Тома Марков
Глупачката
той гледаше едно момиче
което тихо книжка си четеше
в студа на столицата
на площада ведър слънчев
пред библиотеката
която пази цели трупове от книги
момичето четеше и се смееше
(очи от виолет то имаше
и лъчезарни брекети)
ноември беше
слънцето като медал японски
приличаше на зимна хризантема
защото той обичаше брюнетките
поспря се за да я погледа
да изпуши бавно три цигари
закашля се усмихна се
а после се опечали и тръгна
с неясна мисъл като през февруари
дъждът във тротоарите се влюбваше
(в самите капки на дъжда –
Сърцето на Света мокрееше) мъжът
реши да влезне в бара
за да глътне нещо
една ръчица нежна
леко тупна
го по рамото
брюнетката попита
вие ли сте
В следващите дъждовни дни
хайде да се измъкнем нанякъде
и цялото време да притежаваме
и да се събличаме и да се лъжем
че просто и само ще се целуваме
и да се целуваме и да се лъжем
че се лъжем че не се целуваме
но наистина само да се целуваме
и лъжем че само ще се целуваме
Ако трябва да имам спокойствие
искам то да е кухнята
в град по възможност
на централната улица
и в кухнята хладилника
да бръмчи и да мърка
и да чувам наоколо времето
но да – ето го времето пред
пред хладилника жълтият котарак
на име Гаф се отърква в мен
за да отворя хладилника
да извадя консерва с риба
да го нахраня да го погаля
ако трябва да притежавам
спокойствие
искам то да е вентилатор
и когато ти си извън къщи
любима
вентилатора само да духа
Би трябвало
сутрин да се
събуждаме заедно
мръсната есен
и калната зима
да са минали
за да дойдат отново
както всичко останало
и аз да съм ти
и ти да съм аз
и това да е любимата
част от живота
