Разговор на Владислав Христов с Жюстин Томс
„Безопасно в интернет” е новият документален филм, на който ти си сценарист, как възникна идеята за този филм?
Сътрудничеството ми с режисьора Андрей Хадживасилев има своята история, тъй като двамата обединихме творческите си усилия по сходен проект още преди доста години. През изминалото време обаче дигиталният свят претърпя мащабна трансформация, която ни изправи пред напълно непознати досега предизвикателства. Осъзнавайки критичната значимост на темата за безопасността на младите хора в мрежата, стигнахме до общото заключение, че е настъпил подходящият момент да създадем нов филм. Този проект не е просто продължение, а належащ отговор на динамично променящата се среда, в която старите съвети вече не са достатъчни. Днешната реалност е доминирана от агресивното нахлуване на социалните мрежи във всеки аспект от ежедневието, лавинообразното разпространение на дезинформацията и драстичното увеличаване на времето, което децата прекарват онлайн. Нашата цел е да предложим актуална и систематизирана информация, представяйки нови правила за поведение, които да служат като надежден компас за подрастващите в това сложно виртуално пространство. Вярваме, че чрез силата на киното можем да образоваме и защитим младото поколение, като им дадем инструментите да разпознават рисковете и да сърфират отговорно.
За какъв възрастов диапазон е предназначен филмът?
Основната целева група на филма обхваща учениците от 4-ти до 8-ми клас, тъй като именно това е периодът, в който децата преминават през ключови етапи на своето социално и психологическо развитие. Това е специфична възраст, в която младите хора навлизат в пубертета и започват да изпитват силна нужда от независимост, често подхранвана от самочувствието, че са вече достатъчно зрели и притежават всички необходими знания за света. Точно тази увереност обаче ги прави особено уязвими в дигиталното пространство, където опасностите често са маскирани или трудно разпознаваеми. Нашата голяма надежда е, че предоставеното съдържание ще им послужи като ценен ориентир и подкрепа в този деликатен момент от израстването им, помагайки им да изградят критично мислене. За всички, които проявяват по-задълбочен интерес към темата, подробна информация и допълнителни материали могат да бъдат намерени на официалния сайт на проекта https://safenet.revivevision.com/. Там филмът е публикуван в неговата цялост и е предоставен за напълно свободен достъп, тъй като за нас е от първостепенно значение той да достигне до възможно най-широк кръг от хора. Вярваме, че по този начин ще бъдем максимално полезни не само на самите ученици, но и на техните учители и родители, които търсят надеждни инструменти за превенция и дискусия по темата за киберсигурността.
Филмът вече гостува в няколко училища, как беше приет от децата? Прожекциите са съчетани и с дискусии, какви въпроси ги вълнуват учениците?
Една от най-съществените части от нашата обща мисия с режисьора Андрей Хадживасилев е активната ни кампания за срещи на живо, в рамките на която планираме да обиколим училища в цялата страна. За нас не е достатъчно просто да създадем филм; ние искаме да го превърнем в повод за истински разговор, затова след всяка прожекция организираме дискусии директно с учениците. Тези срещи са изключително любопитни и показателни за нагласите на днешното поколение. Обикновено в самото начало децата подхождат с голяма доза самоувереност и лек скептицизъм, като твърдят, че са напълно наясно с всичко случващо се в мрежата и не изпитват абсолютно никакви притеснения за сигурността си. Те са убедени, че владеят технологиите до съвършенство и няма какво ново да научат по въпроса. Ситуацията обаче коренно се променя, след като изгледат филма. Наблюдаваме интересен психологически обрат – видяното на екрана явно отключва тяхното доверие и те започват да споделят лични и често доста тревожни истории. Най-често става дума за конкретни свидетелства за различни видове онлайн измами, на които те или техните семейства са станали жертви. Още по-сериозен е разговорът около темата за кибертормоза – това масово и изключително обезпокояващо явление, което се развива предимно в затворените групи между съученици. Чрез тези дискусии разбираме, че зад маската на дигиталната увереност всъщност стоят деца, които имат нужда от подкрепа и механизми за справяне с агресията и манипулациите в интернет, и именно това ни мотивира да продължаваме тези срещи лице в лице.
По твоите лични наблюдения, кои са най-големите рискове, които дебнат в интернет пространството?
Към днешна дата най-острият и болезнен проблем, с който се сблъскваме в дигиталното пространство, несъмнено е рискът от кибертормоз. Това не е просто изолирано явление, а системна агресия, която се разгръща предимно в социалните мрежи и засяга динамиката на отношенията между съученици от един и същи клас, випуск или училище. Проблемът е изключително комплексен, тъй като често остава невидим за възрастните, докато не стане твърде късно. Децата, които стават обект на подигравки, унижения и системен онлайн тормоз, изпитват огромен психологически натиск и срам. Те често се чувстват самотни и неокуражени да потърсят помощ, страхувайки се, че споделянето с учители или родители може само да влоши ситуацията или да доведе до отнемане на достъпа им до устройствата. През последните месеци бяхме свидетели на поредица от трагични случаи с фатален край за ученици в различни краища на България – събития, които разтърсиха обществеността и ни напомниха за реалната цена на виртуалната жестокост. Това не са случайни инциденти, а доказателство за масово явление, което изисква незабавна мобилизация на цялото ни общество и прилагането на следните критични стъпки:
Изграждане на защитена среда за споделяне. Необходимо е в училищата да се създадат механизми за анонимно докладване и консултации, така че децата да не се страхуват от ответни реакции и да знаят, че има възрастни, на които могат да се доверят без предразсъдъци.
Активна превенция и дигитална грамотност. Трябва да се работи не само с жертвите, но и с пасивните наблюдатели и самите агресори. Важно е децата да разберат, че действията им в интернет имат реални правни и емоционални последствия, а емпатията трябва да бъде водеща ценност онлайн.
Своевременни мерки на локално ниво. Вместо да се чакат централизирани решения, всяко училище и местна общност трябва да разработи конкретен протокол за действие при установяване на кибертормоз, включващ психолози, родители и специалисти по киберсигурност за незабавно противодействие.
Нужна ли е помощ от страна на институциите, за да може темата за безопасното сърфиране в интернет да заеме полагащото й се място в учебната програма?
Разбира се, подобни действия не просто са необходими, те са критично закъснели спрямо скоростта, с която технологиите превзеха ежедневието ни. В настоящия момент основната тежест по темата за дигиталната безопасност се носи почти изцяло от НПО сектора, например в лицето на Асоциация Родители или от изолирани частни инициативи и проекти, какъвто е и нашият филм. Въпреки че тези усилия са изключително ценни, те остават фрагментирани и за съжаление, не успяват да обхванат целия образователен спектър по един систематичен начин. Истината е, че обучението по киберсигурност не трябва да бъде въпрос на шанс или на това дали конкретно училище е проявило интерес към даден проект. То е фундаментална грамотност, която трябва да достигне до всяко едно дете, във всеки клас и всяко училище, независимо дали се намира в голям град или в малко населено място. В качеството си на член на Националния съвет по безопасен интернет имам пряк достъп до официалните статистики и те са повече от обезпокоителни. Данните сочат, че българските деца получават първото си лично устройство и неограничен достъп до глобалната мрежа на стряскащо ранна възраст, като често това се случва още преди да са постъпили в детската градина. Този ранен контакт с технологиите изгражда трайни навици за използване и консумация на съдържание, но се случва в пълен информационен вакуум по отношение на сигурността. Децата се научават как да боравят с приложения и видео платформи много преди да са развили критично мислене, което ги оставя напълно беззащитни пред опасностите в една изключително крехка възраст. Ето защо е наложително да променим из основи подхода си и да действаме мащабно. Обучението и въвеждането на ясни правила за поведение в интернет трябва да започнат още в детската градина, тъй като не можем да чакаме децата да станат тийнейджъри, за да ги учим на безопасност. Дотогава те вече са формирали своите дигитални навици, които често са рискови. Дигиталната хигиена трябва да залегне като задължителен елемент от учебната програма още в първите класове, точно както учим децата на основните правила за движение по пътищата. Необходимо е преминаване от работа „на парче“ към цялостна национална стратегия, която да гарантира адекватна подготовка за всяко дете. Без тези своевременни и радикални мерки на системно ниво, ще продължим да бъдем в ролята на догонващи, докато цената за нашето колективно забавяне ще продължава да бъде плащана от най-уязвимите членове на нашето общество.
Сърфирането в интернет често е съчетано с отчуждаване на децата от родителите. Не става ли въпрос всъщност за двустранен процес? Какви са начините споделянето и доверието да се върнат в семейните отношения?
Разбира се, това е един от най-тъжните аспекти на съвременния живот, който допълнително подсилва естественото отчуждение, настъпващо по време на пубертета. Когато дигиталната бариера се изпречи между членовете на семейството, тя прави прехода през тази трудна възраст още по-изолиращ. Ето защо е необходима изключително много работа още преди да настъпи този критичен период – целенасочени усилия върху изграждането на здрави отношения между родители и деца. Тази работа в никакъв случай не включва самостоятелното и изолирано „висене“ пред екрана, а точно обратното – активно търсене на смислен контакт в реалния свят. Много често решението се крие в съвсем елементарни, но последователни правила, които връщат фокуса върху общуването лице в лице. Например едно златно правило като „Вечеряме заедно и по време на вечеря никой не докосва устройство, нито работи какъвто и да е екран в помещението“ може да промени изцяло атмосферата в дома. По същия начин споделените активности през почивните дни, като общото почистване на дома, дългите разходки сред природата или просто игрите заедно, помагат за заздравяване на емоционалната връзка. Тези моменти са безценни, защото показват на детето, че истинският живот и вниманието на близките му са много по-значими от виртуалното одобрение в социалните мрежи. Ключовият фактор за успех обаче е искреното желание на абсолютно всички членове на семейството да работят в една и съща посока. Не може да изискваме от детето да остави телефона, ако ние самите не го правим. Изграждането на доверие и на добри навици е дълъг процес, който изисква личен пример и търпение. Само чрез споделени преживявания и време, прекарано без посредничеството на технологиите, можем да създадем онази сигурна основа, която ще позволи на децата да се чувстват защитени и разбрани, когато се сблъскат с предизвикателствата на онлайн пространството. В крайна сметка дигиталната безопасност започва от аналоговата близост вкъщи.
Немалка част от компютърните игри нормализират насилието, кой е правилният подход, когато родителите разговарят с децата си за това какви точно игри да играят?
На първо място е нужно родителите да имат разбиране за всичко, до което водят тези игри. Не е ясно игрите или безсмисленото скролване в социалните мрежи е по-пагубно за младите хора. Много често този модел е устойчив и при самите родители, което води до задълбочаването му, т.е. и родителите играят или са в безкрайния скрол на социалните мрежи. Приканвам осъзнатите родители на първо място да поставят правила – за децата, но и за цялото семейство кога се играе, по колко време дневно. Нужно е родителите да знаят, поне до 14-годишна възраст на децата, на какви игри играят децата им. Този контрол е необходим и защото на всички игри има указания за колко годишни са подходящи, но у нас с лекота „лъжем“ и социални мрежи и игри, че детето е на по-голяма възраст само за да му угодим.
Интернет и четенето на книги в свободното време на децата, осъзнават ли съвременните деца важността на четенето? Как може да бъде постигнат добър баланс между сърфиране и четене?
Това е изключително сложна задача. И нейното решение зависи от волята на цялото семейство и създаване на добри навици за четене у децата от най-ранна възраст. Нужно е да се положат усилия – да се чете на детето дори още докато е бебе, да има досег с красиви книжки още преди да може да чете, да е в среда с книги и четящи хора около себе си. Поставянето на правила за сърфирането вече в ученическа възраст също е важно. Детето да сяда да играе на компютъра след като е готово с домашните си, след като е учило и/или чело. Това изисква усилия и воля, търпение и подход с любов, а не с насилие, забрани и наказания.
Ти самата си автор на книга за децата и безопасния интернет, мислиш ли за нова такава книга или за нейно продължение?
Да, тази книга също доста остаря морално и планирам тази година да има ново, осъвременено издание. Надявам се да успея. Знам – темата е важна. И знам, че всеки отговорен възрастен – учител, родител, част от нашето общество, следва да работи активно по темата.
