Екатерина Григорова
Месечина
„Месецът април е най-жесток“,
а от животите е може би човешкият.
И все пак,
какво ще правим без приятели,
когато месец подир друг
са сън мъртвешки?
Приятелите без един са тук.
В блещукащата мас
на нощното море
изплува котешка глава.
Не рибешка –
захвърлена на мрака с котките,
а сочната, неуловима
(котешка) луна!
Човек от вятър
На Биньо Иванов
Остана вятърът самотен
да повлича вятър;
да се търси в тяло,
да се блъска със стените
като закъснял във кино.
На момчето някогашно
спомнящ си смеха,
да бълбука с клюн.
С гърбица пораснал,
дядко престарял беззвезден –
без очите му да са маслини –
да полита волен към морето и обратно.
И да мига често с два мигача.
Стиснал внучето в ръка,
да се сеща за ръката,
да се изпраща
и да киха просълзен вятърът
ужким от насрещен вятър.
Облачна приказка
Най-белият облак е майката.
До нея стърчи шапката на бащата.
От бяла по-бяла!
С остър връх,
колкото е възможно за облак
от вида Cumulus congestus.
(Нека да кажем, че колкото по-остра
и висока е шапката на облаците,
толкова по-остро и високо
е тяхното облачно положение.)
Ниско встрани едно хлапе облак,
от най-непослушните,
се въргаля в облите пет-шест крака
на майката и врещи:
„Ще бъда какъвто си искам!
Купесто-дъждовен! И страшен!“
Никой не му обръща внимание.
Никой не променя формата си,
колкото е възможно за купести облаци
от вида Cumulus mediocris.
Насаме с планината
Някои дни просто живея с теб.
Изучавам силата на суровия живот
в масивното лице,
сладкия дъх от брадата,
изворче с чиста горска вода.
Навън отново вятърът размахва юмруци,
сякаш мятат козината си яростно кукери.
Кого да изплашат освен злото,
когато то си играе с тях?
Ние виехме гнездото си методично,
сближавайки всичко откъм здравия край.
Зимата при мен, лятото при теб.
Морето, събудено с първия сняг.
Подредените върхове,
сковани от синкав огън.
И ето ме на залез
пред жълтия камък в прозореца
с кафе-машината, която ми подари,
за да не пия кафето си сама
един ден
(като днешния),
когато няма да те има.
Сума въпроси, включително неподготвени
Ето например:
На какво се дължи все по-дългият път извън дома?
Защо ако се нарани единият крак,
другият му е сърдит за болката?
Има ли причина да не бъдем по-тъжни?
Възможно ли е да хвърлим
плътен сияен воал над площта на Гренландия?
Ако някой затръшне врата
пред добронамереността ни,
трябва ли да изчакаме минута-две
и едва след това да отворим вратата
много дискретно и внимателно,
за да не се обиди
нищо неподозиращият господин,
че е бил така неподозирано
безотговорен, нагъл,
егоистичен
глупав
и груб?
Да, глупав!
Който не си знае интереса!
Какво издават въпросите, които налагат условие?
По време на една утринна разходка
с мисли, напъпили като иглики в парка…
Е, това не е въпрос,
но ни трябваше глътка въздух.
Защо човек се озовава
в поле от възможности
само с едно зърване
на жълтеникавата градска трева?
Усещате ли понякога тежестта на лопатите,
с които дробовете като двама гробари
затрупват времето?
Какво е да си жив точно сега,
изненадан и мокър от нечакания дъжд
който здравата те плесна през ръцете?
