съществува и след края на събитието, създавайки нови срещи, идеи и вдъхновение отвъд неговите рамки.
Блогове, подкасти, социални мрежи – какво мислите за новите местообитания на литературата?
Мисля, че това е естествено развитие, доказало се с времето. Литературата винаги намира начин да се адаптира към различните епохи… от Александрийската библиотека до дигиталните платформи днес. През вековете тя променя своите форми и начини на разпространение, но запазва същността си да създава смисъл, да задава въпроси и да свързва хората. Новите технологии и платформи я правят по-достъпна и по-близка до широката аудитория, отварят нови възможности за среща между автори и читатели и дават поле за различни гласове и формати извън времето и пространството. Въпреки това е важно да не се губят дълбочината и смисълът, които стоят в основата на всяко стойностно литературно произведение. Формата може и трябва да се променя според времето, но съдържанието трябва да остане качествено, смислено и устойчиво. Именно този баланс между традиция и съвременност позволява на литературата да продължава да се развива и да намира своя път към новите поколения читатели. Днес блоговете, подкастите и социалните мрежи разширяват и трансформират литературното пространство. Те създават нови начини за среща и правят възможен по-непосредствен диалог, като дават глас на повече хора. В същото време обаче носят и риск от повърхностност, затова балансът е важен. За фестивали като „Черноморска пролет“ това е и възможност събитията да достигнат до по-широка публика и да живеят извън физическото пространство. Но нищо не може да замени живата среща, затова дигиталното и присъственото реализиране трябва да вървят заедно. Най-важното е, че независимо от формата литературата продължава да създава смисъл и връзка между хората.
Дискусиите бяха един от фестивалните панели – липсват ли честните разговори в литературната ни среда?
Честните разговори в литературната среда трябва да бъдат насърчавани и развивани. Дискусиите като част от фестивала показаха колко ценен е откровеният диалог, те създават възможност за обмен на различни гледни точки, стимулират критичното мислене и допринасят за по-дълбоко разбиране на процесите в литературата. Нерядко се наблюдава сдържаност към критични теми, въпреки че именно те са двигател за нейното развитие. В този смисъл фестивалните панели могат да имат ключова роля, като създават пространство за свободно и открито обсъждане, в което участниците да споделят своите позиции и опит. Считаме, че честният разговор е основа за развитието на всяка културна общност, включително и на литературната.
Дълги години са нужни, за да може един фестивал да оформи свое разпознаваемо лице. Имате ли вече визия за следващото издание?
Да, определено имаме ясна визия за следващото издание. Стремим се той да продължи да се развива като пространство за среща между млади автори, утвърдени творци и образователни институции, съчетавайки традицията със съвременните тенденции в литературата. Планираме да обогатим програмата с повече практически работилници, творчески срещи и дискусии/панели, както и да осигурим още по-големи възможности за изява на младите участници. Идеята ни е фестивалът да бъде не само сцена за представяне на талант, но и платформа за обмен на идеи, вдъхновение и създаване на трайни литературни контакти, които да продължат и след края на събитието.
